Решение № 70 от 02.07.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Дулово, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно наказателно дело № 20253410200191 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***” ЕООД, представлявано от управителя Н.Г.И, чрез процесуален представител адв. Р. Н., против Наказателно постановление № ****, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Р. Н. от АК Варна, а АНО – от процесуален представител И. А. - юрисконсулт.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.09.2025 г., а жалбата е подадена на 07.10.2025 г., в предвидения от закона срок и от надлежна страна.

Жалбата е процесуално допустима.

В жалбата се поддържа, че към датата на проверката 26.08.2025 г. въпросното лице Г.С.М не е било в трудово правоотношение с дружеството, тъй като било освободено в края на м. юли на 2025 г. и било повикано инцидентно („ад хок“) за неотложна поправка на изделия по кратък срок.

Изложена е теза за „оправдан стопански риск“ (за избягване на неблагоприятни последици и неустойки), както и за приложимост на чл. 28 ЗАНН (маловажен случай). Като контекст се сочи търговско отношение с „****” ЕООД и последващо изпълнение към търговска верига „***” (посочена в жалбата с различно изписване). Иска се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В писмените бележки на жалбоподателя се акцентира и върху тезата, че при съдебното следствие е изяснено, че част от проверките са били в различни 1 обекти на дружеството, а част от длъжностните лица не са присъствали при проверката в конкретния обект, поР., което според защитата възниква съмнение относно начина на установяване на нарушението и доказателствената стойност на акта и постановлението; настоява се и отново за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата като неоснователна. В писмената защита се поддържа, че към момента на проверката лицето е предоставяло работна сила при режим и белези на трудово правоотношение (място, работно време, трудова функция, подчиненост и възмездност), а трудов договор е представен впоследствие, т.е. нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ е осъществено. Сочи се, че „оправдан стопански риск“ е неприложим при наличие на изрична законова забрана, а маловажност не може да се приеме предвид специалната уредба на КТ и тълкувателната практика. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро.

От приобщените писмени доказателства (административно-наказателна преписка) и събраните гласни доказателства съдът приема за установено следното:

На 26.08.2026 г. около 11:30 ч. е извършена съвместна проверка по спазване на трудовото законодателство в обекти (шивашки цехове), стопанисвани от дружеството. В обекта е установено, че лицето е извършвало дейност, свързана с шиене на машина на калъфки/столовки; изискана е декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, от която е констатирано приемане на работа на 26.08.2026 г. при отсъствие на сключен писмен трудов договор.

Впоследствие (на 03.09.2025 г.) в инспекцията по труда е представен трудов договор, от който се установяват длъжност „шивач“, 8-часов работен ден, работно време 08:00–17:00 и уговорено месечно възнаграждение 1077.00 лв., както и придружаваща документация. За констатираното нарушение е съставен АУАН, на базата на който е издадено наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция 1600.00 лв. В наказателното постановление е отчетено и обстоятелството, че дружеството е било санкционирано и с предходно наказателно постановление от същия вид (НП № 1***/18.10.2023 г., влязло в сила на 19.10.2023 г.), което е обсъдено като утежняващо при индивидуализацията на санкцията.

В съдебното заседание съдът прочете, прие и приобщи писмените доказателства по преписката (включително АУАН, НП, протоколи от проверката, декларация по чл. 402 КТ, обяснения, трудов договор и др.), както и представена от жалбоподателя стокова разписка.

Съдът обсъди показанията на всички разпитани свидетели:

От показанията на свидетелите – служители в ИТ Силистра е видно начина на организиране на проверката, разпределението по екипи и за това, че са проверявани два обекта (в *** и в ***), като са констатирани еднотипни нарушения, свързани с полагане на труд от лица без действащи трудови договори към момента на проверката. Посочва, че декларации са били попълвани собственоръчно от работещите лица и че проверките са стартирали 2 едновременно в двата обекта, че в обекта, в който е присъствал, лицата са извършвали дейност по шиене и са попълвали декларации; свидетелите подчертават, че попълването е било доброволно и разбираемо за лицата. Сочи се, че са присъствали при съставянето на актовете, макар проверката да е била по разпределение по екипи.

Още от разпита на свидетелите е установено, че в обекта, който е проверяван, лицата са извършвали трудова дейност (шиене на машина), че е представен трудов договор впоследствие, както и че нарушението се изразява в приемане на работа преди сключване на трудов договор. Сочи и, че не е имало възражения при връчване на акта, а като обяснение от страна на управителя е било дадено, че лицата са били повикани само за ден за поправки.

Свидетелят Г.И е доведен от жалбоподателя и е изложил версия за извънредна производствена необходимост – поправка на значителен брой изделия по кратък срок, поР. което били повикани лица, които до скоро са били работници на дружеството. Свидетелят сочи, че се касаело за няколко часа работа и подчертава икономическите мотиви за предприетото.

