Решение № 992 от 11.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Варна, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501452 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Х. В. Д., ЕГН **********, чрез адв.

Ж., на 30.05.2023 г., срещу отказ на ЧСИ Х. Георгиев, с рег. №892 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя в производството по ИД №2/2023 г., обективиран в Разпореждане от 22.03.2023 г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е немотивирано.

Твърди, че предвид размера на вземането за главница, обема на извършените действия и предвидения в наредбата минимум, хонорарът на адвоката на о.та е прекомерен. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минималния.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят О. Б. е депозирал писмено възражение, с което изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Сочи, че изпълнителното производство е образувано поради неплащане от страна на длъжника в срок от постановяване на съдебното решение до издаване на изпълнителния лист шест месеца по-късно, като размерът на адвокатското възнаграждение е в минималния предвиден по чл.

10, т. 1 и 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. размер от общо 400 лв. По изложените съображения моли за оставяне на жалбата без уважение.

1

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Х. Георгиев е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 04.01.2023 г. под дело №2/2023 г. по описа на ЧСИ Х. Георгиев, с рег. №892 КЧСИ, район на действие: ВОС, по искане на О. Б., БУЛСТАТ

.................., и въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2022 г., издаден по адм.д. №2297/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, по който Х.

В. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на О. Б. сума в размер на 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по административното дело.

Към молбата за образуване е приложен договор за правна защита и съдействие от 20.12.2022 г., от който се установява, че взискателят е възложил на адв. М. оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и процесуално представителство по ИД пред ЧСИ по издаден изпълнителен лист от 12.12.2022 г., като е договорено възнаграждение в размер на 400 лв. Видно от представено към молбата извлечение от банкова сметка на „Про легис консулт“ – адвокатско сдружение, на 21.12.2022 г. е постъпила преведена от О. Б. сума в размер на 400 лв.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършване на необходимите справки и връчване на ПДИ.

ПДИ е връчена на длъжника на 06.02.2023 г. за сумата от общо 1139,38 лв., както следва: 300 лв. неолихвяема сума за разноски за адвокатско възнаграждение, 400 лв. неолихвяема сума за ПДИ 1 екз. неолихвяема сума за адвокатски хонорар за образуване и водене, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 439,38 лв.

На 10.01.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД.

С Разпореждане от 11.01.2023 г. по ИД са присъединени публични държавни вземания.

На 17.02.2023 г. са наложени възбрани върху самостоятелен обект в сграда и четири поземлени имота, собственост на длъжника.

Видно от платежно нареждане от 21.02.2023 г. длъжникът е заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 1239,38 лв.

С Разпореждане от 22.02.2023 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по молба на длъжника от 21.02.2023 г., като е оставил без уважение искането на длъжника за редуциране на адвокатския хонорар, дължим на взискателя.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

2

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за разноски, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението. Според приетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

В настоящия случай, като съобрази, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и че по изпълнителното дело са приложени доказателства (договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане) за действително извършени разноски съобразно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че на взискателя О. Б. се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

При определяне на възнаграждението съдебният изпълнител правилно е съобразил разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е постановил, че на взискателя се дължат разноски в размер на 200 лв. за образуване на изпълнително дело, тъй като въз основа на депозирана от процесуалния му представител молба от 04.01.2023 г. е образувано изпълнителното производство. Съобразил е и разпоредбата на чл. 10, т. 2 от същата наредба, като е постановил, че с оглед изпълняемото право разноските за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, са в размер на 200 лв., изчислен като ½ от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.

От длъжника е релевирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, определено от съдебния изпълнител с постановлението за образуване на изпълнителното производство в размер на 400 лв. Същото е основателно.

В молбата за образуване взискателят не е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането му, а е възложил на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприеме всички необходими по негова преценка действия. В изпълнение на възложеното последният е разпоредил извършване на справки, след което е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в една банка и е постановил вписване на възбрани върху пет имота.

Вследствие на горното, и доколкото длъжникът е погасил изцяло задълженията си към взискателя в срока за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК, съдът при съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 3

ГПК е основателно, поради което разноските за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени. Изпълнителното производство не се отличава с фактическа и/или правна сложност, защото принудителното изпълнение е насочено по отношение само на един длъжник за събиране на една неолихвяема сума, а представителството на адвоката на взискателя по делото се ограничава до подаване на молба за образуване на производството и възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, за което се дължи единствено възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв., но не и по чл. 10, т. 2 от същата наредба. Ето защо съдът приема, че възражението за прекомерност следва да бъде уважено, като дължимите на взискателя разноски се намалят до сумата от 200 лв.

По изложените съображения съдът намира жалбата на длъжника за основателна, поради което отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 22.03.2023 г. по ИД №2/2023 г. на ЧСИ Х.

Георгиев, с рег. №892 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, с което е оставено без уважение възражението на Х. В. Д., ЕГН **********, чрез адв.

Ж., за намаляване поради прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя О. Б., БУЛСТАТ .................., в изпълнителното производство в размер на 400,00 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на Х. В. Д., ЕГН **********, като ги намалява от 400,00 лв. на 200,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ Х. Георгиев за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4