Решение № 310 от 14.11.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Монтана, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. СЕМОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от К. СЕМОВ Административно наказателно дело № 20231630201085 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 26-0000745/30.05.2023г. на Директор РД „АА” гр.Враца, ул.Васил Кънчов № 78 е наложено на М. Т. М., с посочени адреси в гр.Видин и съдебен такъв в гр.Варна, чрез адв.А.С.Д. от АК - Варна, административно наказание – глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за административно нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ (Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ).

Недоволен от наказателното постановление М. чрез адв.А.С.Д. от ВАК, моли да бъде отменено. Претендират се разноски, съгласно представен списък – разноски.

Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО) Директор РД „АА“ гр.Враца, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

1

На 15.05.2023г. на главен път Е – 79 посока гр.Монтана, на разклона за с.Трифоново, бил спрян за проверка водача М. Т. М., управляващ ППС „МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС“,„АКТРОС“ с рег. № ххх от категория N 3, с прикачено към него ремарке „ШВАРЦМЮЛЕР В СЕРИЯ“ с рег. № ххх от категория О4. В хода на извършената проверка от св.К. Й. Я. – инспектор отдел контрол при РД „АА” гр.Враца в присъствието на колегата му Л. С. К. било установено, че водача М. извършва обществен превоз на товари на територията на

РБ, представящ заверено копие номер

1234780001/23/06.2021г. към лиценз на ЕО по маршрут с.Студена - с.Орешец видно от пътен лист номер 30160647/15.05.2023г., (бетонни тръби) видно от товарителница номер 0009655/15.05.2023г. Водачът М. не представил в момента на проверката валидна карта за квалификация на водача по смисъла на Наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвПр. Представената от М. карта била валидна до дата 12.05.2023г. и е с номер Р212598.

За установеното административно нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, св.Я. съставил спрямо водача М. АУАН № 00074/15.05.2023г. Към АУАН, била иззета картата за квалификация № Р212598, чиято валидност била изтекла.

На базата на изготвения АУАН, административно-наказващия орган – Директор РД “АА” Враца издал процесното НП санкционирайки водача М. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

По делото е изискана и приета справка, съдържаща се в писмо рег. № 52-00-52-4280/5/02.10.2023г. на РД „АА” – Враца, ведно с извадка от информационната система на ИА „АА“, от които е видно, че спрямо водача М. Т. М. е налична валидна карта за квалификация № Р359556, издадена на 31.05.2023г., валидна до 20.05.2028г., а преди това е претижавал карта за квалификация № Р212598, издадена на 30.05.2018г., валидна до 12.05.2023г.

Съгласно писмо рег. № 953000-10247/04.10.2023г. на Сектор ПП към ОДМВР – Видин, водача М. Т. М. притежава СУМПС № 284741889 с категории АМ, В, ВЕ, С, СЕ, D, DЕ и Ткт издадено на 18.01.2021г. от ОДМВР-Видин със срок на валидност до 18.01.2026г.

Съгласно заверено копие на служебна бележка, издадена от „А.С.“ ЕООД гр.София, жалбоподателя М. считано от 06.04.2023г. е назначен в „А.С.“ ЕООД гр.София с безсрочен трудов договор на пълно работно време 8 (осем) часа, на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и е осигурен за всички осигурителни случаи.

М. Т. М. чрез адв.Д. от АК – Варна в писмени бележки излага следните доводи за отмяна на НП (технически погрешно посочено в писмените бележки като № 26-0000475/30.05.2023г., вместо НП № 260000745/30.05.2023г:

На първо място считам, че НП е неправилно. АНО не е обсъдил в същото голяма част от изложените в АУАН и НП доводи, а е изградил решението си едностранчиво. При това налице е НП постановено в 2 нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила, които не могат да бъдат санирани дори и в съдебно заседание.