При доказателствената оценка съдът изразява резерви относно обективната оценка на актосъставителите и не кредитира показанията им, тъй като двама от тях Д. Р. Ц. и М. Д. Г. заявяват, че не са извършвали проверка и не са констатирали нарушенията в ***, а са извършвали такава в ***. Не става ясно обаче кои са констатираните нарушения в ***, тъй като във всички НП за местоизвършване на нарушението е посочено цех в ***. Възниква резонния въпрос след като Д. Р. Ц. и М. Д. Г. не са присъствали при проверката, а е присъствала Р. Ж. тогава за какви факти и обстоятелства свидетелстват. В хода на съдебното следствие се установи, че повече от половината от нарушенията са констатирани на друго място – в цеха ***. В съдебния протокол от 24.02.2026 г. ясно и категорично е заявено от Ц. и Д., че същите не са присъствали на проверката в ***, а са отишли тогава, когато вече е била завършила. В много от НП обаче като актосъставители за *** и автори на акта се посочват Ц. и Д., въпреки че и двамата са категорични, че не са присъствали в ***, а в ***, където се намира и другия цех на дружеството, в който също са положили инцидентен труд 15 души. Мястото на извършване на нарушението е един от най-съществените реквизити на наказателното постановление (НП) според административнонаказателната практика в България и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Липсата или неясното описание на мястото на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение.

Мястото трябва да бъде посочено точно и конкретно, за да може нарушителят да разбере за какво точно е санкциониран и да организира защитата си.

Точното описание е необходимо не само за идентификация, но и за определяне на компетентния орган, който да наложи наказанието (местна компетентност).

Съгласно чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган по КТ или от оправомощени от него длъжностни лица. В случая наказателното постановление е издадено от Директор на инспекцията по труда, т.е. от материално компетентен орган.

3

Съдът намира, че АУАН и наказателното постановление не съдържат необходимите реквизити по ЗАНН, мястото посочено във повечето НП е ***, но това не е мястото на извършване на нарушението според фактическата обстановка и сведенията дадени от актосъставителите. Това създава съмнение относно начина на установяване на нарушението и доказателствената стойност на акта, поР. което административнонаказателната отговорност не е доказана по несъмнен начин.

Декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ е допустимо доказателство, но в съдебна практика се приема, че по своя характер тя е частен свидетелстващ документ и не притежава обвързваща материална доказателствена сила сама по себе си, поР. което при спор следва да се анализира в съвкупност с останалите доказателствени източници.

Показанията на доведения от жалбоподателя свидетел, са релевантни за изясняване на причините за допускането на работниците до трудов процес, че заварените на обекта лица не се намират в класическо трудово правоотношение, а извършват дейност по повод рекламация, отстраняване на недостатъци или довършителни работи по вече приключил/изпълнен договор.

Липса на предмет на трудовия договор (чл. 1, ал. 2 от КТ): Предмет на трудовия договор е предоставянето на работната сила като процес (работно време, йерархична зависимост, спазване на вътрешен ред). Когато се отстраняват дефекти, се цели постигането на конкретен готов материален резултат (поправка на вече свършена работа). Отношенията в този случай носят белезите на облигационен договор за изработка (чл. 258 и сл. от ЗЗД ), а не на трудово правоотношение. За да е налице трудов договор, ИТ трябва да докаже кумулативното наличие на: работно място, определено работно време, уговорено трудово възнаграждение и субординация (подчиненост на работодателя). Отстраняването на рекламации по минал договор изключва намерението за престиране на бъдещ зависим труд. Извършването на довършителни работи или отстраняване на недостатъци от бивши служители по повод тяхна предходна дейност представлява изпълнение на гаранционен ангажимент или поправка на лошо изпълнение, което не изисква нов трудов договор. Съдебната практика потвърждава отмяната на наказателно постановление, като приема, че самото присъствие на лице на обекта и извършването на определени манипулации не означава автоматично полагане на трудов договор. Когато се установява, че дейността е инцидентна, свързана с конкретна поръчка или довършване/корекция на минали отношения, не е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Ето защо съдът счита, че в конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл.35 от АПК в частта й изискваща да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Без изпълнението на това правило не биха могли да се установят юридическите факти и да се приложат правилно материалноправните норми.

Трайната практика на ВАС е, че нарушенията на изискванията на чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата за случая са съществени, налице е ограничаване на правото на защита и неяснота относно фактическото обвинение.

4

При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, актът и постановлението не съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, както и че са били допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на привлеченото към отговорност дружество. По приложението на материалния закон съдът приема, че наличието на трудови правоотношения между лице и дружеството към момента на проверката не е доказано от събраните в производството доказателства. За да формулира този извод, районният съд е обсъдил в съвкупност писмените и гласните доказателства, и е приел, че те непротИ.речИ. обосновават извода, че дейността е инцидентна, свързана с конкретна поръчка или довършване/корекция на минали отношения. По тези съображения районният съд прима за недоказано извършването на вмененото на дружеството нарушение и за незаконосъобразно наказателното постановление, поР. което следва да отмени същото.