Определение № 999 от 13.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 999 гр. Благоевград, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20231200500798 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 278, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Л. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Симитли, ул.“адрес“ №17, чрез пълномощника адв. П. Н. против Определение №1152/18.07.2023г., постановено по гр.дело № 1036/2023г. по описа на Районен съд –Благоевград в частта, в която е прекратено производството по делото по предявения насрещен иск и е върната насрещната искова молба.

Твърди се в частната жалба, че в обжалваната част определението е необосновано, незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Посочва се, че предявеният насрещен иск е предявен изцяло по правилата на чл. 211 от ГПК, а първоинстанционният съд е приел искът за недопустим, като се е позовавал на нормата на чл.126, ал.1 от ГПК, която не е във връзка с възможностите на ответника съгласно правилата на чл.211 от ГПК.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания акт на първоинстанционния съд.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, от която не е постъпил отговор в предоставения едноседмичен срок.

Подадената частна жалба е допустима,като постъпила в срок, от страна по делото,която има правен интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 1036/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград 1 е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. М.

Р.,ЕГН**********, с адрес гр.Симитли, ул. „адрес”№17, против А. Л. Р., с която е предявен иск за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по вината относно разстройството на брака. В случай, че ответникът държи съдът да се произнесе по вината, се иска от първоинстанционният съд да постанови решение, с което да прекрати брака, сключен на 08.05.2005 г., поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответника А. Л. Р..С исковата молба е отправено искане, съдът да предостави упражняването на родителските права и задължения на родените по време на брака деца на бащата, като бъде определен предложен от ищеца режим на лични контакти между майката и децата, както и да бъде осъдена А. Л. Р. да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 250.00 лв. за всяко от тях, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. Предявено е искане, първоинстанционният съд да постанови семейното жилище да бъде предоставено за ползване на И. М. Р., както и след прекратяване на брака, А. Л. Р. да възстанови предбрачното си фамилно име на А. Л. С., без съпрузите да си дължат издръжка един на друг.

Препис от исковата молба и от приложенията към нея е изпратен на ответника А. Л. Р., която в законоустановения срок е подала писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло твърденията и исканията, направени в подадената от И. М. Р. искова молба. С отговора не се оспорва това, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, но се излагат твърдения, че последното е по изключителна вина на И. Р.. Заедно с писмения отговор е подаден и насрещен иск, в който се иска районният съд да прекрати гражданския брак между А. Л. Р. и И. М. Р. по изключителна вина на И. Р.; да постанови упражняване на родителските права върху родените от брака деца на майката А. Р.; да осъди И. Р. да заплаща месечна издръжка за родените от брака деца; да предостави за ползване на А. Р. децата и семейното жилище, находящо се в гр. Симитли ул. „адрес“ №17, ет. 1; да определи режим на лични контакти на И. Р. с децата и да постанови след прекратяване на брака А. Р. да носи предбрачното си фамилно име С..

С обжалваното Определение № № 1152/18.07.2023 г. районният съд е приел, че предявеният насрещен иск на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК, обективиран в писмена молба, с който се въвежда в производството пред районния съд нов иск, чийто предмет е прекратяване на брака, поради факти и обстоятелства, обуславящи дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника И. Р., за недопустим. Приел е още, че производството пред първоинстанционния съд е по брачен иск по реда на 99, ал. 1 от СК, а предявеният насрещен иск е също брачен иск по реда на чл. 99, ал. 1 от СК между същите страни. Посочил е, че фактите и обстоятелствата, обуславящи основанието на иска при брачния процес, законодателят е извел като изчерпателни такива, посочвайки крайния момент на настъпването на последните – приключване на устните състезания, хипотези съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 1 от ГПК, които от своя страна не могат да 2 послужат като основание за нов иск за развод, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ГПК, не е налице връзка между делата, а е налице идентитет между последните – обективен и субективен, поради което насрещният иск следва да се остави без разглеждане. Аргументирал се е с разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, съгласно която, когато в един и същ съд има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В резултат е прекратено производството по предявения насрещен иск от А. Л. Р. против И. М. Р., поради недопустимост и е върната насрещната искова молба.

Въз основа на установеното от фактическа страна и като съобрази разпоредбите на закона, въззивният съд приема, че така постановеното определение е незаконосъобразно.

Съображения:

В гражданското процесуално право брачният процес е уреден като особено исково производство. Съгласно разпоредбите на СК, всеки един от съпрузите може да предяви иск за прекратяване на брака, когато той е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 1 от ГПК ищецът, предявил иск за развод е длъжен да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като тези, които не са посочили или са настъпили, или станали известни в хода на производството, не могат да послужат за предявяване на нов иск за развод. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, всички брачни искове може да се съединяват помежду си, като с тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, тези правила – на ал. 1 и ал. 2, се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви. Всички предявени от съпрузите брачни искове следва да бъдат разгледани в един процес и по тях следва да бъде постановено едно решение.

Една от спецификите на брачния процес произтича от задължението на съпрузите да изчерпят всички основания за прекратяване на брака, което е проявление на принципа за изчерпателност и еднократност на брачния процес. Това предопределя и недопустимостта да бъдат висящи едновременно две брачни дела, образувани от всеки от съпрузите. Всички предявени от съпрузите брачни искове следва да бъдат разгледани в един процес и по тях следва да бъде постановено едно решение /Определение № 558/13.07.2010 г., постановено по ч. т. д. № 423/2010 г. по описа на ВКС /.

Съгласно разп. на чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК, всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, а с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, само в случай, че някой от съпрузите е поискал това.

Искането за произнасяне по въпроса за вината е специално искане, което е тясно свързано с брачните искове, но не представлява отделен брачен иск.Поради това няма пречка искането (претенцията) по чл. 49, ал. 3 от СК да бъде направено от ищеца в исковата молба, както и от ответника да се предяви с отговора на исковата молба или с насрещните брачни искове в 3 срока за отговор на исковата молба.

Предявявайки насрещен иск по чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3, ответникът следва да посочи всички факти за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, за брачни провинения и да отправи своите искания до съда за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл са Решение № 511/16.01.2013 г., по гр. д. № 1364/2011 г. по описа на ВКС; Определение № 535/13.12.2019 г., по ч. гр. д.

№ 4206/2019 г. по описа на ВКС; Определение № 33/31.01.2022 г., по ч. гр. д.

№ 137/2022 г. по описа на ВКС; Определение № 56/18.01.2013 г., по ч. гр. д.

№ 789/2012 г. по описа на ВКС; Определение № 425/06.07.2011г., по гр. д. № 375/2011 г. по описа на ВКС;Определение № 349/22.10.2014 г., по ч. гр. д. № 5891/2014 г. по описа на ВКС;Определение № 589/15.10.2010 по ч. гр. д. № 489/2010 г. по описа на ВКС.

С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ГПК в срока за отговор на исковата молба, ответникът може да предяви насрещен иск, ако той е родово подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск, а съгласно ал. 2 на чл. 211 от ГПК, предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

С насрещния иск ответникът търси самостоятелна защита против ищеца. Той не е акцесорен спрямо първоначалния. Даже и производството по първоначалния иск да бъде прекратено, делото относно насрещния иск ще продължи своя ход. Ето защо съдът е длъжен да прецени допустимостта и основателността на насрещния иск отделно от първоначалния иск. Поради това и съдът се произнася с решение и по двата иска.

Видно е от данните по делото,че ищецът е изложил в исковата молба фактите,обусловили разстройството на брака. Отправил е искане до съда да прекрати брака на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без да се произнася по вината относно разстройството на брака, а в случай, че ответникът държи съда да се произнесе по вината, е направил искане за прекратяване на брака, поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответника.

В конкретния случай се установява, че в срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск от ответника за приемане за разглеждане на насрещни искове с правно основание чл. 211 от ГПК във вр. счл. 49, ал. 3 във вр. с чл. 49, ал.1, чл. 53,чл. 56, чл. 59 и чл. 143 от СК– за прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак, по вина на съпруга, с присъединени към него искове за фамилното име след брака,за ползване на семейното жилище, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените деца от брака, за присъждане на месечна издръжка за децата.

Насрещната искова молба е върната в цялост без първоинстанционният 4 съд да обсъди поотделно всичките предявени искове, което се е отразило на крайния извод за недопустимост.

Правото на ответника на насрещен иск за развод може да бъде извлечено пряко и от постановеното в т.10 от ППВС № 10/03.11.1971 г., а именно, че ответникът, който не е предявил насрещен иск за развод, няма право да обжалва решението, с което е отхвърлен искът за прекратяване на брака. В т. 8 на същото постановление е прието, че вината за разстройството на брака може да се установява само в бракоразводния процес, а не и в други производства извън развода.

Позовавайки се на изложеното, въззивният съд намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че между предявените от ищеца и от ответника искове е налице обективен и субективен идентитет, тъй като от изложеното в първоначалната и насрещната искови молби е видно, че всеки от тях е посочил самостоятелни основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и е поискал различно разрешение на въпроса досежно вината.