Определение № 428 от 28.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Пазарджик, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500068 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд рег.№2910 от 07.10.2025г. постановено по гр.д.№20255220102873 по описа на същия съд за 2025г. с което е осъден ищеца в производството „Силк Тач“ ЕООД от гр.Асеновград, ул.“Раковска“ №14 да заплати на ответника „Отомо“ ЕООД гр.Пазарджик, ул.“Константин Величков“ №33А, сумата от 1000лв, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

В частната си жалба с вх.№28939 от 24.10.2025г., подадена в срока за обжалване по чл.275 ал.1 от ГПК, от ищеца „Силк Тач“ ЕООД, ЕИК 206321680 чрез адв. Л. А.-М. от АК-Пловдив, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и че исковият съд не е съобразил, че искането за разноски е неоснователно и е присъдил всички в пълен размер. Счита, че е налице хипотезата на чл.78 ал.5 от ГПК и че искането на ответника е прекомерно завишено и не отговаря на минималните изисквания за този вид дела , заложено в НМРАВ №1 от 09.07.2004г. и че освен подаването на отговор на исковата молба ответната страна не е извършила друго процесуално действие, но което действие не е равно на размера на един договорен хонорар тъй като по делото пълномощникът на 1 ответника не е участвал в открити съдебни заседания по производството, тоест ,че не е налице процесуалното му представителство. Моли да се отмени обжалваното определение. Страната-жалбоподател не сочи какъв би бил в подобен случай справедливия размер на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната по спора страна- „ОТОМО“ ЕООД, ЕИК-204869564 чрез адв. Н. Г. от АК-Пловдив, с вх.№35848 от 30.12.2025г. в който частната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че частният жалбоподател е образувал две абсолютно идентични граждански дела приблизително по едно и също време и че е налице пълна идентичност между страните по делата и предмета им. Счита, че ищецът е бил на ясно, относно приложението на чл.126 от ГПК по отношение на по-късно образуваното дело и че ответното дружество е направило съответните разноски, за което са приложени писмени доказателства и че разноските са поискани още преди ответника да узнае, че срещу него има още едно дело, абсолютно идентично с първото висящо дело от един и същ ищец, на едно и също основание, с едно и също искане. Твърди се, че ответникът е ангажирал адвокатско представителство и по двете дела, и съответно е заплатил за търсената помощ и извършената работа от ангажирания адвокат. Поддържа, че не е налице прекомерност в размера на заплатените разноски за адвокатска защита както и не е налице основание този размер на бъде намален. Позовава се на нормата на чл.78 ал.4 от ГПК предвиждаща, че тези разноски се дължат на ответника при прекратяване на делото, като законодателят не обвързва същите с обем работили други предпоставки. Моли да се остави без уважение подадената частна жалба.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Първоначално пред Районен съд Асеновград е образувано исково производство /искова молба с вх.№17562 от 19.12.2024г.-гр.д.№ 20245310102969/ с ищец „СИЛК ТАЧ“ ЕООД, ЕИК-206321680, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Раковска“ №14, чрез адв. Л. А.-М. и против „ОТОМО“ЕООД, ЕИК-204869564, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик с искане да осъди „ОТОМО” ЕООД, ЕИК 2

204869564, с адрес и седалище: IP. Пазарджик, ул. „Константин Величков” N2 ЗЗА, представлявано от А. З. Г. - управител, да заплати сумата от 3500 евро в равностойност на български лева /3500 евро х 1,95583лв =6845.40лв в размер на 6845.40 лева на „СИЛК ТАЧ” ЕООД, ЕИК 206321680, с адрес и седалище: гр.Асеновград, ул.”Раковска” №14, представлявано от управителя Г. Н. С., по банкова сметка на ищеца в Банка ДСК АД с IBAN: *****, представляваща сума, начислена от италианската фирма „КАРБОНЕ ПЕТ ПРОДУКТС” съгласно фактура N2 3863 от 16.10.2023 г на фирма „СИЛК ТАЧ” ЕООД и платена от фирма „СИЛК ТАЧ“ ЕООД за дефектно ушити кучешки легла от страна на „ОТОМО” ЕООД. Поискано е още, да се допусне обезпечение на предявения иск и се наложи запор на банковите сметки на ответното Дружество включително и тези при Банка ДСК АД с IBAN: ****, както и други разкрити банкови сметки при други банки в страната, и да се издаде Обезпечителна заповед в полза на СИЛК ТАЧ“ ЕООД, ЕИК 206321680, и против посочения ответник.

С определение №5240 от 20.12.2024г. постановено по делото РС-Асенов град е допуснал обезпечение на предявения иск по гр.дело № 2969/2024 г. на РС Асеновград, от „Силк Тач“ ЕООД, ЕИК 206321680 против “Отомо“ ЕООД, ЕИК 204869564, по претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6 846.40 лева (левовата равностойност на 3500 евро), касаещи непогасено задължение по договор за изработка – сключен на м.май 2023 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, ЧРЕЗ налагане запор върху банкова сметка на ответника „Отомо“ ЕООД, ЕИК 204869564 в „Банка ДСК“ ЕАД, до размера 6846.40 лева, и е оставил без уважение искането за налагане запор в/у банковите сметки на ответника, разкрити в други банки в страната, и е постановено да се издаде обезпечителна заповед

Ответното дружество „Отомо“ ЕООД е уведомено за образуваното срещу него гражданско дело по реда на чл.50 ал.2 от ГПК предвиждаща презумптивно връчване на книжа когато търговецът е напуснал последния адрес вписан в търговския регистър без да е вписал в него новия му адрес. С писмена молба вх.№4210 от 20.03.2025г. /л.58/, Асеновградският РС е бил уведомен от ответника „ОТОМО ЕООД ,за узнато от последния за допуснато обезпечение срещу него на предявения от ищеца иск, оспорено прилагането на презумпцията по чл.50 ал.2 от ГПК и е поискано възстановяване на срока за 3 подаване на отговор по чл.131 от ГПК поради нередовно връчване на съобщението по седалището на ответника.

В молбата нито към молбата няма посочено, респективно представен договор за правна защита и съдействие/ДПЗС/ сключен между ОТОМО ЕООД и адв. Н. Г. от АК-Пловдив , с уговорен и заплатен адвокатски хонорар от 1000лв, включително и ДПЗС №457 от 18.03.2025г /посочен в молбата за изменение на прекратително определение, рег.№2344 от 28.07.2026г. по гр.д.

№2873/2025г. на РС-Пазарджик, в частта за разноските, с вх.№23305 от 25.08.2020г. /л.10/. Приложено е единствено към молбата с вх.№4210 от 20.03.2025г. , адвокатско пълномощно за учредена представителна власт по делото от ответника ОТОМО ЕООД в полза на адв. Н. А. Г.-Б., без уговорен и заплатен какъвто и да било адвокатски хонорар в полза на пълномощника.

Исковият съд е уважил искането и е разпоредил на основание чл.131 от ГПК препис от ИМ с приложенията да бъдат изпратени на ответника, на посочения в молбата съдебен адрес-гр.Пловдив, ул.“Св.Горазд“ №1, вх.А чрез адвокат Н. Г. -Б. от АК-Пловдив, като в молбата е посочен и телефон за връзка с пълномощника.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна ОТОМО ЕООД чрез адв. Н. Г. от АК-Пловдив, с вх.№7468 от 20.05.2025.,/л.75/ в който се излагат доводи за оспорване на местната подсъдност на спора на РС-Асеновград по чл.105 във връзка с чл.119 ал.4 от ГПК с искане делото да се изпрати на РС-Пазарджик като местно компетентния съд, а по същество искът се оспорва по основание и по размер и се излагат подробни доводи. Направено е от ответника искане за цялостно отхвърляне предявената претенция на „Силк тач" ЕООД, като неоснователна, като се осъди ищеца да заплати на ответника, в лицето на „Отомо" ЕООД направените от последното дружество разноски в процеса. Направени са доказателствени искания и са представени писмени документи в четири пункта.

Нито в отговора на ИМ нито като приложение към същия няма посочено, че се представя договор за правна защита и съдействие/ДПЗС/ сключен между ОТОМО ЕООД и адв. Н. Г. от АК-Пловдив , с уговорен и заплатен адвокатски хонорар от 1000лв, включително и ДПЗС №457 от 18.03.2025г посочен в молбата с вх.№23305 от 25.08.2025г.

