Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 03.12.2025, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Гражданско дело 576/2024
Вид
Решение № 115
Подписан
03.12.2025
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 15 · Закон за собствеността на гражданите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Царево, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Д. като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20242180100576 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Т. Н. В., ЕГН ********** и М. Н. Н., ЕГН **********, от гр. ******и двете чрез пълномощник- адв. С. Ц., със съдебен адрес: гр. Б*********.:

**********, e-mail: срещу А. Д. А., ЕГН **********, А. Г. А., ЕГН **********, Й. Г. А., ЕГН **********, и К. А. А., ЕГН **********, с която се иска от съда, да постанови решение, с което :

1/ Да приеме за установено по отношение на А. Д. А., ЕГН **********, А. Г. А., ЕГН **********, Й. Г. А., ЕГН ********** и К. А. А., ЕГН **********, че Т. Н. В., ЕГН ********** и М. Н. Н., ЕГН **********, са собственици на общо 41.38/81.68 кв.м. идеални части при равни квоти (или по 20.69/81.68 кв.м. идеални части за всяка една от тях) от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, целият с площ от 81.68 кв.м., ведно със съответните 16.48 кв.м. идеални части от общите части на сградата, с административен адрес в гр. Приморско, ***, ет. 3, при съседи: на същия етаж - няма: под обекта - ***. над обекта – няма.

2/ Да приеме за установено по отношение на страните, че ищците са 1 собственици на общо от 32.41/90 кв.м. идеални части от полуподземния етаж на сградата (или по 16.205/90 кв.м. идеални части за всяка една от тях) и да осъди А. Д. А., ЕГН **********, А. Г. А., ЕГН **********, Й. Г. А., ЕГН ********** и К. А. А., ЕГН **********, да предадат владението върху тази част от избения етаж на Т. Н. В., ЕГН ********** и М. Н. Н., ЕГН **********.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответниците.

Ответниците са получили съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответниците считат предявения иск за недопустим, алтернативно неоснователен. Ангажират писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, че страните са наследници на Н.Д. Н., ЕГН **********, починал на ****** и С. И. Н., ЕГН **********, починала на ****. Твърди се, че през 1975 г. родителите са Закупили по реда на чл. 15 от Закона за собствеността на гражданите (отм.) недвижим имот представляващ 166/570 кв.м. от дворно място, представляващо парцел VI в кв. 19 по плана на гр. Приморско, както и втория етаж, избено и таванско помещение на построената в имота двуетажна къща. Сочи се, че въз основа на разрешение за строеж № 17/ 22.09.1989 г. на ОНС Созопол и разрешение за строеж № 8/ 20.03.1995 г. на Община Царево - за надстрояване на сградата, наследодателя на страните извършил надстрояване на сградата, като на мястото на таванския етаж изградил реален, трети етаж. Твърди се, че А.А. е предявил ревандикационен иск, по повод на който е образувано гр.д. № 163/ 1999 г. по описа на ЦРС, по което с решение № 11-335/14.12.2002 г. постановено по в. гр.д. № 90/ 2002 г. по описа на БОС е бил уважен иска в частта му за признаването на ищеца за собственик на 50.66% идеални части от третия жилищен етаж, респективно наследодателите на ищците са били осъдени да предадат владението върху тази част на А. А.. Сочи се, че на 06.10.2004 г. А.

А. се е снабдил с констативен нотариален акт, съгласно който е признат за собственик на първи жилище етаж от сградата, както и на две стаи със санитарен възел от полуподземния етаж с обща застроена площ от 57 кв.м.

Според исковата молба, родителите на ищците са продължили да ползват самостоятелно процесния трети етаж, със знанието и без противопоставянето 2 от страна на А. А. и неговите наследници от 14.09.2004 г. и до настоящия момент- първоначално родителите на ищците, а след като починали- самите ищци. Сочи се, че през есента на 2020 г. ответниците предявили претенции въз основа на съдебното решение по ревандикацията, като по този повод, на 20.12.2020 г. бил съставен констативен протокол, съгласно който ищците отказали предаването на съответната идеална част от третия жилищен етаж на къщата, който владеят и до момента.

В отговора на исковата молба, ответниците считат предявените искове за неоснователни. На първо място, ответниците твърдят, че ищците не са владели необезпокоявано, явно и спокойно процесиите ид.ч. от третия етаж на сградата, нито притежават право на собственост върху идеални части от правото на собственост върху полуподземния етаж. Сочи се, че ищците нямат право да придобият по давност таванското помещение, тъй като същото има характера на обща част. Твърди се, че установителният иск е неоснователен, тъй като ищците са държатели на процесиите идеални части от таванското помещение и като съсобственици са владелци на своите идеални части и държатели на тези на ответниците. Твърди се, че ответниците също са стопанисвали процесния трети етаж, а не само ищците. Сочи се, че до 2020 г. между страните никога не е имало спор, че са съсобственици на 50,66 % от таванското помещение, а ответниците и преди тях и техните наследодатели, редовно са заплащали дължимите публични задължения за тяхната ид.ч. от таванското помещение. Ответниците твърдят, че е неоснователен и предявеният ревандикационен иск по отношение на полуподземния етаж от сградата. Според отговора на исковата молба, полуподземният етаж е съставен от прилежащи обекти към всеки от етажите в сградата, представляващи избени помещения и не представлява обща част. Твърди се, че обектите в полуподземния етаж- три стаи, едно санитарно помещение и общ коридор- са придадени към съответните етажи помещения, които принадлежат на съответните собственици на определен етаж от сградата. Твърди се, че целия полуподземен етаж не е обща част, тъй като се състои от отделни избени помещения, поради което и ищците не са съсобственици на идеални части от полуподземния етаж, а на един обект от този етаж, който те и понастоящем владеят.

