Решение № 124 от 22.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. С., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20241870200376 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на В. В. Г., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 11-01-21 от 02.07.2024 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) – гр. С..

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл. 250 във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) (в ред. ДВ, бр. 13/2016 г.) са наложени следните административни наказания:

-Глоба в размер на 4 066,62 лева за това, че на 16.03.2021 г. в гр. С., в качеството си на кмет на Община С. и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, с Решение № 12 00-35/16.03.2021 г. е открил и провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП („договаряне без предварително обявление“) за възлагане на обществена поръчка с предмет:

„Доставка на употребявана техника за почистване и дезинфекция на територията на община С., съгласно приложената техническа спецификация, по две обособени позиции“, по Обособена позиция № 1: „Употребявана машина за почистване и дезинфекция на тротоари и уличната мрежа на територията на община С.“, без да са налице условията по чл. 79, ал. 1, т.

4 от ЗОП, в резултат на което е сключен Договор № 69/2021 г. на стойност 81 332,40 лв. с ДДС;

-Глоба в размер на 3 388,62 лева за това, че на 16.03.2021 г. в гр. С., в същото качество, със същото Решение е открил и провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП за възлагане на обществената поръчка по Обособена позиция № 2: „Употребявана машина за почистване и дезинфекция на паркови настилки, паркови пространства и централна градска част на 1 територията на община С.“, без да са налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, в резултат на което е сключен Договор № 70/2021 г. на стойност 67 772,40 лв. с ДДС.

В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. Д. С. поддържа жалбата, иска наказателното постановление да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се съображения за неяснота на обвинението от фактическа и правна страна, липса на съставомерно нарушение предвид обективното съществуване на извънредна епидемична обстановка от COVID-19 и необходимост от спешни противоепидемични мерки, както и неправилно прилагане на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН с оглед последвалите изменения в ЗОП (ДВ, бр. 88/2023 г.). Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез пълномощника си юрк. Т., оспорва жалбата, иска наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно, поддържа че към момента на извършване на деянието разпоредбата на чл. 250 от ЗОП изрично е санкционирала провеждането на процедури по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП и е правилно приложена като поблагоприятен закон спрямо чл. 250а от ЗОП с оглед размера на процента на санкцията.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на Заповед № ФК-10-969 от 21.11.2023 г. на Директора на АДФИ държавният финансов инспектор А. Х. А. е извършил финансова инспекция на Община С..

В хода на инспекцията е установено, че с Решение № 12 00-35 от 16.03.2021 г. В. В. Г., действащ в качеството си на кмет на Община С. и орган за възлагане на обществени поръчки съгласно чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е открил процедура за възлагане на обществена поръчка от вида „договаряне без предварително обявление“ по реда на чл. 79, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП с предмет: „Доставка на употребявана техника за почистване и дезинфекция на територията на община С., съгласно приложената техническа спецификация, по две обособени позиции“: Обособена позиция № 1 – за почистване и дезинфекция на тротоари и уличната мрежа; Обособена позиция № 2 – за почистване и дезинфекция на паркови настилки, паркови пространства и централна градска част.

В мотивите към решението за откриване възложителят се е позовал на настъпили изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, свързани с прогресивния ръст на заболелите от вируса COVID-19, настъпващия пик на третата пандемична вълна (обективиран в Докладна записка с вх. № 9401-174/23.02.2021 г. от гл. експерт „Социални дейности и здравеопазване“), целевото отпускане на средства от МОСВ с Решение № 245 от 14.12.2020 г. на Министъра на околната среда и водите по реда на чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за закупуване на техника за дезинфекция при съблюдаване на кратки срокове за тяхното усвояване, както и на задължителните предписания на Директора на РЗИ – С. област за ежедневна дезинфекция на площи за обществено ползване.

В резултат на проведената процедура са сключени два договора с определения изпълнител „Би Ем Лизинг-Трейд“ АД, а именно: Договор № 69/2021 г. за Обособена позиция № 1 на стойност 67 777,00 лв. без ДДС (81 332,40 лв. с ДДС) и Договор № 70/2021 г. за Обособена позиция № 2 на стойност 56 477,00 лв. без ДДС (67 772,40 лв. с ДДС).

