Решение № 71 от 18.05.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Чирпан, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №

20225540100884 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба (ИМ), подадена от адв. Г. В. Ж., пълномощник на ищцата А. С. Т., ЕГН **********, с адрес: с. О., общ. Братя Даскалови, ул. „Г. **, съдебен адрес: гр. Ч., бул. „Г.Д. **, кантора на адв. Г. Ж. против „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14 се твърди, че на 07.10.2022 г. ищцата получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20227650402720 по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765, район на действие ОС - Стара Загора, с взискател „Макроадванс“ АД, с адрес: гр. София, бул. „Г. С. Раковски“ № 1471, ап. 14 и НАП, с адрес: гр. Стара Загора, ул.

„Кенали“ № 1, офис Стара Загора. Към поканата за доброволно изпълнение не бил приложен подлежащ на изпълнение акт, нито било описано задължение към НАП. Твърди, че изпълнителното дело било образувано на основание представен изпълнителен лист от 28.11.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 541/2012 г. по описа на Районен съд - Чирпан, с който ищцата А. С. Т. била осъдена да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, сумата в размер на главница 3979.93 лв - неизпълнено задължение по Анекс № 1/15.09.2009 г. към Договор за банков кредит № 223/22.10.2008 г., лихва в размер на 1165.36 лв. за периода от 28.03.2011 г. до 25.11.2012 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 1 27.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на общо 279.53 лв., от които 102.91 лв. ДТ и 176.62 лв. адвокатско възнаграждение. Общият размер на вземанията по изпълнителния лист възлизал на 5424.29 лв. Твърди, че изпълнителният лист бил издаден в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, която цедирала вземането си на настоящия взискател по изпълнително дело № 20227650402720, а именно „Макроадванс“ АД, гр. София. Документи за такава цесия не били връчвани на длъжника, но съдебният изпълнител приел, че „Макроадванс“ АД се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, което обстоятелство определяло цесионера като надлежният ответник по иска по чл. 439 от ГПК и съответно пасивната му легитимация по 1 настоящия иск. В ИМ се твърди, че ищцата А. С. Т. счита, че е настъпила погасителна давност на правото за принудително изпълнение относно притезанията на „Макроадванс“ АД по изпълнителен лист от 28.11.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 541/2012 г. по описа на Районен съд Чирпан. Обстоятелствата относно погасителната давност били следните: Въз основа на описания по-горе изпълнителен лист било образувано изпълнителното дело № 1867/2011 г. по описа на ЧСИ К.А.. Видно от втората страница на приложения изпълнителен лист, последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на 21.10.2015 година, поради което на 11.10.2019 г. делото било прекратено поради настъпила перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК). По силата на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 на ВКС, се приемало, че нова погасителна давност за вземанията започвала да тече от датата, на която е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Както се сочи, за последно такова ЧСИ К.А. отбелязал датата 21.10.2015 г. Оттогава започвал да тече нов петгодишен давностен срок, през който кредиторът не бил предприел действия по събиране на вземането, и новият давностен срок изтекъл на 21.10.2020 г., т.е. преди образуване на изп. дело № 20227650402720 по описа на ЧСИ Г.И. (видно било от първите четири цифри от номера на изпълнителното дело, че същото е образувано през 2022 година - чл. 16, ал. З от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ). Поради това А. С. Т. направила изрично възражение за настъпила погасителна давност относно правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист от 28.11.2012 г. издаден по ч.гр.д. № 541/2012 г. по описа на Районен съд - Чирпан, която давност настъпила след приключването на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК и преди образуване на изп. дело № 20227650402720.

В хипотезата на висящ изпълнителен процес предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора по изпълнителния лист било погасено по давност, целяло да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица прекратяване на изпълнителния процес по силата на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. Липсата на изпълняемо право отнемала материалноправната основа на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът в материалното правоотношение можел да оспори изпълнението, позовавайки се на погасяване поради настъпила давност на изпълняемото право, с отрицателен установителен иск по чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК относно правото на принудително изпълнение по изпълнителния лист, по който било образувано посоченото по[1]2 горе изпълнително дело, който иск се основавал на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание, а именно, че било погасено по давност предприетото принудително изпълнение. Това обуславяло правния интерес на ищцата да предяви настоящия отрицателен установителен иск пред съда. Този правен интерес произтичал от задължението на съдебния изпълнител да зачете силата на присъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да прекрати образуваното пред него изпълнително дело при установяване несъществуването на спорното вземане (Решение № 88 от 08.01.2020 г. по т.д. № 2056/2018 г. на ВКС, 1-во т.о.).

