Решение № 277 от 18.02.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 277 град Пловдив, 18.02.2022 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ като разгледа докладваното от Председателя Ангелов касационно АНД №3940 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Д.Х.А., чрез адв. Б.С., против Решение №2077 от 13.11.2019г., постановено по АНД № 3909/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 431398-F441975/23.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което на Д.Х.А., с ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ са наложени четири административни наказания “Глоба” съответно в размер на 13375 лв., 15125 лв., 14750 лв. и 15000 лв. за извършени четири административни нарушения по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.

Касаторът счита в жалбата, че решението е постановено при нарушение на закона, което е касационно основание по чл.348 ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63 ЗАНН, като по същество се поддържа, че не е доказано извършването на нарушението по чл.3 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Касаторът моли, настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно и да отмени НП, издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив.

В съдебно заседание - Д.Х.А. лично и с адв. Б.С. поддържат жалбата. Излагат се съображения, че решението на Европейския Съд по дело № С-544/2019г., не може да бъде съотнесено изцяло към фактическа обстановка по спора, защото то третира случаите на изплащане в брой на дивиденти от печалбата на търговското дружеството на съдружник. В решението се посочва, че се допуска национална уредба на ограничаване на плащанията в брой най-вече като мярка срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и за ограничаване на данъчни измами и данъчни нарушения, при положение, че правната уредба не надхвърля необходимото за тяхното постигане. Поддържа се, че не са били доказани в първоинстанционното производство твърдяните от административнонаказващия орган действия и субективен елемент в действията на адв. А., че е целяла заобикаляне плащане на данъчни задължения, още по-малко данъчна измама.

Процесуалния представител на касатора във връзка с решението на СЕС, посочва, че не се доказва твърдението на административно- наказващият орган за използване на сметката по чл. 39 от ЗА не според целта на закона, в контекста на целено данъчно нарушение. Законът за адвокатурата позволява получаването на различни видове плащания в интерес на клиента стига да са уговорени между страните - аргумент в тази насока се съдържа в чл. 39, ал. 2, т. 3. и т. 4. Според т. 3 - се позволява извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента, съобразно сключения договор между клиента и адвоката, а според т. 4 - сметката може да бъде използвана и за други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента, включително получаване на парични преводи от контрагенти на последния, какъвто е случая, според мен. В заключение се обоснова виждането, че не е налице противоправност в действията на адв. А., при положение, че решението на Европейския съд изисква такава форма на деяние - данъчни измами и избягване плащане на данъци.

Процесуалния представител на касатора, сочи, че по делото не се доказа чрез пълно доказване наличието на изискуеми данъчни задължения на дружество „Хрис 14-15" към момента на плащанията и няма представени писмени доказателства в тази насока към административнонаказателната преписка. Представените такива пред Районен съд касаят период 2015 и 2016г., които са извън посочения период. Посочва се, че не е било доказано категорично, че сметките на дружеството са били запорирани и в тази насока има присъединени само обясненията на пълномощника на дружеството

„Хрис 14-15“ЕООД - С.К. дадени в хода на прокурорска проверка и възпроизведени косвено от сина му Н. К. в неговите обяснения.

Ответникът по касация – ТД на НАП - Пловдив чрез юрк. М. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Поддържа се, че решението на Европейския Съд по дело № С-544/2019г. дава отговор на спорните въпроси, като видно от мотивите на този съдебен акт СЕС е посочил, че законното ограничаване на плащанията в брой се отнасят за всички субекти и за всички плащания с изключение на изрично посочените в чл.2 от ЗОПБ, и че няма пречка съответната държава-членка да приеме такова законодателство, като в този случай съответно СЕС приема, че този нормативен акт е свързан с предотвратяване на данъчните измами и съответно с предотвратяване на възможността да се реализират парични потоци в сектора на сивата икономика.

В тази връзка са и последващите изменения на ЗОПБ в сила от 01.01.2020 година, които не представляват нова нормативна уредба, която да уточнява предшестващото уточнение, където законодателят посочва, че тогава когато са част от съответните платежни операции и с едно и също основание, то тогава отново съществува ограничение на ЗОПБ. Дадено е определение в закона за платежните суми, като изрично е посочено, че е за внасяне, прехвърляне или теглене на средства независимо от правоотношението, или в случая ЗОПБ е приложим и правилно районният съд е приел, че наказателното постановление на това основание е правилно и законосъобразно издадено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на съда - правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.

Процесното

Наказателно постановление е издадено против Д.Х.А., за това, че в нарушение на ЗОПБ не е извършила чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащания към С. К. на суми общо в размер на 233 000 лв., платени в гр.Пловдив за периода от 11.12.2017 г. до 19.02.2018 г. за отчитане на резултата от изпълнението на устен договор за поръчка, с който С. К. – доверител, възлага на Д.Х.А. – довереник, да приеме по своя банкова сметка ***ия от „Камеа-М“ ООД, с ЕИК ********* към „Хрис 14-15“ ЕООД, с ЕИК *********, както следва: на 11.12.2017 г. – сума в размер на 53 500 лв.; на 18.12.2017 г. – сума в размер на 60 500 лв.; на 16.01.2018 г. – сума в размер на 59 000 лв.; на 19.02.2018 г.

