Определение № 1824 от 11.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1824 гр. Варна, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20253100500692 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № при ВРС 13998/14.02.2025 г., депозирана от „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ““ АД, гр. Истанбул, Р Турция, чрез „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ““ АД, Търговско представителство, вписано в регистъра на БТПП, БУЛСТАТ 121546781, подадена от проц. представител, против Определение № 1536/03.02.2025 г. на ВРС по ч.гр.д. 20243110113310 в частта, в която не е прието възражение на жалбоподателя по чл. 414а от ГПК за недължимост на суми в размер на 21.25 лева – платена държавна такса за издаване заповед за изпълнение, на осн. чл. 73 ал.4 от ГПК и 480 лева адвокатско възнаграждение, присъдени с издадената в полза на заявителя К. М. К., ЕГН **********, действаща чрез законни представители – родителите Д. Р. Д. и М. В. К.

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5923/22.10.2024 г.

Жалбоподателят моли за отмяната на заповедта по отношение сумата, присъдена за адвокатско възнаграждение с аргументирани твърдения за приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК.

Становището на заявителя – кредитор, обективирано в отговор по частната жалба, чрез процесуален представител е за неоснователност и необоснованост като се поставят контра доводи на изложените от насрещната страна.

Жалбата е депозирана в срок, от страна, легитимирана с правен интерес от обжалване на определението с оглед въведените твърдения по чл. 78 ал.2 и ал.5 от ГПК (виж т.7 на ТР 4/2013 г. по ТД 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС), като по същество е основателна.

В производството по ч.гр.д. № 13310/2024 г. ВРС е удовлетворил заявление на физическо лице срещу въздушен превозвач за присъждане на суми по Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за 1 отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5923/22.10.2024 г., с която е осъдил длъжника „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ““ АД, гр. Истанбул, Р Турция да заплати на К. М. К., ЕГН **********, действаща чрез законни представители – родителите Д. Р. Д. и М. В. К. сумата от 400 евро съгласно чл.

7, пар.1, б.Б, вр. чл. 1, б. В на Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета, ведно с лихвата от депозиране на заявлението до изплащане на главницата.

Присъдени са и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414а от ГПК е депозирано възражение, към което представени доказателства за изплатена сума в полза на пътника за главница и лихва до датата на плащането.

Основният спорен въпрос в настоящото производство е по приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК, т.е. дали с поведението си въздушният превозвач е дал повод за сезиране на правораздавателния орган и отговорът е отрицателен.

„Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ АД е дал повод за възникване основание пътникът да търси обезщетение за закъснял полет, което се претендира в размерите, посочени по чл. 7, пар.1, б.Б на Регламент 261/2004, но с поведението си не е причина за депозиране на заявление пред съда.

Относими към разрешаване на отговорността за разноските са: 1.

Разпоредбите на чл. 7 пар.3 и чл. 14 на Регламент 261/2004 г. 2. Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687), наричани Тълкувателни насоки;

Така, според цитираната разпоредба на чл. 7, пар.3 от Регламента, обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги. Следователно, дължимото поведение на въздушния превозвач по изпълнение на основната престация се предпоставя от активно поведение на пътника по сезиране на превозвача с надлежна претенция и предоставяне на всички необходими данни, включително банкови сметки и други, което да обезпечи своевременното произнасяне на задължената страна по договора за транспорт.

Твърдения, че заявителят е сезирал турският въздушен превозвач и последното дружество е отказало плащане отсъстват. Въпреки, че падежът на задължението настъпва в момента на осъществяване на закъснението на полета, който релевантен факт е в приложното поле на Регламента (така чл.1, б. В), няма основание да се приеме, че при кацане превозвачът е задължен на момента да изплати обезщетение, защото кредиторът дължи необходимото съдействие по предоставяне на данни във връзка с избрания от него начин на плащане.

