Определение № 231 от 19.12.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20252001000198 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 2 ГПК.

С определение № 260384 от 17.11.2025 г. по т.д. № 345/2019 г. на Окръжен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на ищеца “С.” е. за възстановяване на срока за подаване на молба за връщане на внесена гаранция в размер на 20 000 лв. за допускане на обезпечение на иска съгласно определение № 962 от 02.08.2019 г. по същото дело.

Определението е обжалвано от ищеца, който изразява несъгласие с констатацията на съда, че срокът по чл. 82 ГПК за връщане на внесената гаранция е преклузивен е не подлежи на възстановяване. Освен това се поддържа, че мотивите на съда за отхвърляне на молбата не кореспондирали със заявените фактически обстоятелства за това, че предявявайки искане за връщане на гаранцията преди да се е снабдил с изпълнителен лист, ищецът би останал без обезпечение. Връщането на гаранцията преди издаването на изпълнителен лист би довело до отмяна на обезпечението, а без изпълнителен лист ищецът не би могъл да поиска обезпечение в изпълнителното производство. Иска се отмяна на определението и възстановяване на срока.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и доводите в частната жалба, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Няма спор, че въз основа на определение от 02.08.2019 г. по т.д. № 345/2019 г. та БОС ищецът е внесъл по сметка на съда гаранция в размер на 20 000 лв., като условие за обезпечаване на предявените от него искове. Исковете му са уважени частично, като постановеното решение е влязло в сила на 1

23.02.2024 г. Ищецът е поискал връщане на внесената гаранция с молба от 18.08.2025 г.

С определение от 26.08.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата.

С молба от 24.09.2025 г. ищецът е поискал отмяна на определението от 26.08.2025 г. на осн. чл. 253 ГПК, както и възстановяване на срока по чл. 82 ГПК за подаване на молба за връщане на гаранцията поради пропускането му поради непредвидени обстоятелства – допуснати от съда грешки при издаването на изпълнителен лист, в резултат на което ищецът не е могъл да се снабди с годен за изпълнение изпълнителен лист в продължение на повече от 1 година и два месеца.

С определение от 22.10.2025 г. съдът оставил без уважение молбата за отмяна на определението от 26.08.2025 г. и за освобождаване на гаранцията.

С молба от 17.11.2025 г. ищецът поискал съдът да се произнесе по искането му за възстановяване на срока, съдържащо се в молбата от 24.09.2025 г.

С обжалваното определение № 260384 от 17.11.2025 г., постановено в закрито заседание, окръжният съд оставил без уважение молбата за възстановяване на срока.

Това определение е постановено при допуснато процесуално нарушение, изразяващо с разглеждане на молбата за възстановяване на срока в закрито заседание в противоречие с изричната разпоредба на чл. 66, ал. 1, изр.

2 ГПК. В конкретния случай това нарушение не се явява съществено и не е основание за отмяна на обжалвания акт, тъй като срокът, чието възстановяване се иска, е относим към процесуално правоотношение между ищеца и съда, но не засяга правата на насрещната страна в процеса; тъй като разглеждането на искането в закрито съдебно заседание не е засегнало по никакъв начин правата на ищеца; тъй като ищецът не е направил искания за събиране на доказателства, които да налагат провеждането на открито съдебно заседание; тъй като ищецът не повдига оплаквания за нарушаване на правата му и не прави доказателствени искания в частната жалба.

По същество обжалваното определение е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съставът препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря.

В допълнение и по повод конкретните оплаквания в частната жалба:

Срокът по чл. 82 ГПК не е срок за извършване на процесуално действие по смисъла на чл. 64, ал. 1 ГПК и поради това не може да бъде възстановен, когато е изтекъл.

Неоснователна е тезата на ищеца, че подаването на искане за връщане на гаранцията в срока по чл. 82 ГПК, но преди снабдяването му с изпълнителен лист, би довело до отмяна на обезпечението и до възможност на ответника да се разпореди с възбраненото имущество. В хипотезата на уважен иск, който е бил обезпечен при условие на внесена парична гаранция, връщането на гаранцията не изисква и не предполага отмяна на обезпечението. За да се 2 върне гаранцията е необходимо и достатъчно производството по обезпечения иск да е приключило с положително за ищеца решение и той да е поискал в едногодишен срок гаранцията да се върне. За да се отмени обезпечението, са необходими други предпоставки (чл. 402 ГПК).

Частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260384 от 17.11.2025 г., постановено по т.д. № 345/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20252001000198 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 2 ГПК.

С определение № 260384 от 17.11.2025 г. по т.д. № 345/2019 г. на Окръжен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на ищеца “С.” е. за възстановяване на срока за подаване на молба за връщане на внесена гаранция в размер на 20 000 лв. за допускане на обезпечение на иска съгласно определение № 962 от 02.08.2019 г. по същото дело.

Определението е обжалвано от ищеца, който изразява несъгласие с констатацията на съда, че срокът по чл. 82 ГПК за връщане на внесената гаранция е преклузивен е не подлежи на възстановяване. Освен това се поддържа, че мотивите на съда за отхвърляне на молбата не кореспондирали със заявените фактически обстоятелства за това, че предявявайки искане за връщане на гаранцията преди да се е снабдил с изпълнителен лист, ищецът би останал без обезпечение. Връщането на гаранцията преди издаването на изпълнителен лист би довело до отмяна на обезпечението, а без изпълнителен лист ищецът не би могъл да поиска обезпечение в изпълнителното производство. Иска се отмяна на определението и възстановяване на срока.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и доводите в частната жалба, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Няма спор, че въз основа на определение от 02.08.2019 г. по т.д. № 345/2019 г. та БОС ищецът е внесъл по сметка на съда гаранция в размер на 20 000 лв., като условие за обезпечаване на предявените от него искове. Исковете му са уважени частично, като постановеното решение е влязло в сила на 1

23.02.2024 г. Ищецът е поискал връщане на внесената гаранция с молба от 18.08.2025 г.

С определение от 26.08.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата.

С молба от 24.09.2025 г. ищецът е поискал отмяна на определението от 26.08.2025 г. на осн. чл. 253 ГПК, както и възстановяване на срока по чл. 82 ГПК за подаване на молба за връщане на гаранцията поради пропускането му поради непредвидени обстоятелства – допуснати от съда грешки при издаването на изпълнителен лист, в резултат на което ищецът не е могъл да се снабди с годен за изпълнение изпълнителен лист в продължение на повече от 1 година и два месеца.

С определение от 22.10.2025 г. съдът оставил без уважение молбата за отмяна на определението от 26.08.2025 г. и за освобождаване на гаранцията.

С молба от 17.11.2025 г. ищецът поискал съдът да се произнесе по искането му за възстановяване на срока, съдържащо се в молбата от 24.09.2025 г.

С обжалваното определение № 260384 от 17.11.2025 г., постановено в закрито заседание, окръжният съд оставил без уважение молбата за възстановяване на срока.

Това определение е постановено при допуснато процесуално нарушение, изразяващо с разглеждане на молбата за възстановяване на срока в закрито заседание в противоречие с изричната разпоредба на чл. 66, ал. 1, изр.

2 ГПК. В конкретния случай това нарушение не се явява съществено и не е основание за отмяна на обжалвания акт, тъй като срокът, чието възстановяване се иска, е относим към процесуално правоотношение между ищеца и съда, но не засяга правата на насрещната страна в процеса; тъй като разглеждането на искането в закрито съдебно заседание не е засегнало по никакъв начин правата на ищеца; тъй като ищецът не е направил искания за събиране на доказателства, които да налагат провеждането на открито съдебно заседание; тъй като ищецът не повдига оплаквания за нарушаване на правата му и не прави доказателствени искания в частната жалба.

По същество обжалваното определение е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съставът препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря.

В допълнение и по повод конкретните оплаквания в частната жалба:

Срокът по чл. 82 ГПК не е срок за извършване на процесуално действие по смисъла на чл. 64, ал. 1 ГПК и поради това не може да бъде възстановен, когато е изтекъл.

Неоснователна е тезата на ищеца, че подаването на искане за връщане на гаранцията в срока по чл. 82 ГПК, но преди снабдяването му с изпълнителен лист, би довело до отмяна на обезпечението и до възможност на ответника да се разпореди с възбраненото имущество. В хипотезата на уважен иск, който е бил обезпечен при условие на внесена парична гаранция, връщането на гаранцията не изисква и не предполага отмяна на обезпечението. За да се 2 върне гаранцията е необходимо и достатъчно производството по обезпечения иск да е приключило с положително за ищеца решение и той да е поискал в едногодишен срок гаранцията да се върне. За да се отмени обезпечението, са необходими други предпоставки (чл. 402 ГПК).

Частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас ОПРЕДЕЛИ: