Решение № 338 от 13.03.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Плевен, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430102908 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ***, ЕИК ***, седалище и адрес: ***, представлявано от *** против Н. И. В., ЕГН **********, с адрес: *** в която се твърди следното : с Разпореждане № 4140/21.04.2022 г. по ч.гр.д. № 600/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен, XII-ти граждански състав, получено на 16.05.2022 г., с което са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника Н. И. В., ЕГН **********, при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/ и в законоустановения срок, *** с ЕИК *** упражнява правото си да предяви иск, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. И. В., ЕГН **********, че дължи на *** с ЕИК *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 600/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен, XIIти граждански състав, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Вземането се обоснова със следното : между страните ****, в качеството на кредитодател, и Н. И. В., ЕГН **********, с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №656481 на 21.04.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги 1 от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 656481 от 21.04.2016 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че пропесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

На 21.04.2016год. ответникът Н. И. В., ЕГН **********, е сключила Договор за кредит № 656481 с ***, по силата на който е получил сумата от 675.74 лева, срещу което се съгласил да върне 11 броя вноски по 88,57 лева в срок до 31.03.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.

2

В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“Оу“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Н. И. В., с ЕГН ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на *** да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ответникът Н. И. В. е сключила на 21.04.2016 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ***. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - *** и да отговаря пред *** солидарно с Н. И. В., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с *** така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.

Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ***.

На 21.04.2016 година *** и *** са сключили договор за поръчителство, по силата на който *** се е задължило спрямо *** за всички задължения на Н. И. В., с ЕГН ********** по Договора за кредит. Така *** е изпълнило задълженията си към Н. И. В., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.

Ответникът Н. И. В., с ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

*** е поканило *** да плати всички изискуеми задължения на Н. И. В., ЕГН:

********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство *** е изпратило уведомление до ответника Н. И. В., с ЕГН ********** на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ***.

На 23.02.2021г. *** е погасило дължимите от Н. И. В., на *** суми, както следва:

1. 675.74 лева /главница/ по Договор за кредит; 2. 121.39 лева/договорна лихва/ за период 31.5.2016г. до 31.3.2017 година; 3. 336.91 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.

На 23.02.2021 г. *** е уведомило по електронна поща Н. И. В., с ЕГН ********** за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на *** в правата на кредитора ***, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 527.93 лева, ведно със сумата от 223.13 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. **** и „***“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Н. И. В., с ЕГН ********** по 3 описания договор за потребителски кредит на цесионера ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Ответникът Н. И. В., с ЕГН ********** е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между **** като цедент и ***, ЕИК: ***, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от договора.

С Приложение № 1 от дата 21.04.2016 г. към описания по-горе договор, *** е прехвърлил на цесионера ***, видно от т. 445. вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение №1 вземането на **** към ответника по гореописания Договор за паричен заем № 656481 /21.04.2016 г. е прехвърлено на ***, за сумата от 1885,10 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и пет лева и десет стотинки).

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.

С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константата съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Прави се изявление, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът Н. И. В., с ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено, като няма извършено нито едно плащане от страна на Н. И. В., с ЕГН ********** от сключването на процесния договор до настоящия момент.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Н. И. В., с ЕГН **********, дължи на ***, с ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 600/2022 г., а именно сумата в общ размер от 1885,10 лв.

4

(хиляда осемстотин осемдесет и пет лева и десет стотинки), формирана както следва: главница в размер на 675,74лв.; 527,93 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 121,39 лв. за период от 31.5.2016г. до 31.3.2017г, законна лихва за забава върху главницата в размер на 336,91 лв. за период от 31.5.2016г. до 23.02.2021 г., 223,13 лв., дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Впоследствие е уточнено, че предмет на вземането са само сумите, както следва: главница в размер на 675,74 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 121,39 лв.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 336,91 лв., ведно със законната лихва.