Съдът е наясно с разпоредбата на чл. 14 от Регламента както и постановеното решение на СЕС от 21.12.2021 г. по съединени дела C-146/20, C-188/20, C-196/20 и C-270/20, но всъщност тази разпоредба, тълкувана във връзка със съображенията по т.20 от преамбюла на нормативния акт сочат, че предоставянето на информация от въздушния оператор на правоимащите относно възможността да предявят претенциите си пред него е именно, за да се избегне директно сезиране на съда, без да се отрича това право разбира се, 2 ако засегнатата страна не е съгласна с отговора на превозвача, респективно с отказа да бъде обезщетена. Твърдения при подаване на заявлението за невъзможността да се сезира превозвача поради неизпълнение от негова страна на задължения, произтичащи от регламента отсъстват, този въпрос се повдига едва в становището по депозираното възражение по чл. 414а от ГПК.

Отделен е въпросът, че в случая се касае за пътник малолетно лице, чийто права се упражняват от законните му представители, за които не се твърди да са пътували с него, респективно на тях да е отказано предоставяне на информация за правата при закъснение на полет. Що се отнася до чл. 9 ал.3 от Регламента, разпоредбата касае дължимата грижа по отношение на малолетни по време на престоя на летището в рамките на закъснението, съответно е неотносим към конкретната хипотеза.

На следващо място, макар Тълкувателните насоки по приложението на Регламента да не съставляват нормативен императив, в т.8.1 на същите е отправена препоръка: (цитат) „Пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач. Пътниците следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача.

Комисията препоръчва въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца...“ (край на цитата).

Поради изложените по-горе съображения настоящата инстанция приема, че от една страна длъжникът по правоотношението признава вземането, а от друга - кредиторът не е положил грижа за извънсъдебно сезиране на въздушния превозвач с претенцията по Регламента, при ясно разписани правила и предвид Тълкувателните насоки по приложението на Регламента. Съдът съобразява и че всяка страна следва да упражнява правата си добросъвестно. Избраният от пътника способ за директно сезиране на съда, без отправено изявление до задължената страна и при неоказване на нужното съдействие по предоставяне на информация относно начина на плащане в светлината на чл. 7, пар.3 от Регламента, води до поемане на риска от допълнителните разходи по процесуална защита, тъй като не е доказано, че с поведението си превозвачът е застрашил правата на кредитора, обуславящо за търсенето на съдебна защита.

При формираните по приложението на относимите разпоредби изводи, определението на ВРС в атакуваната част ще бъде отменено и възражението по чл. 414а от ГПК прието с последица обезсилване на заповедта в частта за разноските.

На жалбоподателя се следват разноски в настоящото производство, но не се претендират.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1536/03.02.2025 г. на ВРС по ч.гр.д.

20243110113310, в частта, в която не е прието възражение на „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“, акционерно дружество, регистрирано в Търговската палата – Истанбул под № 75184/014968 по чл. 414а от ГПК за недължимост на суми в размер на 21.25 лева – платена държавна такса за издаване заповед за изпълнение, на осн. чл. 73 ал.4 от ГПК и 480 лева 3 адвокатско възнаграждение, присъдени с издадената в полза на заявителя К.

М. К., ЕГН **********, действаща чрез законни представители – родителите Д. Р. Д. и М. В. К. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5923/22.10.2024 г. и вместо това постановява:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ на „Турски авиолинии – Тюрк Хава

Йолларъ“, акционерно дружество, регистрирано в Търговската палата – Истанбул под № 75184/014968, с правно основание чл. 414а ал.3 от ГПК за недължимост на суми в размер на 21.25 лева – платена държавна такса за издаване заповед за изпълнение, на осн. чл. 73 ал.4 от ГПК и 480 лева адвокатско възнаграждение, присъдени с издадената в полза на заявителя К.

М. К., ЕГН **********, гр. Варна, действаща чрез законни представители – родителите Д. Р. Д., ЕГН********** и М. В. К., ЕГН **********, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5923/22.10.2024 г.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за Изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5923/22.10.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д.

№13310/2024 г. по описа на ВРС, в частта, с която е разпоредено „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“, акционерно дружество, регистрирано в Търговската палата – Истанбул под № 75184/014968 да заплати разноски в полза на К. М. К., ЕГН **********, гр. Варна, действаща чрез законни представители – родителите Д. Р. Д., ЕГН ********** и М. В. К., ЕГН **********, в размер на 21.25 лева държавна такса и 480 лева адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4