Решение № 54 от 19.03.2019, Окръжен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……… гр.

Ловеч, 19.03.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН

СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в публичното заседание на осемнайсети февруари през две хиляди и деветнайсета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, при секретаря

ХРИСТИНА ХРИСТОВА,при участието на зам.окр.прокурор ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА,като изслуша докладваното от председателя гр.д.№ 452/2018година, за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.2,ал.1,т.3,вр.с чл.4 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от М.И.М. ***, чрез адв.Б.К.-ЛАК, против ПРБ,с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 53 900лв. Излага,че срещу М. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.311,ал.1,вр.с чл.20,ал.2,вр.с чл.26,ал.1, с Обвинителен акт №230 от 2009г. Обвинен е, че за времето от 02.02.2007г. до 04.02.2007г., навременен склад-площа на ЗДС, на отдел 1058 Б, в местността „****”, землището на гр.Угърчин, Ловешка област, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-горски стражар към ДЛ-Лесидрен, в кръга на службата си,в съучастие като извършител с действалия като помагач В.Ц.И. от гр.Плевен (който умишлено улеснил извършването на престъплението по друг начин-като положил подпис срещу „съставил” в 6 бр.официални документи (превозни билети), да е съставил официални документи- 6 бр.превозни билети, всички серия „Б” с № 2022601/02.02.2007г., №2022602/03.02.2007г, №2022603/03.02.2007г., №2022604/03.03.2007г., №2022605/03.02.2007г., №2022606/04.02.2007г., в които да е удостоверил неверни обстоятелства- че описаната в тях дървесина е с произход от отдел 1058 Б , м.”****” землището на гр.Угърчин, област Ловеч (част от държавен горски фонд), с цел да бъдат използвани тези 6 броя официални документа (превозни билети) като доказателство за цитираните в тях обстоятелства. По това обвинение М.М. е бил окончателно оправдан с Решение №239/21.10.2016г., постановено по ВНОХД №590/2016г. по описа на ОС-Плевен.

Излага,че периодът от започване на процесуалните действия срещу него, последвалите такива по повдигане на обвинение до окончателното му оправдаване, продължава вече повече от 8 години. Счита,че срокът на разследване и приключване на наказателното производство е изключително дълъг съобразно с определените в НПК процесуални срокове. Налице е изключително дълго време, през което спрямо него се е водило наказателно преследване, както в досъдебната,така и в съдебната фази. Видно от представените оправдателни присъди и решение действията по повдигане и поддържане на обвинение са се оказали незаконни.

Твърди,че преди привличането му като обвиняем е бил в добро здравословно състояние, водил е спокоен живот,отношенията в семейството му са били добри,радвал се е на професионален авторитет. След привличането му в качеството на обвиняем животът му се променил в личен и професионален план. Изпитвал безпокойство и срам от това,че е обвинен в извършването на тежко престъпление и може да бъде осъден.

Затворил се в себе си,имал постоянно главоболие и високо кръвно налягане,не можел да спи нормално. Чувствал се обиден и унизен. Воденото против него наказателно производство се отразило на професионалния му авторитет,тъй като напуснал работата си като лесничей. Отношението на колегите му се променило и започнали да го избягват. Във връзка с продължителността на наказателния процес бил затруднен и възпрепятстван да си намери работа,свързана с професионалната му компетентност. Това довело да затруднения от финансов характер, станало и причина за обостряне на отношенията със съпругата му. Твърди,че животът му се е променил в сравнение с този,който е водил преди започване на наказателното производство срещу него.

На следващо място излага,че взетата мярка за неотклонение

„Подписка”, макар и да е най-леката предвидена в НПК, е довела до редица ограничения в правната му сфера,като например възможността за свободно придвижване, което е конституционно гарантирано право на всеки. Необходимостта да иска разрешение за упражняването му от водещия разследването само по себе си го ограничава и създава значителни неудобства.

Не е за пренебрегване и фактът,че му е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление,като при първоначалното обвинение е било и за участие в организирана престъпна група и срокът на наказателното преследване е превишил пределите на „разумен срок”.

Освен това наказателното преследване е станало публично достояние на обществеността чрез медиите, които са отразявали делото в местната преса. Излага,че е участвал във всички заседания лично,в проведените повече от 50 открити съдебни заседания пред първоинстанционните и въззивни съдилища. С участието му са извършвани множество процесуално-следствени действия и на досъдебното производство, които несъмнено водят до негативни преживявания-стрес,притеснения,вдигане на високо кръвно налягане,унижение и други.

По изложените съображения претендира,че има право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,чийто размер съдът да определи съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по справедливост. При определяне на конкретния размер следва да се отчете сериозността на преживените отрицателни емоции (стрес,напрежение,неудобство,срам от близки и колеги,страх от несигурното бъдеще и лишаването му от доходи,свързано с невъзможност да упражнява професията, която е учил и завършил висше образование) в периода на наказателното преследване,като се отчете,че спрямо ищеца не е било повдигано друг път обвинение и не е осъждан за престъпления от общ характер. Периодът, за която претендира обезщетение е от 01.01.2011г. до 21.10.2016г.

Търси обезщетение и за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатения адвокатски хонорар за осъществена защита в наказателното производство,приключило с оправдателна присъда на основание чл.2,ал.1,т.2 и чл.4 от ЗОДОВ. Претендира размера на действително претърпените вреди от 3900лв., съгласно представените три броя копия от дзоговори за правна защита и съдействие.

