Определение № 37865 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37865 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20251110118313 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. М. К. срещу „Фератум България“ ЕООД.

На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.12.2026 г. от 14,00 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 и ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ..... г., респ. на клаузата на чл. 5 от същия, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство по кредита.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ..... г., по силата на който последният й е предоставил сумата от 800лв., при посочен в договора ГПР 49,93%. В чл. 5 от процесния договор е уговорено обезпечаване на кредита с поръчителство, предоставено от „....” p.l.c., което е свързано с ответника дружество. Ищцата поддържа, че й била начислена сумата от 367.04 лв. като дължимо възнаграждение за обезпечението с поръчителство, въпреки че в договора за кредит не бил предвиден размер на същото, нито е подписвала договор за поръчителство. Навежда подробни съображения, че процесният договор, в частност клаузата на чл. 5 от същия, са нищожни. Поддържа, че не е спазена 1 предвидената от закона форма на договора поради нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на реалния размер на ГПР и липса на ясна методика за определянето му, което съгласно чл. 22 ЗПК влече недействителност на договора. Сочи, че предоставянето на обезпечението е задължително условие за сключване на договора за кредит и възнаграждението за поръчителство по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но същото не е включено в ГПР, като по този начин счита, че се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда нищожност на оспорената клауза и поради нарушение на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че клаузата е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, тъй като е било наложено приемането й без да има възможност да се запознае преди сключването на договора. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор, като поддържа, че същият е валидно сключен и не страда от сочените в исковата молба пороци. Поддържа, че при сключване на договора ищцата е била уведомена и е приела условията за изискуемо обезпечение на кредита, като е могла да посочи поръчител и по свой избор. Твърди също, че се касае за допълнителна незадължителна услуга по кредита, възнаграждението за която не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: сключен между страните договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ. на оспорената клауза от същия.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените от ищеца документи като доказателства по делото.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят 2 лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3