Решение № 5947 от 15.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5947 гр. София, 15.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110138129 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба с вх. № 147605/14.07.2022 г., подадена от К. К. Р., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца К. Д. Т., ЕГН ********** и Д. Д. Т., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита по ЗЗДН в тяхна полза срещу Д. В. Т., ЕГН **********. Твърди се, че страните живеят на съпружески начала от 2015г., като от съвместното си съжителство имат родени две деца – К. Д. Т. и Д. Д. Т., родени на 16.10.2018г. На 23.07.2020г. страните закупили апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Дунав“ № 55, ет. 2, ап. 6. Излагат се твърдения, че на 29.06.2022г. около 19.00 часа в апартамента на страните, в присъствието на майката на молителката К. Р. и двете деца, ответникът започнал да обижда молителката, като й казал, че е курва, има си любовник и единствената й цел била да вземе апартамента. На 03.07.2022г. около 19.00 часа също в апартамента ответникът отново започнал да обижда молителката, твърдейки, че ходи да се чука, за да забременее, гащите й са станали в сперма, ебала е майката на всичко, няма достойство, искала да го закопа, постъпките й са курвенски, предала си е децата, които не заслужавала да има, че има връзка с друг мъж, постъпвала курвенски и предателски, че искала да живее в апартамента с бащата на новото си дете, да му остави децата и апартамента и 1 да се маха, да си намери жена и да си направи ново семейство, че искала да си направи дете, за да го изгони, че е много жалка и много низка.

В съдебно заседание молителите чрез процесуалния си представител поддържат молбата и молят същата да бъде уважена. Претендират разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва молбата. Счита същата за недопустима и неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че същите се намират във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени две малолетни деца – К. Д. Т. и Д. Д. Т., родени на 16.10.2018г.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, тъй като са описани по време, място и начин на извършване твърдяните актове на насилие.

От представения заверен препис на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот е видно, че на 23.07.2020г. страните са придобили правото на собственост върху апартамент № 6, находящ се в гр.

София, район Оборище, ул. Дунав № 55, ет. 2.

На 02.09.2022г. е издадена заповед за незабавна защита по гр. д. № 45786/2022г. по описа на СРС, 89 състав, като на ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.

От показанията на св. Нели Гатева Р. се установява, че страните живеели заедно до септември 2022г. В края на юни 2022г. майката на молителката усетила напрежение между нея и ответника и го попитала какво става.

Същият отговорил, че молителката си има любовник и целта й била да живее с него в апартамента. Ответникът започнал да обижда молителката, като й казал „курва“, че спяла с различни мъже, че водела в апартамента любовник.

Нарекъл майката на молителката „проста селянка“. Това се случило пред децата. Те започнали да плачат. Свидетелката ги гушнала, за да ги успокои.

Молителката казала на ответника, че това не е истина. След това нахранили децата и свидетелката ги сложила да спят. Молителката и ответникът се прибрали в спалнята. Докато децата били на ясла и до навършването на 2 тригодишна възраст, свидетелката живеела със страните, като си ходила веднъж месечно. Случвало се е да има други дразги межди страните по повод грижите за децата и закъсненията на ответника вечер. Ответникът не живее с молителката, тъй като постоянно я обиждал. Свидетелката живее в гр. Горна Оряховица. В края на юни 2022г. молителката й се обадила да дойде да гледа децата и свидетелката пътувала от гр. Горна Оряховица до гр. София.

Ответникът се грижел за децата. Той заедно с майка си държат счетоводна къща, на 15-то число приключват месеца, правят ДДС и затова са повече ангажирани.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.

Р. като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях.

Видно от показанията на св. Славея Милкова Сурчева, в началото на лятото на 2022г. същата видяла аудиозаписи, показани й от молителката. В тях се чувало как ответникът обвинявал молителката, че има любовник, който бил в дома им. В записа ответникът твърдял, че намерил сперма върху възглавницата на децата и бикините на молителката били винаги в сперма, била „жалка“, провалила е живота им и трябва да се махне от апартамента им.

Това се случило в началото на месец юли 2022г. В тези записи молителката се опитвала да разбере от оттветника какъв е този любовник и откъде знае за него.

Съдът кредитира показанията на св. Сурчева като обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, като не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях, както и в частта им относно събития от септември 2022г., тъй като са ирелевантни към предмета на настоящото производство.

