Решение № 90 от 04.11.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Разград, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора М. Вл. Т. като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600208 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подс.

Т. Х. О. от с. Дянково, ЕГН ********** против присъда №25/10.05.2022 г. по нохд №207/2022 г. на Районен съд Разград.

Постъпила е жалба (вх. №4434/25.05.2022 г. на РС Разград) от адв. В. – назначен защитник на подс. Т. Х. О.. Оплакването е, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон в наказателната част, а в гражданската е следвало гражданските искове не е следвало да се уважават, тъй като са погасени по давност.

Искането е за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявените искове, тъй като е изтекла погасителна давност.

Няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание адв. В. поддържа жалбата. Счита, че присъдата е неправилна, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, постановена в нарушение на материалния закон, а с оглед мотивите са допуснати и съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Адв. В. посочва, че въпреки признаването на всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, то първоинстанционния съд следва да прецени всички доказателства и възраженията на подсъдимия и да установи, че обвинението недоказано от 1 гледна точка на субективната страна на състава на престъплението, тъй като на подсъдимия не е било известно, че документите са неистински.

Защитникът посочва, че през последните няколко години в рамките на съдебния район са образувани десетки дела със същия предмет и осъдени десетки лица, които неоснователно са получили пенсии по инвалидност или общо заболяване. Известно е че има образувано ДП, че всички тия действия са били организирани от известен разградски лекар и той е ходил по селата, търсил е заболели лица, вземал е медицински документи и по нерегламентиран начин е осъществил едни частен ТЕЛК, паралелно с официалния, което е довело до пенсиониране на множество лица без основание. Адв. В. не оспорва, че процесните документи са неистински документи, които са били основание да се извършат отпускане на съответните пенсии. Но подсъдимият, преди 2018 г. е страдал от множество заболявания и не е съзнавал, че са неистински документите. Защитникът изтъква, че подсъдимият твърди, че никога не е посещавал ТЕЛК, не е подавал заявление за отпускане на такъв вид пенсия и твърденията му се подкрепят от заключението по почерковата графична експертиза, тъй като подписите на съответните молби, декларации, заявления не са изпълнени от подсъдимия.

Намира за недоказано, че подсъдимият е съзнавал всички признаци на състава на престъплението. Според адв. В. подсъдимият не е имал съзнание не само за ползване на неистински документи, но и за съществуването им.

По отношение на гражданските искове посочва, че още през 2014 г. с разпореждане на ръководителя на ТП „НОИ“ Разград, на основание чл. 95, ал.

2 КСО, се прекратява пенсията на подсъдимия, т.е. още тогава съответното юридическо лице е установило неоснователността за получените пенсии, за което е спряна на база съответна разпоредба нейното получаване. По тези съображения защитникът счита, че гражданските искове следва да се отхвърлят, поради изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание жалбоподателят О. заявява, че не е виждал експертни решения и не знае за какво става въпрос.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград, НОИ и АСП на 05.07.2022 г.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че счита жалбата за неоснователна, тъй като обжалваната присъда не страда от сочените в жалбата пороци. Според прокурора противоречи на житейската логика някой да използва неистински документи и да се твърди, че няма умисъл за използването им, за получаване на съответните облага. Прокурорът намира, че съдът правилно е приел, че лицето е открито, когато му е предявено съответното обвинение на 16.02.2022 г. и от тогава е започнала да тече погасителна давност. Предлага на съда да потвърди обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.

Становището на представителя на АСП – юрисконсулт И., изразено в съдебно заседание е, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционният 2 съдебен акт е законосъобразен, правилен и обоснован. Моли съда да потвърди присъдата.

Становището на представителя на НОИ - юрисконсулт Василева, изразено в съдебно заседание е, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд правилна, законосъобразна, постановена в съответствие с процесуалния и материалния закон. Намира възражението за изтекла погасителна давност, относно предявените граждански искове за неоснователно. Посочва, че пенсията на лицето е спряна 2014 г., тъй като НОИ са уведомени, че започва извършване на проверка, относно документите, с които са получавали съответни инвалидни пенсии, с приложен списък от 300 лица, но не е било образувано ДП срещу въпросните лица, те не са били привлечени като обвиняеми и административния орган не е имал основание да предприеме към него момент, каквито и да било, освен да спре изплащането на пенсиите за даден период до изясняване на ситуацията.