По своето предметно съдържание наказателното постановление е правораздавателен акт, акт на административно-наказателната юрисдикция, като чрез него се установява фактът на административното нарушение и се свързва с точно определено лице, на което се надага съществуващото по закона административно наказание. Считам че атакуваното НП по процесното дело е неправилно и АНО с издал същото неправомерно. Същевременно тежестта на доказване в административното производство тежи върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП последният се позовава на констатациите в АУАН при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и последните в рамките на производството по налагане на административни наказания приема за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче при съдебното производство.В съдебното производство те нямат обвързваща доказателствена сила. В него визираният съдебен състав трябва да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказатедствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради това не следва да се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, то те не могат да имат предварително определена сила. Тази позиция е категорично застъпена и в Постановдение № 10/1973г. на Пленума на ВС. В хода на съдебното следствие не са събрани никакви доказателства, които да потвърждават описаните в АУАН обстоятелства, а именно: липсват изискуемите от законодатедя в чл.57, ал.1 от ЗАНН императивно изброени атрибути, които трябва да съдържа едно наказателно постановление. В атакуваното НП липсва най-важната т.5 от чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно: ,, ….описание на нарушението, дата и място на извършване, къде е извършено, обстоятелства, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават ...”. По този начин, аз не знам в какво точно е обвинен моят доверител и каква точно защита му е необходима. Не става ясно но какъв начин и на основата на какви доказатедства АНО е формирал своето вътрешно убеждение и на база на него е приел за доказано, че доверитедят ми виновно е нарушил разпоредбите на чл.89, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, като управлявал посочения в акта автомобил.

Считам, че съставеният АУАН страда от сериозни процесуални и материални пороци, като по безспорен и категоричен начин трябва да е доказано, че има извършено нарушение и че именно точно това лице е извършило нарушението.

Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни дица по установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на административно наказателното производство. До съставянето на акта се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните 3 въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дади е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти.

Безспорно и доказано е по делото, че М. М. (технически погрешно посочено в писмените бележки Р. А.) е осъществявал обществен превоз на товари с изтекьл срок на вадидността на карта квалификация на водача (била е валидна до 12.05.2023г., а нарушението е установено на 15.05.2023г., като 13.05.2023г. е било събота, а 14.05.2023г. е било неделя), като нарушението е квалифицирано по Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Разпоредбата на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. поставя изискване към водача на автомобил за обществен превоз на товари по време на работа водачът да представя при поискване от контролните органи документите по чл.100, ал.1 – 3 от ЗДвП, вадидиа карта за квадификация на водача по смисъла на Наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвПр - Наредба № 41 от 4.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта на основание чл.7б, ал.5 и чл.7г, ал.4 от ЗАвПр.

Считам, че донякъде правната кваднфикацня на нарушението е правилна, но приложената санкционна разпоредба не съответства на вида на деянието. Административното наказание е наложено на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр, съгласно който водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация иди други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. За да бъде осъществен фактическият състав по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр, следва общественият превоз на товари да се извършва без издаден за моторното превозно средство документ, които се изисква от подзаконов нормативен акт по прилагането на закона. Картата за квалификация на водача не е документ, който се издава за моторното превозно средство, а за неговия водач.

На следващо място считам, че картата за квалификация на водача е вид удостоверение за професионална компетентност (УПК), изискуемо от Директива 2003/159/ЕО. Издаването на такава карта е регламентирано в Наредба № 41 от 4.08.2008г. за усдовията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.

Съгласно чл.4, ал.1 от Наредбата водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална 4 квадификация или периодично обучение: т.1. с карта за квадификация иа водача, или т.2. (изм. - ДВ, бр.57 от 2021г., в сила от 9.07.2021г.) със свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран хармонизираният код "95" на Европейския съюз, предвиден в придожение І към Директива 2006/126/ЕО, отбелязан към съответните категории в свидетелството за управление, издадени от компетентния орган на съответната държава. С разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № 41 от 4.08.2008г. са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2018/645/ЕО за изменение на Директива 2003/59/ЕО и на Директива 2006/126/ЕО (вж. § 46 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 41, ДВ, бр.57 от 2021г., в сила от 9.07.2021г.). В чл.10, пар.1 от Директива 2003/59/ЕО е указано, че на основание на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на УПК, удостоверяващо продължаващо обучение, компетентните органи на държавите членки отбелязват, като вземат предвид разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 от настоящата директива и член 8 от настоящата директива, хармонизирания код "95" на Съюза, предвиден в приложение І към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на свидетелството за управление: на свидетелството за управление на превозно средство, или на картата за квалификация на водача. В т.12 от приложение І към Директива 2006/126/ЕО е посочен кодът 95: "Водач на превозно средство, който притежава свидетелство за квалификация, отговарящо на задължението за професионална пригодност, предвидено с Директива 2003/59/ЕО до (например: "95(1.1.2012г.)". Този код е отбелязан в представеното от жалбоподателя свидетелство за управление на МПС, към категории С и С1 със срок на валидност 12.05.2023г. Следователно, професионалната компетентност на жалбоподателя с удостоверена по надлежния начин и не е необходимо той да притежава карта за квалификация на водача.