Финансовият инспектор е приел, че не са били налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, тъй като необходимостта от дезинфекция е възникнала още с предписанията на РЗИ от юни 2020 г., за което общината е поискала финансиране през август 2020 г., поради което събитията не са имали непредвидим характер и неотложността се дължи на недобро планиране от страна на възложителя. На 09.01.2024 г. е съставен АУАН № 11-01-21 срещу В.

Г. за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4 вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП. Въз основа на акта на 02.07.2024 г. Директорът на АДФИ е издал процесното Наказателно постановление № 11-012 21, налагайки двете глоби по чл. 250 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 13/2016 г.).

Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приетата по делото административнонаказателна преписка, събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели А. А. и Д. О..

При така установеното съдът достига до следните правни изводи Жалбата е подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, в рамките на законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Към датата на вмененото деяние – 16.03.2021 г., санкционната норма на чл. 250 от ЗОП (в ред. ДВ, бр. 13/2016 г.) е предвиждала налагане на глоба за възложител, който „проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона“.

В тази хипотеза попада и процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП („договаряне без предварително обявление“).

Със Закона за изменение и допълнение на ЗОП (обн. ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) законодателят изрично е изменил текста на чл. 250 от ЗОП, като стеснил неговата приложимост: понастоящем нормата предвижда санкция единствено за възложител, който „проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона“. Следователно, считано от 01.01.2024 г., провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП (както и по т. 9, 10 и 13) е изключено от фактическия състав на нарушението по чл. 250 от ЗОП и е декриминализирано като самостоятелно деяние.

С посочения ЗИД на ЗОП е създаден нов чл. 250а (в сила от 22.12.2023 г.), с който се предвижда административна отговорност за различно по своя характер изпълнително деяние – възложител, който „сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т.

13, без да са налице условията за прилагането й“.

Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразна съпоставката на административнонаказващия орган на стария чл. 250 от ЗОП и новия чл. 250а от ЗОП единствено по размер на предвидената санкция. Такова сравнение е недопустимо, тъй като самото деяние, за което деецът е привлечен към отговорност – „откриване и провеждане на процедура“ на дата 16.03.2021 г., към момента на издаване на НП (02.07.2024 г.) и към настоящия момент вече не представлява административно нарушение по действащия чл. 250 от ЗОП, както и поради това, че разпоредбата на чл. 250а от ЗОП визира ново, различно нарушение (сключване на договор). Тя не може да бъде приложена с обратна сила спрямо сключени през 2021 г. договори, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко нарушение се прилага нормативният акт, действал по време на извършването му, освен ако последващият закон е по-благоприятен. Новият състав по чл. 250а от ЗОП не само криминализира ново деяние, но и предвижда по-тежка санкция, поради което обратното му действие е категорично изключено. На жалбоподателя въобще не е повдигано и вменявано обвинение за сключване на договор в нарушение на закона, а за откриване и провеждане на процедура на 16.03.2021 г.

По силата на повелителната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Отпадането на наказуемостта на деянието представлява най-благоприятното възможно законодателно разрешение за дееца, което безусловно задължава съда да отмени наказателното постановление като материално незаконосъобразно.

С оглед горното, наказателното постановление е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на присъждане на сторените съдебни и деловодни 3 разноски, възстановими от бюджета на органа, издал отмененото НП.

По делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство от адв. Д. С.. Като съобрази правната и фактическа сложност на казуса, обема на извършената правна помощ и размерът на минималните адвокатски възнаграждения, намира, възражението за прекомерност за неоснователно. Минималния размер на адвокатското възнаграждение по правилата на чл. 7, ал. 2 т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.) е 1 045,52 лв. а договореното и заплатеното на повереника по делото е в размер на 1000 лв. и е под този размер. Ето защо сумата от 1000 лв. (равностойност на 534,57 евро) не се отличава с прекомерност и същата сума следва да бъде заплатена от АДФИ на жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – С.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 11-01-21 от 02.07.2024 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция– гр. С..

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Агенция за държавна финансова инспекция, с адрес: гр. С., ул. „Л.“ № .., да заплати на В. В. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 534,57 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С.-област в 14дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4