От показанията на св. Милка Петрова Т.а се установява, че с ответника имат собствена фирма, като той е управител. С договор за управление фирмата е възложена на него, обработват 17 фирми. Предметът на дейност на фирмата е счетоводни услуги, труд и работна заплата. Ответникът се занимава с ТРЗ, а със счетоводството – неговата майка. Ответникът е на ненормиран работен ден и след като обгрижи децата, отива на работа. В зависимост от работата се налага да работи и в събота и неделя с оглед 3 спазване на сроковете. Случвало се ответникът да работи до 22.00 часа. На 03.07.2022г. свидетелката взела децата след техния следобеден сън и ги завела в „Докторската градина“. Децата поиграли, правели снимки, след това ответникът дошъл и ги взел от спирката на библиотеката и се върнали в дома на страните и останали за вечеря. Свидетелката отишла в дома на страните между 16.00 и 16.30 часа, изчакала децата да приключат със закуската около 10 минути, след което отишли в „Докторската градина“. След около час и половина – два ответникът взел децата и своята майка от спирката на библиотеката и последната останала в дома им за вечеря. Страните изкъпали децата, а свидетелката останала да помогне в обличането на единия близнак.

Майката приспивала децата и свидетелката си тръгнала. Отношенията между страните тогава били нормални, не са си повишавали тон.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.

Т.а като обективни и подкрепени от останалите доказателства, като не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях.

Видно от показанията на св. Лъчезар Василев Гюров, в края на юни 2022г. свидетелят бил в офиса на ответника. Тогава ответникът казал, че трябва да си вземе електронния подпис, който бил в дома му. Свидетелят го закарал, като паркирал на около 20 метра от кооперацията, в която живеел.

Чакал гхо не повече от 5 минути, след което ответникът се върнал и продължили разговорите си във връзка със счетоводството. Това било в края на деня около 19.00 часа. Това се случило на 29.06.2022г., като ответникът и свидетелят били в офиса му до около 20.30 часа.

Съдът кредитира показанията на св. Гюров като логични и кореспондиращи с доказателствения материал, като не кредитира същите относно споделените му обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях, както и в частта им относно обстоятелства от 20.07.2022г., тъй като същите са неотносими към предмета на настоящото производство.

По делото е изгответна съдебно – техническа експертиза с обект на изследване аудиозаписи, като, видно от констативно – съобразителната част на същата, аудиозаписите са двадесет на брой, като десет от тях са създадени на 03.07.2022г. и десет са създадени на 14.07.2022г. Възпроизведено е съдържанието на аудиозаписите на хартиен носител, описано в експертното 4 изследване. Видно от заключението на експертизата, описаните дати на създаване на файловете се потвърждават в метаданните на всеки от тях. При изследването не се установява прекъсвания на звука. В „Забележка“ е отбелязано, че изследваните файлове не са оригинални, т.е. те не са извлечени от паметта на устройството, през чиято камера и микрофон са създадени.

Приложението Вайбър има особеност да компресира по подразбиране мултимедийните файлове, които се споделят през него, което означава, че част от оригиналните метаданни се променят. За по – изчерпатрелно изследване относно въздействия или опити за манипулация по тях е необходим достъп и изследване на устройството – първоизточник. Видно от разпита на вещото лице, обектът на експертизата са мултимедийни файлове, които са му предоставени от процесуалния представител на молителката. Те били на неговия телефон и вещото лице ги свалил от там. Вещото лице не знае по какъв ред са събрани тези записи.

При анализа на изготвената съдебно – техническа експертиза съдът намира следното: на първо място, не кредитира същата в частта относно описаното на 14.07.2022г., тъй като е ирелевантно към предмета на настоящото производство, доколкото се твърдят извършени актове на домашно насилие на 29.06.2022г. и на 03.07.2022г. Видно от заключението на експертното изследване, изследваните файлове не са оригинални, т.е. не са извлечени от устройството, през чиято камера и микрофон са създадени.

Приложението Вайбър има особеност да компресира по подразбиране мултимедийните файлове, които се споделят през него, което означава, че част от оригиналните метаданни се променят. За по – ичерпателно изследване относно въздействия или опити за манипулация по тях е необходим достъп и изследване на устройството – първоизточник. Въз основа на така описаното от вещото лице в графа „Забележка“, съдът намира, че на така анализираните аудиозаписи не може да бъде дадена вяра, респ. същите да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото, тъй като, на първо място, не е изследвано устройството – първоизточник с оглед установяване дали върху така направените записи е налице манипулация и, на второ място, видно от заключението, при споделяне на мултимедийни файлове през приложението Вайбър част от оригиналните метаданни се променят. Посоченото създава съмнение относно съдържанието, времето на създаване и продължителността на аудиозаписите, поради което съдът намира, че не следва да кредитира 5 същите като достоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

1. По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирани за това лица.

Молителите твърдят извършени актове на домашно насилие на 29.06.2022г. и 03.07.2022г., а молбата до съда е подадена на 14.07.2022 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което и молбата се явява процесуално допустима.

2. По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие”.