С протоколно определение рег.№1010 от 02.07.2025г. и в отсъствие на представител на ответника Асеновградски районен съд е приел за основателно възражението на ответника за отвод на местна подсъдност на РС-Асеновград поради което е прекратил производството по делото /гр.д.№2969/2024г. по описа на същия съд и е изпратил делото на местно компетентния съд РСПазарджик.

Пред РС-Пазарджик делото е образувано под № 20255220102873 от 22.

07.2025г., като с определение рег.№2344 от 28.07.2025г. Пазарджишкият районен съд е прекратил образуваното пред него производство по гр.д.№ 2873/2025г. на основание чл.126 ал.1 от ГПК, поради установено от съда, че предметът на това производство е идентичен с предмета на гр.д. № 5372/2024 4 г. по описа на РС Пазарджик, че двете висящи дела са между същите страни на същото основание и за същото искане, .и че настоящото производство е образувано на 20.12.2024 г. по постъпила в РС Асеновград искова молба с вх.

№ 17562 от 19.12.2024 г., а производството по гр.д. 5372/2024 г. по описа на РС Пазарджик на 19.12.2024 г. по постъпила в съда ИМ с вх. № 31864 от 18.12.2024 г., поради което настоящото се явява по – късно заведеното спрямо производството по гр.д. № 5372/2024 г.. и затова следва да се прекрати.

Прекратителното определение е влязло в законна сила като необжалвано В срока за обжалването му е постъпила молба от ответника „ОТОМО ЕООД с вх.№23305 от 25.08.2025г. с правно основание в чл.248 ал.1 от ГПК с искане да бъде изменено прекратителното определение рег.№2344 от 28.07.2025г в частта за разноските с присъждане на такива като адвокатско възнаграждение в полза на ответното дружество в размер на 1000лв платими от ищеца , като в молбата изрично се посочва ,че заплатеното адвокатско възнаграждение е съгласно приложен към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие /ДПЗС № 457 от 18.03.2025г ./ Следва да се отбележи изрично че нито към тази молба, нито към която и да е друга молба по делото подадена от ответника „ОТОМО ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Н. Г. от АК-Пловдив има посочен или приложен такъв ДПЗС, с посочения номер и дата, и с уговорен в него и заплатен адвокатски хонорар от 1000лв за осъществена процесуална защита и съдействие на ответното дружество по делото.

Искането по чл.248 ал.1 от ГПК е оспорено от насрещната страна /ищеца СИЛК ТАЧ ЕООД , с доводи, че такова искане не е било направено отговора на ИМ, и че е налице прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, прекомерно завишено е и несъответства на минималните изисквания по НМРАВ и че евентуално би следвало да се присъди такова само за изготвяне на отговор на ИМ с искането на прилагане правилата на местната подсъдност по ГПК.

За да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв в полза на ОТОМО ЕООД платимо от ищеца „ СИЛК ТАЧ “ЕООД, Районен съд

Пазарджик е приел в обжалваното си определение рег.№ 2910 от 07.10.2025г. че, съобразно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен при спогодба. Няма изискване при такова присъждане на разноски искането да е направено с отговора на исковата молба. Основанието за прекратяване може да настъпи във всеки момент от производството, без ответникът да бъде уведомен за него, за да може да 5 направи искането си за разноски, за което при обичайно развитие на производството крайният срок е краят на устните състезания, затова и следва да му се признае възможност да поиска присъждане на разноски за пръв път след прекратяването. Колкото до прекомерността, вярно е, че извършените от адвоката действия се изчерпват само с подаването на отговор, но самото възнаграждение е уговорено и заплатено с оглед процесуално представителство в целия процес, а след прекратяването му възнаграждението съобразно правилата на ЗА не подлежи на връщане. Затова и ответникът не следва да носи риска от намаляване на разноските при такова преждевременно прекратяване. Прекомерността следва да се прецени само с оглед сложността на делото и на адвокатската помощ при обичайно развил се процес, и тъй като уговореното възнаграждение от 1000 лв. е в размер, близък до този по Наредба 1 на ВАдвС, който е 984,54 лв., то подлежи на присъждане в пълен размер.