Протоколно определение № 5991 от 25.11.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5991 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Съдебни

Велислава М. Гюрова заседатели: Деляна Ил. ПехлИ.а при участието на секретаря Невена Ст. Братоева и прокурора Т. Ив. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Захариева Частно наказателно дело № 20251100206168 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Р. М. Н. – редовно уведомен, доведен от Затвора – гр.София, явява се лично.

В залата се явява адв. С. Б. К. от САК – назначен с определение от 20.10.2025 г. за служебен защитник на осъденото лице в настоящото производство.

О.Л.Н.: Няма да ползвам редовно упълномощен от мен защитник.

Съгласен съм адв. К. да бъде мой служебен защитник.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед становищата на страните, намира, че не са налице пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на осъденото лице (по представен формуляр за досие), както следва:

Р. М. Н. – роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно – специциално образование, с професия, като готвач, живущ в гр.**** и с постоянен адрес в гр.**** с ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на осъденото лице в настоящото производство, включително и правото му на отводи.

О.Л.Н.: Разбирам разясненото ми. Нямам искания за отвод.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. СКАЧЕВ: Нямам искания за отвод. Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не правят искания за отводи, както и за събиране на доказателства на настоящия етап О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА делото с прочитане на постъпило от СГП предложение за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наказанията наложени на осъдения Н. по НОХД №10459/2023 г. по описа на СРС и НОХД №4476/2024 г. по описа на СГС, като с предложението е направено искане на основание чл.24, ал.1 от НК така определеното едно общо най-тежко наказание да бъде увеличено с два месеца "Лишаване от свобода“.

Прочете се!

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението.

АДВ. К.: Оспорвам предложението.

Съдът докладва на страните получена справка от ГДИН относно изтърпените до момента наказания от лишения от свобода, постъпила актуална справка за съдимост и писмо от Затвора-гр.София с Вх.№134200 от 11.11.2025 г., с което Началникът на Затвора – гр.София прави предложение на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат към материала по делото делото така докладваните писмени доказателства.

2

СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, както и днес докладваните от съда.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Делото е изяснено от фактическа страна.

СЪДЪТ, с оглед становището на страните, че делото е изяснено от фактическа страна, споделено от настоящия съдебен състав ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, поддържам изцяло внесеното от СГП предложение за определяне на едно общо най-тежко наказание по отношение на осъдения Р. Н..

Категорично и ясно е, че по отношение на лицето се установява, че същият е осъден с две отделни присъди за три отделни извършени от същия престъпения, като са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, тоест в случая е налице така наречената форма на множество престъпения реализирани при реална съвкупност и както е законосъобразно, така и най-благоприятно се явява за лицето в случая да му бъде определено едно общо най-тежко наказание.

Последното му осъждане е по НОХД №4476/2024 г. по описа на СГС, по което е било одобрено споразумение за две отделни различни престъпления, а именно такова по чл.321 от НК и по чл.282 от НК, като конкретните текстове съм ги посочил в предложението и не считам за нужно да ги преповтарям. За всяко едно от тези престъпления му е наложено отделно наказание и съответно му е наложено едно общо най0тежко наказание в размер на 2 години "Лишаване от свобода". Този съдебен акт е влязъл в сила на 02.08.2024 година.

Предходно осъждане на лицето, обаче, по НОХД №10459/2023 г. по описа на СРС е било за извършено на 04.12.2022 г. престъпление по чл.354а от НК, което е влязло в сила на 08.11.2024 г.

Тоест, съпоставката на датите на извършване на престъпленията и влизане в сила на отделните актове категорично потвърждават факта, че са налице основания за прилагане на този институт, поради което Ви моля да определите едно общо най-тежко наказание за така извършените от лицето три отделни престъпления в размер на две години "Лишаване от свобода", което би било съобразено с нормата на чл.25 вр. чл.23 от НК.

3

Поддържам и становището си, че така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде завишено с два месеца, доколкото за същото съм посочил мотиви в предложението си и единствено към същите бих посочил и факта, че от 02.08.2024 г. до момента определеното наказание на лицето 2 години "Лишаване от свобода" не можеше да бъде приведено в изпълнението, поради фактът, че същия в един продължителен период, което считам за допълнително основание за прилагане на института на чл.24 от Н. Всяко едно определяне на наказание считам, че трябва да отговаря в най-пълна степен на целите на чл.36 от НК, а именно за решаването на общо най-тежко наказание би в някаква степен преодоляло житейски справедливото определяне на общо най-тежко наказание на лицето за извършени множество престъпления, какъвто е и българския наказателен закон и именно поради тази причина, според мен, е и предвидена тази разпоредба и следва да бъде приложена в случая.