В съдебно заседание, представителя на ищците пледира за уважаване на иска, така както е предявен.

3

В съдебно заседание, представителя на ответника пледира за отхвърляне на иска.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен, установителен иск, с правно основание в чл.

124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС и осъдителен иск с правно основание в чл. 108 от ЗС, с който ищците претендират да бъде установено между страните, че:

1. Т. Н. В., ЕГН ********** и М. Н. Н., ЕГН **********, са собственици на общо 41.38/81.68 кв.м. идеални части при равни квоти (или по 20.69/81.68 кв.м. идеални части за всяка една от тях) от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, целият с площ от 81.68 кв.м., ведно със съответните 16.48 кв.м. идеални части от общите части на сградата, с административен адрес в гр. Приморско, ***, ет. 3, при съседи: на същия етаж - няма: под обекта - ***. над обекта – няма.

2. Т. Н. В., ЕГН ********** и М. Н. Н., ЕГН ********** са собственици на общо от 32.41/90 кв.м. идеални части от полуподземния етаж на сградата (или по 16.205/90 кв.м. идеални части за всяка една от тях) и да осъди А. Д. А., ЕГН **********, А. Г. А., ЕГН **********, Й. Г. А., ЕГН ********** и К. А. А., ЕГН **********, да предадат владението върху тази част от избения етаж на Т. Н. В., ЕГН ********** и М. Н. Н., ЕГН **********.

Исковете са допустими, като предявени от лица имащи правен интерес от воденето им, срещу надлежно легитимиран ответник.

При положителен установителен иск за собственост, ищеца следва да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание в частност давностно владение върху недвижим имот. Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответника. Предявеният положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, съда преценя за допустим, тъй като ищците претендирайки положително установяване на правото си на собственост върху недвижим имот, могат да предявят иск за защита на претендираното от тях право на собственост против лицето/лицата/, оспорващи правото им на собственост по отношение на 4 същия имот.

По положителните установителни искове за собственост, с правно основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на оспорените обстоятелства, които представляват основание на иска и които се нуждаят от доказване (които не са общоизвестни, съдебно известни и презюмирани със законни презумпции), е на ищеца. За насрещната страна, която не носи тежестта на доказването на основанието на иска, е достатъчно да разколебае проведеното от ищеца доказване. Ответника е длъжен да направи и изчерпи всички свои възражения, правопогасяващи или правопрекратяващи правото на ищеца.

Ищецът извежда своето право на собственост от изтекла в негова полза придобивна давност- чл. 79, ал. 1 от ЗС. Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – в продължение на 5 години. За осъществяване на този оригинерен придобивен способ ищците следва да установят, че са упражнявали фактическа власт по отношение на процесния недвижим имот в период по-дълъг от 10 години, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост (ответниците), както и да са демонстрирали по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение, което безсъмнено да сочи, че упражняват собственически правомощия в пълен обем, единствено за себе си. Тези свои намерения ищците трябва да са демонстрирали спрямо собствениците, за да отблъснат тяхното владение и това да има стане известно.

При това положение, в тежест на ищците, при условията на пълно и главно и доказване е да установят правото си на собственост на твърдяното от тях придобивно основание- давностно владение чрез упражняване на спокойно, явно и непрекъснато владение в твърдения от него период.

Доказването на владението е свързано с установяване на кумулативното наличие на обективен признак, изразяващ се във фактическо упражняване на власт спрямо вещта и субективен признак, както и субективен елемент вещта да се държи като своя. В разпоредбата на чл. 69 от ЗС е въведена оборима презумпция в полза на владелеца- предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не и за другиго. Тежестта за оборването й е възложена на 5 ответника, който счита, че владелецът не държи вещта за себе си.

Презумпцията размества тежестта на доказване и при твърдение, че владелецът не е владял за себе си, оспорващия трябва да докаже това. Когато владението върху имота е предадено от собственика на трето лице, за да си служи с него, презумпцията е оборена. Когато основанието, на което е предадена фактическата власт сочи на установяване на държане, за да установи владеещият придобиване на правото на собственост на основание давностно владение, следва да докаже, че е променил намерението си и владее имота за себе си, което е демонстрирал пред собственика.

Няма спор по делото, че ищците са наследници на Н. Д. Н., ЕГН **********, починал на *** г. и С. И. Н., ЕГН **********, починала на *********

Не се спори, че през 1975 г. наследодателите на ищците, са закупили по реда на чл. 15 от Закона за собствеността на гражданите (отм.) от А. Г. А., ЕГН **********, 166/570 кв.м. от дворно място, представляващо парцел VI в кв. 19 по плана на гр. Приморско, както и втория етаж, избено и таванско помещение на построената в имота двуетажна къща, като сделката е била обективирана в нотариален акт № 97, том 2, дело № 569/ 1976 г. на нотариус при БРС.

Няма спор между страните, че въз основа на разрешение за строеж № 17/ 22.09.1989 г. на ОНС Созопол, издадено за преустройство на тавански етаж и разрешение за строеж № 8/ 20.03.1995 г. на Община Царево, издадено за надстрояване на сградата, наследодателя на ищците е извършил надстрояване на съществуващата сграда, като на мястото на таванския етаж е изградил реален етаж (трети жилищен етаж), обособен да се ползва като жилище /етажа е с необходимата височина, има изградена баня и санитарен възел/.