Според юриск. Василева, давността за вземане на непозволено увреждане започва да тече от датата на откриването, на лицето, а в случая ДП срещу подсъдимия е образувано през 2019 година, а той е привлечен като обвиняем през 2022 година. Моли съда да потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал подс. Т. Х. О. за виновен в това, че за времето от 09.07.2004 г. до 30.09.2014 г., в с. Дянково и в гр.

Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи - Експертно решение № 1909/07.06.2004 г., Експертно решение № 1900/15.08.2006 г. и Експертно решение №1086/02.06.2009 г., на които е бил придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, приложени към заявление № МП-16926/09.07.2004 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление № МП-16927/09.07.2004 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУ „Социално осигуряване” - Разград /ТП на НОИ гр. Разград/, до Директора на РУ „Социално осигуряване” - Разград /ТП на НОИ гр.

Разград/, както и към Молба-декларация № 999/29.09.2009 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, по която е приложено Експертно 3 решение №1086/02.06.2009 г., представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Разград, до Директора на „Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 18 906,11 лева, собственост на Националният осигурителен институт, и парични средства за месечни добавки за транспортни услуги по чл. 25, ал. 1 от ППЗИХУ и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ, в общ размер на 1189, 50 лева, собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр. София, всичко на обща стойност 20095,61 лв., с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок в размер на три години.

Осъдил подсъдимия, по предявените граждански искове, да заплати на:

- НОИ сумата 18 906, 11 лева, представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

- АСП сумата 1 189, 50 лв., представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът се произнесъл по веществените доказателства и присъдил в тежест на подсъдимия разноски и държавна такса върху уважените граждански искове.

Производството пред първинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 от НПК – подсъдимият признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С оглед на това и след като първоинстанционният съд, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, предвид това, че самопризнанието се подкрепя от събраните в ДП доказателства, то съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установената фактическа обстановка е следната:

Подсъдимият Т. Х. О. е български гражданин, роден на 16.08.1948 г. в с.

Дянково, живее в с. Дянково, има основно образование, женен е, пенсионер, не е осъждан.

Подс. О. живее в с. Дянково. Поради липса на достатъчно парични средства, решил да намери начин да си осигури получаването на системни доходи. С тази цел, на неустановена дата през 2004 г., се сдобил, по неустановен начин и от неустановено в хода на делото лице, с неистински официален документ -експертно решение № 1909/07.06.2004 г., на което бил придаден вид, че е издаден от Териториалната експертна лекарска комисия 4

(ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград. В решението било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Др. Болести на органите на кръвообръщението” и му била определена 74,2% трайно намалена работоспособност (ТНР), с дата на инвалидизация 29.05.2004 г. и срок на инвалидността - до 01.06.2006 г. Въпреки, че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК - гр. Разград и не му е издавано експертно решение, на 09.07.2004 г., подс. О. подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, с вх. № МП-16926/09.07.2004 г. и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП16927/09.07.2004 г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториалното поделение на НОИ гр. Разград/, чрез св. М. О. С. – служител в РУСО. Към заявленията бил приложен неистински официален документ - експертно решение № 1909/07.06.2004 г., което се изисквало за отпускане на двата вида пенсии.

Служителите на РУСО преценили, че с оглед експертното решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), подс. Т. О. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

С разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване №********** от 03.01.2005 г., поради общо заболяване за намалена трудоспособност от 71 до 90 на сто, от 29.05.2004 г. до 01.06.2006 г., по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 71,01 лв. Със същия номер разпореждане от 03.01.2005 г. е отпусната социална пенсия за инвалидност. Считано от 29.05.2004 г. пенсията е в размер на 13,75лв. /25% от 55 лв./, а от 01.06.2005 г. в размер на 14,58 лв. /25% от 58,30 лв./. Подс. Т. О. започнал да получава парите на ПТТ станция 7270 - с. Дянково.

Тъй като срокът на гореспоменатото експертно решение изтекъл с разпореждане №480816/28.09.2006 г. изплащането на пенсиите било прекратено от 02.06.2006 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО. Поради тази причина подс. Т. О. решил да се снабди с ново експертно решение , което да му позволи да получава пенсии по гореописания начин. Отново, по неустановен начин, се сдобил с Експертно решение № 1900/15.08.2006 г., което също било неистински официален документ и му бил придаден вид , че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски Разград” АД. Същото било с 74% ТНР. Това експертно решение по служебен път било изпратено в РУСО - Разград , което станало повод да се възобнови изплащането на пенсиите. С разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване № ********** от 29.09.2006 г., поради общо заболяване за намалена трудоспособност от 71 до 90 на сто и ЕР № 1900/15.08.2006 г., на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, на основание чл.