Считам, че така определеното наказание по отношение на осъденото лице следва да бъде изтърпян, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС, при първоначален строг режим, като също така, следва съдът да отчете и отрази нуждата от приспадане на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК и чл.25, ал.2 от НК на всички периоди на предварително задържане и търпените части на търпяно наказание по някои от осъжданията му, доколкото е видно, че по осъждането на СРС наказанието е изцяло изтърпяно и следва да бъде приспаднато, както и е налице период на задържане на последващото му осъждане, който период също считам, че следва да бъде приспаднат от определеното едно общо най-тежко наказание.

Моля Ви за произнасяне в този смисъл.

АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, съгласен съм с искането на прокурора по отношение на определяне на едно най-тежко наказание в размер на две години, но не съм съгласен да се приложи чл.24 от НК и да бъде увеличено с още два месеца.

Доколкото подзащитния ми сподели, той не се е укривал, а просто не е било обективно възможно да бъде намерен, тъй като е имал разногласие с роднините си и не е могъл да бъде намерен на адреса, на който живее, както и че имал заболяване и е бил на лечение.

Освен това, считам, че основната цел на кумулацията е да се осъществи индивидуалната превенция, поради което, както е съдебната практика, така и задължителната постановена от върховните съдилища изискват кумулирането на отделните деяния и присъди винаги да бъде в интерес на винаги осъдения.

Осъденият Р. Н. е млад човек. Считам, че, ако му завишите наказанието с два месеца, това ще укаже неблагоприятно въздействие върху възпитателния процес. Деянията, които е извършил и присъдите му не са толкова много, че да изискват категорично приложение на чл.24 от НК. Считам, че може да му се даде шанс и да му бъдат кумулирани присъдите, без да му бъде увеличено 4 наказанието с два месеца. Така ще му дадем шанс да се превъзпита и наново да се социализира в обществото, поради което Ви моля да приемете искането на прокурора и да определите едно общо най-тежко наказание в размер на две години "Лишаване от свобода", без да прилагате чл.24 от НК.

О.Л.Н. /в лична зашита/: Уважаема г-жо съдия, уважаеми съдебни заседатели, искам да споделя, че не съм съгласен с думите на г-н прокурора, защото имам съответни причини за тези неща. След когато подписах споразумението, което трябваше да влезе в сила да си изтърпя наказанието, се наложи да вляза по спешност в болницата, където там седях някъде от една седмица до седем дена. За съжаление, документите не са в мен, защото нямаше как да се подготвя. След излизането ми от болницата се изпокарах с моята майка, за което се наложи да се изнеса от апартамента, който бях посочил на полицията, както и след като се изнесох ми беше спрян телефона, който бях дал на съответните власти, за да ме намерят, от самата ми майка.

След това по никакъв начин не съм се опитвал на се крия, просто не живеех на адреса си и не можеше да ме намерят. Тези два месеца, за мене, биха ми много направили лоша шега, тъй като приятелката ми е бременна и се очаква горедолу точно тогава да роди и няма да мога да бъде съответно на самото раждане и припознаване на детето.

ПРОКУРОРЪТ: Бих желал да посоча, че бих се съгласил с част от конструкциите на защитата в случай, че това са единствените две осъждания по отношение на осъдения, но видно от справката му за съдимост шансове вече са му давани и това е седмо по ред осъждане за многократно извършени от същия деяния. С това си изказване не казвам, че всеки няма право на последващ шанс, но, очевидно, не го ползва пълноценно в случая.

По отношение на обясненията дадени от лицето и защитника му считам, че са абсолютно несъставомерни. Същият е знаел, че през август месец 2024 г. е имал влязла в сила присъда. Дори да е имало някакви медицински причини през следващата седмица, две, месец, два, последващото да му е изключен телефона, да се скарал, с който и да било, знае, че София има две електронни управления, има съответните затворени помещения, знае, че следва да търпи това наказание, може да се яви. Очевидно е за мен, че същият се е укривал.

Беше ангажиран голям ресурс на полицейските служители по издирването му, включително издаване на ЕЗА и червена бюлетина. В тази връзка, считам за абсолютно несъставомерно, че не се е укривал, а е стоял на неустановен от МВР адрес.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО

ЛИЦЕ.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Моля да не ми увеличавате наказанието.