По изложените съображения моли да се осъди ПРБ да му заплати сумата 53 900лв.,от която 50 000лв. неимуществени вреди,изразяващи се в преживян стрес,напрежение,неудобство и срам от близки и колеги,страх от несигурното бъдеще и лишаването му от доходи,свързани с невъзможността да упражнява професията,за която е учил и завършил висше образование. Вредите са претърпени през времето,когато неправомерно му е било повдигнато обвинение,а именно от 01.01.2011г. до влизане в сила на окончателното Решение на ОС-Плевен от 21.10.2016г. и сумата 3 900лв., представляваща изплатено възнаграждение за процесуално представителство и защита по наказателните дела,което се явява пряка и непосредствена последица от необходимостта за реализиране на правото му на защитник в наказателния процес. Моли Прокуратурата на РБългария да бъде осъдена да му заплати и законна лихва върху уважената част от главницата за неимуществени и имуществени вреди от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски. Има доказателствени искания.

След указания по реда на чл.129,ал.2 от ГПК пълномощникът на ищеца адв.К.-ЛАК уточни,че основава претенцията си на нормата на чл.2,ал.1,т.3,пр.1-во от ЗОДОВ. Не предявява претенция по реда на чл.2б от ЗОДОВ.

В срока по чл.131 от ГПК постъпи отговор от Окръжна прокуратура-Ловеч, като представител на ПРБ. Оспорва предявените искове по основание и размер. Излага,че от сочените в исковата молба факти и обстоятелства не става ясно кога е образувано ДП №230/2009г. по описа на ОД на МВР-Ловеч по преписка № 1709/2008г.на РП-Ловеч. В обстоятелствената част на исковата молба не е посочено кога ищецът М. е бил привлечен като обвиняемо лице за престъплението по чл.311,ал.1,вр.с чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК,кога е внесен обвинителният акт от РП-Ловеч, постановени присъдите от първоинстанционния съд,пренасянето на наказателното дело в РС-Плевен и окончателното му приключване с Решение №239/21.10.2016г., пост.по ВНОХД № 590/2016г.на ОС-Плевен. Към исковата молба не са приложени никакво писмени доказателства в подкрепа на описаните по-горе обстоятелства.

Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди от 50 000лв. Счита,че е прекомерно завишена и несъобразена с нормата на чл.52 от ЗЗД,с трайната съдебна практика в тази насока и с обществено-икономическите условия и стандарт на живота в страната. Повдигнатото обвинение за престъплението по чл.311 от НК не е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, по отношение на М. е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка”, която на практика по никакъв начин не е довела до ограничаване на правото му на придвижване, социални и други контакти в обществото. Счита,че твърденията за наличие на безпокойство, стрес и други негативни изживявания не са подкрепени с никакви доказателства. Ищецът също не е посочил доказателства (писмени или гласни),че прекратяването на трудовото му правоотношение е в причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство и че то му е попречило да си намери работа.

Излага,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан пряко и непосредствено с критерия за справедливост, което не е абстрактно понятие,а се преценява от конкретни обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Искането за сума,много по-голяма от необходимия за обезщетяването размер в дисхармония със законовия принцип за справедливост.

Счита за неоснователни и твърденията на ищеца,че Прокуратурата е отговорна за цялата продължителност на наказателния процес. Сочи,че началният момент следва да се отчита от повдигане на обвинението срещу М., като в случая ищецът не е посочил кога е станало това. За преценка дали продължителността на наказателния процес е извън разумния срок,е от значение и броят на обвиняемите лица-в случая са повече от едно, правната сложност на казуса и редица други обстоятелства,които имат значение за своевременното приключване на делото.

Акцентира,че отговорността на Държавата по ЗОДОВ е принципно от обективен характер,но това не означава,че ищецът не носи доказателствена тежест за обосноваване на твърдените от него вреди,размер и пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение. Счита,че тук не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му,че воденото наказателно производство е придобило публичност и е довело да накърняване на доброто му име. Недоказани са и твърденията му за настъпило влошаване на здравословното му състояние-повишаване на кръвно налягане,постоянно главоболие.За тези оплаквания ищецът не сочи никакви медицински документи,от които да се направи извод за здравословното му състояние към определен минал момент.

Оспорва и претенцията за имуществени вреди от 3900лв. Сочи,че разходите за адвокатски хонорар следва да са реално заплатени от лицето,на което е указана правна помощ. Към исковата молба не са представени никакви писмени доказателства за ползване на адвокатска помощ в хода на наказателното производство,както и ако такава услуга е ползвана-че тя е реално заплатена. Размерът на адвокатския хонорар трябва да е съответен на правната защитна,необходима на лицето с оглед повдигнатото обвинение,която в случая счита за завишена и недоказана.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.К.-ЛАК,който поддържа исковата молба.В изпълнение на дадените указания уточнява, че вредите,чието обезщетение търси,са се проявили след предявяване на обвинението срещу М.,от дата 01.01.2011г.

Представителят на Окръжна Прокуратура

Ловеч поддържа отговора на исковата молба. Представя подрони писмени бележки.

От събраните по делото писмени доказателства- копия от Заявление от

М.М. до Министерство на Правосъдието, Удостоверение с изх.№94-М-358/18 от Министерство на Правосъдието,писмо от Министерство на Правосъдието, заверени преписи от Присъда № №144/16.06.2016г., пост.по НОХД №2770/2015г. на РС-Плевен и от Решение №239/21.10.2016г. по ВНОХД №590/2016г. на ОС-Плевен, приложеното гр.д.№722/207г.по описа на ОС-Ловеч и приложеното към него гр.д.№7308/2017г.на СГС, показанията на свидетелите Й.М.В.и М.К.Т., преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното: