Протокол № 207 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 207 гр. П., 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

И.ина Игн. И.ова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500119 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят „Раданни“ООД, редовно призовани, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв.Б., редовно упълномощен.

Ответникът „Трейс БГ-2020“ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му представителадв.И. Г. от САК, редовно упълномощен.

Съдът докладва постъпило становище от адв.Б., в качеството му на пълномощник на „Раданни“ ЕООД. В него се моли да бъде даден ход на делото, като се иска да се отмени обжалваното решение. Моли се за присъждане на разноски.

Адв.Г.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №1618/20.12.2024г., постановено по гр.д.№***/2024г. по описа на РС- П. е осъден „РАДАННИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. ул.„К.О.“ №5, представлявано от управителя Р.Г.В. да заплати на „Трейс БГ- 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Х.С.“ №28, представлявано от управителя Б.Р., сумата в 5913,72лв. по договор за строително-монтажни работи от 02.10.2023г., както и сумата в размер на 5825,40лв., предявен като частичен от общия размер от 34267,68лв. по договор за строително- монтажни работи от 31.08.2023г., ведно със законна лихва за забава, считано от предявяване на иска- 21.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за сумата над 5913,72лв. по договор за строително- монтажни работи от 02.10.2023г. и за сумата над 5825,40 лева по договор за строително- монтажни работи от 31.08.2023г. до първоначално предявения размер от 6111лв., като погасени чрез извършено прихващане със сумата в размер на 197,28лв. по договор от 02.10.2023г. и сумата в размер на 285,60лв. по договор от 31.08.2023г.

Осъден е „РАДАННИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. ул.„К.О.“ №5, представлявано от управителя Р.Г.В. да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Трейс БГ- 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Х.С.“ №28, представлявано от управителя Б.Р., сумата в размер на 2731,83лв., сторените от ищеца съдебно- деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъден е Трейс БГ- 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Х.С.“ №28, представлявано от управителя Б.Р. да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК на „РАДАННИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. ул.„К.О.“ №5, представлявано от управителя: Р.Г.В., сумата в размер на 82,74лв., сторените разноски, съразмерно на уважената част от отхвърлена част от претенция.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Н. Б., в качеството му на управител на „Раданни“ ООД с управител Й.Г. В..

2

Твърди се в същата, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и в противоречие с материалния закон. В тази насока се визира, че предмет на спора са изпълнението на насрещни права и задължения по договори за изработка /СМР/ от 31.08 и 02.10.2023г. Предвид предмета на спорното материално право, в тежест на ищеца съобразно чл.154, ал.1 ГПК е да докаже следните кумулативни предпоставки: 1) наличието на сключен между страните договор за изработка, 2) фактическото изпълнение на договорените СМР и 3) приемане на изработеното от ответника.

Счита се, че обратно на приетото от съда, втората и третата предпоставки не са били установени.

Сочи се, че на стр.5 от решението е отбелязано съдържанието на отделни клаузи на процесните договори- чл.2, 4, 13. По- долу обаче не е съобразено /включително чл.7/ от съда при крайните му правни изводи.

Напротив, представените от ищеца протоколи за извършени СМР без дати и подписи на ответното дружество са кредитирани изцяло.

Приема се, че така, решението влиза в противоречие с процесуалните правила на чл.180 и 181, във вр. с чл.193, ал.3, изр. второ от ГПК. Не е съобразена и относимата регулация на Наредба №3/31.07.2003г.

Визира се, че по същия необоснован начин са възприети напълно показанията на св.С.. Лицето твърди, че е на обекта от средата на септември 2023г., но трябвало да си провери осигуровките. Нищо подобно, видно от официалната справка от НАП за декларирани от ищеца трудови договори по чл.62 от КТ е, че такова лице при ищеца няма. Това поставя под съмнение цялостните му показания, тъй като вместо някой от заетите по трудови договори лица е доведен за свидетел лице, което никога не е било в трудовоправна връзка с ищеца. Показанията му се възприемат, като 100% готовност на едната къща на етап „груб строеж“. Същевременно издаден Акт, обр.14 няма, включително и при огледа от вещото лице на 28.06.2024г. Съдът приема годност и завършеност на изработеното само на база показанията му, въпреки че се касае за абсолютни търговски сделки, с допълнителни изисквания за документиране към субектите им в процеса на СМР. Впрочем и твърденията на същия свидетел за забавяне на работата, поради лошо време са в противоречие с данните от НИМХ, както правилно, но само в тази им част е 3 отчетено от съда.

Твърди се, че съдът правилно е съобразил от правна страна същността на процесните договори и едностранното им прекратяване от страна на ответника „поради неизпълнение в срок и лошо изпълнение на възложената работа.“- стр.10. Споделят се и мотивите му относно получаването на поканата от ищцовото дружество. Следващите съждения обаче не отговарят на доказателствата по делото и са погрешни. Първо, на стр.12 съдът отбелязва, че ответникът, в качеството му на изпълнител не е изпълнил в срок възложените му работи. Очевидно е, че това в настоящия процес е ищеца, тъй като „РАДАННИ“ ООД е възложител. Приема се, че извършените от тях СМР са едва 16% от договорените между страните. Това кореспондира именно с цитираната по- горе съдебна практика за разваляне на договора, поради значително несъответствие между неизпълнената и изпълнената му части!

Отделно, според Решение №94/02.03.2012г. на ВКС по т.д. №133/2010г.Възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената в чл.264, ал. 3 ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени на изпълнителя както чрез кондикционния иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение, така и като защитно средство при предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД.

Твърди се, че по делото са установени плащанията за СМР- труд по къща №1- 23141,97лв. и за къща №2- 26 739,98лв. /фактури №5, 16, 20, 25 и 26къща №1; фактури №2, 7, 9, 15, 22 и 23- къща № 2; 14 бр. платежни нареждания от ПИБ АД/.

Визира се, че тези стойности кореспондират и с двете приети по делото заключения. Въпреки това, на стр. 12 от решението съдът приема /чрез показанията на П./ за доказан отрицателен факт- че не са извършвани никакви СМР по отношение на документираното с тези протоколи. Чрез такъв похват приема, че документираното в протоколи № 2, 3 и 4, без дати е изработено и то именно от ищеца.

Твърди се, че съдът сам си противоречи, тъй като на стр.13 отбелязва, „че описаните в процесните протоколи СМР не са извършвани от служители на ищеца, т.е. следва извода, че са извършени именно от ответното дружество.“ Т.е. възприема изцяло тезата на ответника! Отново на стр.13 4 съдът размества страните, като отхвърля „довода на ищеца за заплащане на задълженията по процесния договор от 02.10.2023г.“ Касае се за протокол №2, описан във фактура № 26/02.01.2024г. на стойност 9352,96лв., която безспорно /банкови извлечения и СИЕ/ е платена, но от ответника.

Сочи се, че горните несъответствия се дължат на грешки при прилагане на логическите правила и на каузалните връзки между явленията, които грешки неизбежно са довели до неверни фактически констатации, а оттам и до неточни правни последици. Необосновано, уважаемият съд възприема, че приемането на работата в случая е „чрез конклудентни действия от страна на възложителя.“.

Визира се, че изричната покана от 02.02.2024г. и уведомяване за разваляне на договора, поради неизпълнение няма как да се третират като такива действия, напротив. Представените с процесните протоколи проформа фактури № 10, 11 и 12 са с дата 06.02.2024г., т.е. след получаване на поканата от ищеца.

Твърди се, че съдът пренебрегва приетите по делото фактури, СИЕ и СТЕ за сметка на оспорени и без дати частни, свидетелстващи документи, изходящи от ищеца. Налице е преценка на доказателствата по делото, която е в противоречие с чл.153 и сл. от ГПК. Напротив, налице са приети и неоспорени договори за СМР, чиято неразделна част е офертата на изпълнителя.

Изброените в същата седем позиции очевидно не са извършени в цялост. В тази насока са изводите на приетата СТЕ, включително за общия обем извършени СМР. Съдът отбягва релевантния факт, че съдържанието на изготвените от самия ищец протоколи не отговаря на оферираното от него.

Твърди се, че приетите и неоспорени протоколи №1/26.02.2024г. и №2/29.02.2024г. удостоверяват извършени от възложителя дейности, които са част от договорените за изпълнение от страна на ищеца. Същите се възприемат в тежест на ответника. Касае се за неизпълнени задължения на изпълнителя съгласно чл.1, чл.4, чл.13, чл.18 и чл.25 от договорите, респ. т.1, предл. трето и т.5 от офертата, неразделна част от договорите, с оглед чл.45.

Тези обстоятелства, съдът необосновано игнорира. По същество приема за дължими сумите по приложените проформа фактури, също успешно оспорени от ответната страна. Така и вещото лице по ССЕ установява пълното съответствие между издадените от ищеца данъчни фактури, осчетоводяването 5 и плащането им при страните. Още повече, проформа фактурата е предварителна, а не последваща сметка и няма правнообвързващо за страните значение. Тя има характер на оферта, преди /а не след/ да е извършена действителната услуга и не вменява самостоятелно задължение на плащане.

Визира се по същество, че съдът презумира /без обвързаност с отделните доказателства/ наличието на правно действие- признание от ответника, че изработеното напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряване. Напротив, съгласно чл.65 и 66 от ЗЗД Кредиторът не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължимото или изпълнение на части. Съгласно чл.261 от ЗЗД, изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. По делото безспорно се установи, че ищецът не е завършил на фаза „груб строеж“ /пар.1, т.46 от ДР на ЗУТ/ двете къщи.

Сочи се, че според Решение №31 от 04.04.1995г. по гр.д.№2453/93г. на ВС, V г.о.- по договора за изработка изпълнителят дължи един трудов резултат, т.е. една завършена работа. В конкретния случай, обратно на възприетото от съда такова приемане, респ. осъществен резултат, липсват в количествено и срочно отношение.

Подходът за уважаване на претенцията по основание и повторен и при „установяване“ основателността й по размер. Стойностите на претендираното възнаграждение се основават само и единствено на съставени от самия ищец частни свидетелстващи документи, оспорени по делото. Напротив, осчетоводените в двете дружества фактури, плащанията по тях и липсата на дължим остатък по процесните обекти се установява от писмените доказателства и приета СИЕ. Така и съгласно чл.266, изр.второ от ЗЗДАко възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Именно такъв е настоящия случай с определени единични цени и липса на приемане съобразно договорите и офертите, неразделна тяхна част с характер на предварителна стойностна сметка. Обратната логика предполага, че липсата на други съставени от ищеца протоколи в процеса на строителство установява действителност на процесните такива, издадени след това. Подобна фактическа презумпция е в основата на уважаването на исковите претенции.