Решение № 123 от 19.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Перник, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

РОСИЦА В. ИВАНОВА-С.А

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500082 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 174 от 27.11.2023 г., постановено по гр.д. № 258/2023 г., Районен съд Брезник е отхвърлил предявения от И. М. К. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение по отношение на следните вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 13.01.2012 г. по ч.гр.д. № 4384/2011 г. на Районен съд Перник:

- сумата от 4228,40 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва от 21.09.2011 г. до окончателното ѝ заплащане;

- сумата от 971,94 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009 г. до 30.11.2020 г.;

- сумата от 976,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.07.2009 г. до 02.09.2011 г.;

- сумата от 223,53 лв., представляваща разноски в производството.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца. Поддържа, че давността е започнала да тече на 22.02.2012 г., когато е предприето последното изпълнително действие по ИД № 526/2012 г. по описа на ЧСИ А.В., рег. № *** при КЧСИ. Следователно към 22.02.2017 г. вземането било погасено по давност. По тези съображения иска решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна оспорва жалбата в срок. Иска решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта във всичките му части. Същото е допустимо - налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск по предявената претенция, като първостепенният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че за процесните вземания в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и срещу И. М. К. е издаден изпълнителен лист от 13.01.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение от 21.09.2011 г. по ч.гр.д. № 5612/2011 г. на Районен съд Перник. Не се спори също, че след издаването на този изпълнителен лист вземанията са били прехвърлени в полза на ответника с договор за цесия от 15.05.2015 г., както и че от правна страна същите се погасяват с петгодишна давност по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Не са предмет на спор и фактическите констатации на първия съд, че за принудителното събиране на задълженията по листа е било образувано изпълнително дело (ИД) № 526/2012 г. по описа на ЧСИ А.В., като последното изпълнително действие по това дело е предприето на 22.02.2012 г. Впоследствие е образувано ИД № 1236/2017 г. по описа на ЧСИ А.В., по което са инициирани от взискателя множество изпълнителни действия – с молба от 03.05.2017 г. за опис на движими вещи и налагане на запори, с молба от 16.10.2019 г. за опис на движими вещи, с молба от 27.01.2023 г. за опис на движими вещи и запори.

Спорът е концентриран върху въпроса погасени ли са вземанията по давност.

Съгласно ТР 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. При наличие на висящо изпълнително производство до 26.06.2015 г. приложение намира ППВС 3/1980 г., а след това – ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

2

При действието на ППВС 3/1980 г. достатъчно за това да не тече давност е да е образувано изпълнително дело и същото да не е прекратено на някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно постановките му, с подаването на молба за образуване на изпълнително производство давността се счита прекъсната на основание чл.

116, б. „б“ ЗЗД и не тече по време на целия изпълнителен процес на основание чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД. Течението на погасителната давност е обусловено единствено от волята на взискателя да поддържа висящността на изпълнителното производство, като отправя молби към съдебния изпълнител за извършване на конкретни изпълнителни действия през период не по-дълъг от две години – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От 26.06.2015 г. погасителна давност тече и за вземанията, предмет на висящо изпълнително производство, като за нейното прекъсване взискателят следва да предприема изпълнителни действия в рамките на конкретен изпълнителен способ съгласно чл. 116, б.

„в“ ЗЗД – т. 10 от ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Когато изпълнителният процес е бил прекратен преди 26.06.2015 г., давност тече от момента на това прекратяване. Когато изпълнителният процес е бил прекратен след 26.06.2015 г., давност тече от момента на последното изпълнително действие, ако такова е предприето след 26.06.2015 г., а ако след 26.06.2015 г. не са предприемани изпълнителни действия, новата давност тече от 26.06.2015 г.

С оглед на тези разяснения петгодишният давностен срок е бил прекъснат с образуването на ИД № 526/2012 г., тъй като от влизането в сила на заповедта за изпълнение (издадена на 21.09.2011 г.) до този момент не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.

117, ал. 2 ЗЗД. Изпълнителното действие от 21.02.2012 г. също е прекъснало давността. След този момент, през следващите две години, до 21.02.2014 г., не са извършвани или инициирани от взискателя нови изпълнителни действия, с оглед на което на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК на 21.02.2014 г. делото се е прекратило по силата на закона. Поради действието на ППВС 3/1980 г. до 26.06.2015 г., докато това ИД е било висящо – до 21.02.2014 г., давност за процесните вземания не е текла. Както се посочи, на 03.05.2017 г. е подадена молба за образуване на ново ИД, с която са поискани, тоест са и предприети по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, изпълнителни действия. Към тази дата давността отново не е била изтекла, а след това с последващите гореописани молби давността отново е била многократно прекъсвана и не е била изтекла към датата на предявяване на процесния иск – 26.05.2023 г.

С оглед на изложеното, законосъобразен е изводът на районния съд за неоснователност на предявения иск и поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемото дружество се следват сторените пред настоящия съд разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 174 от 27.11.2023 г., постановено по гр.д. № 258/2023 г. на Районен съд Брезник.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК И. М. К., ЕГН **********, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, сумата от 100 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4