Решение № 180 от 29.10.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Каварна, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20243240100635 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от

„Водоснабдяване и канализация” ООД - Враца, чрез юрк. А. Б., срещу Д. П. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните обстоятелства:

Ответникът Д. П. Г. е абонат на „Водоснабдяване и канализация” ООД Враца за жилище на адрес гр. Враца, ж.к. „****”, бл. 3, вх. А, ап. 1 и като такава е потребител на вода и други услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ и Общите условия на „В и К” ООД Враца.

Твърди се, че през периода 15.07.2021 г. – 20.06.2023 г. в качеството му на доставчик на В и К услуги е издал фактури за изплащане на дължими от потребителя суми за използвани услуги в размер на 438,82 лева, както и суми за начислени лихви за периода 01.10.2021 г. – 20.06.2024 г. в размер на 95,91 лева. Сочи, че до ответника е изготвена и изпратена покана за доброволно изпълнение, но същият не е бил открит на адреса за връчване.

Поради неплащане на дължимите суми ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо 1

Г. дължимостта на сумите за които е издадена заповед за изпълнение № 169/07.08.2024 г. по ч.гр. д. № 372/24 г. по описа на КРС.

Назначеният от съда особен представител на ответника Д. Г. в срока по чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, с който исковите претенции не се оспорват.

В съдебно заседание особеният представител на ответникът, заявява, че не оспорва иска и моли да бъде постановено решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази направеното искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска по следните съображения:

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Съдът намира, че в процесния случай са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът в проведеното открито съдебно заседание чрез представителя си признава иска. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице условията за постановяване на решение в хипотезата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен. Към решението си съдът не излага мотиви, като изрично указва, че то се основава на признанието на иска от страна на ответника.

По разноските:

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 475,00 лева платена държавна такса за завеждане на иска и депозит за възнаграждение особен представител. Претендира се за присъждане на юрисконсултско 2 възнаграждение в размер на 100.00 лева, което е в предвидения размер по чл.

7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 1 ГПК, следва да се присъди на ищеца. Разноските от общо 575,00 лева, по исковото производство, ще се поставят в тежест на ответника.

Съгласно т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното производство в размер на 75.00 лева - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Каварненският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д. П. Г. с ЕГН **********, с адрес с. ****, общ. Каварна, обл. Добрич, ул.

”****” № 30, в качеството й на абонат с открита партида за ползване на вода, дължи по издадената от Районен съд гр. Каварна заповед № 169/07.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело № 372/2024 г. в полза на кредитора й В и К оператор по сключен при Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД ГР. ВРАЦА, ЕИК

816090199, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „А.

Стамболийски” № 2, следните суми:

1) 438,82 лв. (четиристотин тридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща главница за незаплатени В и К услуги, предоставени през периода от 15.07.2021 г. до 20.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.08.2024 г. до изплащане на задължението.

2) 95,81 лв. (деветдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.10.2021 г. до 3

20.06.2024 г.

ОСЪЖДА Д. П. Г. с ЕГН **********, с адрес с. ****, общ. Каварна, обл.

Добрич, ул. ”****” № 30, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД ГР.ВРАЦА, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.„А. Стамболийски” №2, сумата от 650,00 лв.

(шестстотин и петдесет лева), представляваща сторените в исковото и заповедното производство съдебни разноски.

Решението, постановено при условията на чл. 237 от ГПК, може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 4