– сума в размер на 60 000 лв.

По делото е установено, че С. К. /понастоящем починал/ е бил упълномощено лице на „Хрис 14-15“ ЕООД, представлявано от сина му Н. С. К..

Доколкото дружеството било ревизирано от страна на ТД на НАП – Пловдив, при което били установени допълнителни публични задължения и банковите сметки били запорирани, админстративнонаказващият орган приема, че К. и Д.А. постигнали договорка последната да открие адвокатска банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“АД с № *******, по която да бъдат превеждани суми от клиенти на „Хрис 14-15“ ЕООД във връзка с продажба на билки, плодове и гъби.

След откриване на сметката, по същата били преведени суми по следните фактури, издадени от „Хрис 14-15“ ЕООД на „Камеа-М“ ООД: - по фактура № 335/06.12.2017 г. на обща стойност 54 000 лв. – преведена на 06.12.2017 г.; по фактура № 336/12.12.2017 г. на обща стойност 60 600 лв. – преведена на 15.12.2017 г.; по фактура № 364/12.01.2018 г. на обща стойност 61050 лв. преведена на 16.01.2018 г.; по фактура № 365/15.02.2018 г. на обща стойност 61 500 лв.- преведена на 15.02.2018 г., или плащания на обща стойност 237 150 лв.

Получените по банковата сметка суми били изтеглени от А. за периода от м.12.2017 г. До м.02.2018 г. и били предавани в брой на С. К. в качеството му на пълномощник на „Хрис 14-15“ ЕООД, за което била оформена нотариално заверена декларация от 04.05.2018 г. Декларацията е съставена общо за сума от 237 320 лв., без да са отразени конкретно място и дата на предаване на отделните суми.

В същата е записано, че С. К. е получил в брой от адв.Д.Х.А. сумата от 237 320 лв. на адрес в гр.Пловдив на ул. „Райко Даскалов“№53, етаж 1, офис 14 пред свидетел трето лице /чието име не е посочено/.

От административнонаказатената преписка, в частност прокурорска с вх.№ 2678/2018 г. се установява, че С. К. е подписал декларация, с която удостоверява, че е получил лично сумата от 237320 лева от Д.А..

С наказателното постановление се приема, че нарушенията са открити на 13.08.2018 г. с получаване на преписката на РП-Пловдив с вх.№ 11-04-381/13.08.2018 г. Приет е за нарушен състава на чл.3, ал.1, т.1 от

ЗОПБ, по описаните в т.1, т.2, т.3 и т.4 от АУАН, нарушения.

Съдът при тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал е приел, че от страна на Д.А. е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вменените й административни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Съдът е приел, че е нарушено императивно изискване на закона, като в периода от 11.12.2017 г. до

19.02.2018 г. А. е извършила на четири пъти плащане на ръка чрез предаване на пари, постъпили по адвокатската й банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“АД, на С. К. в качеството му на пълномощник на „Хрис 14-15“

ЕООД, като размерът на всяка една от четирите парични суми, посочени в акта и НП надвишавал сумата от 10 000 лв.

Паричните суми представлявали плащания от „Камеа-М“ ООД към „Хрис 14-15“ ЕООД. Процесните четири суми са в размер на 53 500 лв., 60 500 лв., 59 000 лв. и 60 000 лв. /общ размер 233 000 лв./, и същите попадат в обхвата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, като е следвало да бъдат платени по указания в тази разпоредба начин - чрез превод или внасяне по платежна сметка. Като не сторила това, а е платила същите в брой, А. не е спазила изискването на чл.3 от закона и от обективна и субективна страна е извършила четирите нарушения, за които е ангажирана отговорността й, за противоправната деятелност по реда на чл.5, ал.1 от ЗОПБ с налагане на четири имуществени санкции в размер на 25 на сто от общия размер на направеното плащане, както предвижда санкционната норма досежно физическите лица.

Съдът е приел, че е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и настоящият казус не представлява маловажен случай, предвид степента на засягане на значимите обществени отношения, регулирани в ЗОПБ, а също и предвид високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, изводима от големия размер на платените четири пъти в брой парични суми.

Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 ЗАНН и при спазване на преклузивния 14-дневен срок по чл.211 ал.1 от с. к.

При извършената служебна проверка, на основание чл.218 ал.2 от АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл.220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на Д.А. е ангажирана за нарушение на императивната норма на чл.3 ал.1, т.1 от ЗОПБ, в съответствие с която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: 1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;

В действителност Законът за адвокатурата - чл. 39, ал.

2, т. 3. и т. 4. позволява получаването на различни видове плащания в интерес на клиента стига да са уговорени между страните. Според т. 3 - се позволява извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента, съобразно сключения договор между клиента и адвоката, а според т. 4 - сметката може да бъде използвана и за други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента, включително получаване на парични преводи от контрагенти на последния.

Разпечатката съдържа 43 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c362d6e8-11d4-4f7e-8f64-1774c87e506e