Моли съда да приеме за установено по отношение на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С., че А. С. Т., ЕГН **********, с адрес: с. О., общ. Братя Даскалови, ул. „Г. **, не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20227650402720 по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765, с район на действие ОС - 2

Ст. Загора, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист от 28.11.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 541/2012 г. по описа на Районен съд Чирпан, а именно сумите в размер на: главница от 3979,93 лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки) - неизпълнено задължение по Анекс № 1/15.09.2009 г. към Договор за банков кредит № 223/22.10.2008 г.; лихва в размер на 1165,36 лв. (хиляда сто шестдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) - лихва от 28.03.2011 г. до 25.11.2012 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 27.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и направените по ч.гр.д. № 541/2012г. по описа на PC Чирпан разноски в размер на общо 279,53 лв.(двеста седемдесет и девет лева и петдесет и три стотинки), от които 102,91 лв. (сто и два лева, деветдесет и една стотинки) - ДТ и 176,62 лв. (сто седемдесет и шест лева шестдесет и две стотинки) адвокатско възнаграждение. Моли да бъде осъден ответника да заплати на А. С. Т., ЕГН ********** направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С., действащо чрез юрк. Л.Л.И., с който моли съдът да постановите решение, с което отхвърли депозираната искова молба, като неоснователна и недоказана. В отговора се твърди, че на 22.10.2008 г. между „УниКредит Булбанк“ АД и ищеца в настоящото производство бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 223 от 22.10.2008 г. Впоследствие към него бил сключен Анекс № 1 от 15.09.2009 г. Във връзка с неизпълнение от страна на А. С. Т., „УниКредит Булбанк“ АД се снабдило съответно с изпълнителен лист, издаден на 28.11.2012 г. по ч.гр.д. № 541/2012 г. по описа на PC - Чирпан, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 1867/2012 г. по описа на ЧСИ К.П.А. с рег.

№ 766 от Регистъра към КЧСИ, а впоследствие и изпълнително дело № 2720/2022 по описа на ЧСИ Г.Д.И., peг. № 765 от Регистъра към КЧСИ. В отговора се твърди, че на 16.06.2014 г. между „Макроадванс“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който „УниКредит Булбанк“ АД прехвърлило на „Макроадванс“ АД, вземанията си по отношение на А. С. Т., произтичащи от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №223 от 3 22.10.2008, ведно с Анекс № 1 от 15.09.2009 г. Твърди се, че „Макроадванс“ АД било изпратило уведомление за извършеното прехвърляне на вземания с изх. № 8V000567, съгласно чл. 99, ал. З ЗЗД по отношение на А. С. Т., което уведомление се е върнало като връчено лично на 14.04.2014 г. С отговора се оспорва твърдението на ищеца, че по отношение на процесното вземане е настъпила петгодишната погасителна давност в периода от последното изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнително дело № 1867/2012 г. по описа на ЧСИ К.П.А. до предприемането на първото валидно изпълнително действие по преобразуваното изпълнително дело № 2720/2022 г. по описа на ЧСИ Г.Д.И.. Твърди се, че погасителната давност за задължението, произтичащо от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 223 от 22.10.2008 г., ведно с Анекс № 1 от 15.09.2009 г., не била изтекла в нито един период от настъпването и до подаване на отговора, защото по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на всяко действие по принудителното изпълнение.

Видно от книжата по делото през август 2014 г. бил наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, в резултат на което работодателят направил две удръжки от трудовото възнаграждение през септември и октомври 2014 г. С извършването на отделните плащания давността се е прекъсвала съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, като е започвала да тече нова давност съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. След прекъсване на плащанията, съдебният изпълнител 3 наложил нов запор при работодател на длъжника през септември 2015 г., като въз основа на същия, била постъпила сума от октомври 2015 г. В рамките на производството по ИД 1867/2012 по описа на ЧСИ К.А., наред с извършваните действия били депозирани и редица молби за същите. През февруари 2017 г. била депозирана при съдебния изпълнител молба с изх. № 1257/30.01.2017 на „Макроадванс“ АД, с която взискателят по изпълнителното дело иска да бъде наложен запор върху притежавана от длъжника банкова сметка. Въз основа на депозираната молба, ЧСИ К.А., на 07.02.2017 г. наложил запор върху притежаваните от А. С. Т. банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД.

В допълнение на изложеното относно изпълнително дело № 1867/2012 при ЧСИ К.А., през 2018 г. отново въз основа на депозирана при ЧСИ от страна на „Макроадванс“ АД молба, съдебният изпълнител наложил нов запор върху трудовото възнаграждение на А. С. Т. при работодателя „Х.Т.“ ООД, ЕИК ***. На 05.09.2022 г. „Макроадванс“ АД, в качеството му на правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД депозирало молба за образуване на ново изпълнително дело срещу А. С. Т., която съдържало обективирано искане за налагане на запор върху установените банкови сметки на длъжника и получаваното от същия трудово възнаграждение. С това искане давността отново била прекъсната по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Претендира направените разноски, включително и юрисконсултското възнаграждение в размер на 300 лв.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: