Решение № 1418 от 30.12.2022, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. Велико Търново, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110102099 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Н. Н. против О. В. Т., с която се иска съдът да приеме за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Ш. с площ от 449 кв.м., представляващ нива, VII-ма категория.

Ищцата твърди, че е законен наследник на Николай Маринов Кръстев, който на 5.3.1975 г. е придобил от своите родители недвижим имот, находящ се в с. Ш. и представляващ празно дворно място с площ от 1500 кв.м., което е част от дворище планоснимачен № 47 и за което е отреден парцел IV-47 в кв. 9 по регулационния план на с. Ш. и което е извън дворното място от дворище планоснимачен № 47, за което е отреден парцел Ш-47 в кв. 9 по регулационния план на селото. Заявява, че бащата й, а преди това и нейните баба и дядо, както и прабаба й и прадядо й обработвали имота и го владеели, като го считали за своя собственост, тъй като имали нотариален акт, установяващ това обстоятелство. Сочи, че след смъртта на баща си е продължила да обработва и владее имота, като по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК е призната за негов собственик с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 119/27.4.2015 г., том № II, peг. № 2200, дело № 173/2015 г. Твърди, че описанието на имота съгласно този нотариален акт е следното: част от имот планоснимачен № 47, с площ 890 кв.м., попадащ в УПИ IV-47 в стр. кв. 9 по плана на с. Ш., одобрен със Заповед № 1366,1364/1936 г., целият с площ 1190 кв.м. Заявява, че при заснемането на имотите за изготвянето на кадастралната карта на урбанизираната територия на с. Ш. е установила, че част от имота, който смята за своя собственост, всъщност е общинска 1 собственост, като въпросната част представлявала поземлен имот със стар идентификатор 003047 и съгласно одобрената със Заповед РД-18-859/08.12.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК е поземлен имот с идентификатор *** в местността „Край село“ с площ от 449 кв.м. Сочи, че тази част е част от нейния имот, който в действителност никога не е разделян с ограда и в него първоначално са отглеждали лозе, а към настоящия момент има овощна градина.

Ответникът изразява становище за основателност на предявения иск и изрично признава същия. Сочи, че визираната от ищцата част от урегулирания поземлен имот, попадаща в регулационните граници на населеното място, образува общ имот с процесния такъв, като последният, с одобряването на КККР на с. Ш., формално е записан като имот с идентификатор *** - частна общинска собственост. Твърди, че за имота нито е съставян акт за общинска собственост, нито по отношение на него са извършвани действия по управление и/или разпореждане, а единствено е предоставен на О. В. Т. с Протоколно решение № 10/19.12.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.

В проведеното открито заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Процесуалният представител на ответника поддържа признанието на иска и че са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска от страна на ответника и искането на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:

В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.

По разноските:

От страна на ищцата е направено искане за присъждане на разноски, но от изложеното в исковата молба и от представените доказателства не се установява с поведението си ответникът да е дал повод за завеждане на делото, като същият изрично е признал предявения иск.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен 2 съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. В. Т., БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета инж. Д. Д. П., че Т. Н. Н., ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ш., одобрена със Заповед № РД-18-859/8.12.2017 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в местността „Край село“, с площ от 449 кв.м., представляващ нива, VII-ма категория.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3