Решение № 1125 от 14.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. Русе, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520100464 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове от В.

Е. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, чрез адв. Л. Б. САК против 1/"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. и против 2/"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от управителя П. Б. Д.: 1/ Да се прогласи за нищожен Договор за паричен заем № *******, сключен между ищцата В. Е. В. и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт"АД, тъй като съдържа нищожни неравноправни клаузи, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК; съединен с кумулативно предявен иск 2/ Да се прогласи за нищожен Договор за гаранция № *******, сключен между ищцата В. Е. В. и ответното дружество „Файненшъл България“ЕООД, срещу възнаграждение в размер на 1199 лв., на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Претендира и направените разноски.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № № *******, сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт"АД, съгласно който получава заемната сума от 1500 лв., при ГПР от 41.57%, при ГЛП от 35.00% и общо дължима сума 1751 лв., от които за лихва 251 лв., при срок на кредита 10 месеца на 10 вноски по 175,10 лв. Във връзка с чл. 4 от Договора за паричен заем ищцата сключила с „Файненшъл България“ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № *******, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем, при възнаграждение за поръчител, което трябва да заплати в общ размер на 1199 лв. или 119,90 лв. месечно.

Така общото й задължение по договора за заем и допълнително сключения във връзка с него договор за поръчителство възлиза на 2950 лв.

В молбата се излага, че сключеният договор за паричен заем № ******* е 1 нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от процесния договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП поради противоречието й с добрите нрави. Същевременно се твърди, че тази клауза е неравноправна.

По отношение на иска, предявен срещу "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД ищцата твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство № ******* е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

В срока за отговор ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт"АД, чрез юрк. Д. К. оспорва твърденията за недействителност на Договора за паричен заем, като неоснователни.

В срока за отговор ответното дружество „Файненшъл България“ЕООД, чрез юрк. М. З. оспорва твърденията за недействителност на Договора за предоставяне на гаранция, като неоснователни.

Безспорни са обстоятелствата по делото, че ищцата е сключила с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт"АД, Договор за паричен заем № ******* Не се спори, че във връзка с чл. 4 от Договора за паричен заем ищцата сключила с „Файненшъл България“ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № *******, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не се представлява.

Постъпило е писмено становище от пълномощника й адв. Л. Б., в което се поддържат исковите претенции и се моли исковете срещу двете ответни дружества да бъдат уважени, като на ищцата бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание за ответното дружество "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД не се явява законен представител, не се представлява. Постъпила е молба от юрк.

Д. К., която поддържа отговора на исковата молба.

В съдебно заседание за ответното дружество "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не се явява законен представител, не се представлява. Постъпила е молба от юрк. М. З., с която моли да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че ищцата е сключила с ответника "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД договор за паричен заем № *******, като получила заем в размер на 1500 лв., а с втория ответник "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД сключила на същата дата договор за предоставяне на гаранция № № *******, с който да бъде обезпечен договора за заем, по който договор тя следвало да заплати възнаграждение в размер на 1199 лв.

По делото са представени двата договора.

Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем № *******, сключен между ищцата и ответника "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, заемателят се задължава в с р о к от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от 2 работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1000 лв.; да работи по безсрочен договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от представения договор за предоставяне на гаранция № *******, сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, потребителят В. Е. В. възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане ( за изпълнение на парични задължения) в полза на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с цел гарантиране на всички задължения на потребителя по договора за заем, както и за всички последици от неизпълнението му. За поемане на посоченото задължението потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1199 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 119,90 лв. месечно, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на годишния процент на разходите /ГПР/, като се вземе предвид и дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е 416,2748 %. Размерът на годишния лихвен процент /ГЛП/ по договора е 35 % и е посочен в чл. 2, т. 6 от Договор за паричен заем № *******. Размерът на основния лихвен процент на БНБ, относим към договора е 0,59 %.

Сумата платена по кредита по пера е следната: погасена главница по договора 1003,92 лв.; погасена лихва по договора 221,78 лв.; погасена гаранция по договора 870,13 лв.; погасена лихва просрочие 78,17 лв.; други разходи /разходи за събиране на вземането/ - 60 лв. Всичко платена сума от В. Е. В. по Договор за паричен заем № *******, е 2234 лв. Платените суми по договори са следните: Платената сума по Договор за паричен заем № *******, е 1303,87 лв. Платената сума по Договор за предоставяне на гаранция № *******, е 870,13 лв. Платени са и 60,00 лв. за Други разходи/разходи за събиране на вземането/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с главен и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предявени срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"АД.

При разрешаване на спорния между страните въпрос нищожен ли е договор за паричен заем № *******, евентуално нищожна ли е клаузата на чл. 4 от процесния договор за паричен заем, следва да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит, залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за недействителност на същия.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той да отговаря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.

3

10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая ищцата твърди, че договорът за заем е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК.

Както бе посочено, чл. 22 от ЗПК се отнася до недействителност на договора при неспазване на посочените в разпоредбата на чл. 11 от същия закон изисквания.

Това води до недействителност на целия договор за кредит. А съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем № *******, възлага в тежест за ищцата да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от втория ответник "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД в полза на кредитора "ИЗИ АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ" АД. Анализът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извода, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно кредиторът "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В чл. 2, т. 8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 41,57 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с "Файненшъл България" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да 4 заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".