Решение № 10 от 26.01.2026, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 336/2025
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 26.01.2026
- В сила
- 26.01.2026
- Състав
- ЙОРДАН ПАВЛОВ ИВАНОВ, ПЛАМЕН МИТКОВ ДРАГАНОВ, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 234, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.86, ал.1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл.87 · Наказателен кодекс
- чл.87, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.87, ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 436, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.436, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Търговище, 26.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЙОРДАН П. И.
Членове:
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
СТЕЛА ИВ. И.А при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. И. Въззивно частно наказателно дело № 20253500600336 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 436, ал.2 във вр. с чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по Жалба от адвокат В. М. – АК Търговище, пълномощник на В. Й. С. от гр. Попово, срещу Определение с рег. № 123/04.12.2025 год., постановено по ЧНД № 226/2025 год. по описа на РС – Попово, с което е оставена без уважение молбата на В. С. за постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК за осъждането й по: НОХД № 287/2017 год.; НОХД № 80/2019 год. и НОХД № 68/2020 год. всички по описа на РС – Попово.
В подадената въззивна жалба се навеждат доводи, че постановеното Определение е неправилно. Твърди се, че съдът, за да откаже да допусне съдебна реабилитация се е позовал на висящо наказателно производство, по което С. е привлечена като обвиняем. Навеждат се доводи, че по това наказателно производство има постановено определение на АС – Варна, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на ОП – Търговище. Моли се да бъде отменено Определението на ПРС, като се постанови ново, с което да бъде приложен институтът на реабилитацията на посочените в закона основания по отношение на лицето В.
С..
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адвокат М.. Жалбата се поддържа на изложените в нея основания. Твърди се, че по това производство, по което С. е привлечена като обвиняем, е внесен ОА от страна на прокуратурата срещу С.. Като в този ОА са посочени други лица, които са извършили 1 престъплението за периода от 01.01.2023 год. до 11.09.2024 год., като в този период от време не било описано деяние, което да е извършено от С.. Посочва се какво е установил в определението си АС, когато е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП.
Във връзка с изложеното пълномощникът счита, че В. С. следва да бъде реабилитирана, тъй като отговаря на посочените в чл.87, ал.1 от НК изисквания на закона. Моли се определението на РС – Попово да бъде отменено и да се постанови решение за реабилитация на С..
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а Определението, като правилно и законосъобразно, смята, че следва да бъде потвърдено.
Посочва, че не са налице условията на чл.87 от НК за допускане на реабилитация, тъй като не е налице едно от условията на чл.87, ал.1 от НК - да не е извършила друго престъпление.
По отношение на твърдяното в жалбата за връщане на делото на прокуратурата от АС – Варна, посочва, че предстои отново да бъде внесен ОА спрямо С..
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата и изцяло правилността на обжалваното определение, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:
Въззивникът В. Й. С. от гр. Попово е осъждана, като по първото й осъждане е реабилитирана по право на основание чл.86, ал.1, т. 3 от НК на 08.07.2005г., видно от представения бюлетин за съдимост.
През 2007 год. С. е освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
През 2009 год. й е наложено наказание пробация.
През 2011 год. й е наложено наказание ЛОС за срок от шест месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК така наложеното наказание е отложено за изтърпяване за срок от три години и глоба в размер на 1 500лв.
За осъжданията по НОХД № 236/2017 год. и НОХД № 80/2019 год., и двете по описа на PC – Попово, с Определение по ЧНД №105/2020г. по описа на РС-Попово е определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно ЛОС за срок от шест месеца.
С Определение №188/04.11.2020 год. по ЧНД №236/2020 год. на РС-Попово, на С. е определено едно общо наказание между отделните, наложени й, както следва:
По НОХД № 236/2017 год. и НОХД № 287/2017 год. на РС-Попово, а именно найтежкото от тях в размер на 3 месеца ЛОС, което да изтърпи при „общ“ режим, като на осн. чл.25, ал.2 и ал.3 от НК е приспаднато наказанието като изцяло изтърпяно, като 2 дни пробация се зачитат за 1 ден ЛОС;
По НОХД № 80/2019 год.; НОХД № 209/2020 год. и НОХД № 68/2020 год., всички на РС- Попово, е определено общо наказание, а именно най-тежкото в размер на 1 година и 3 месеца Лишаване от свобода, което да изтърпи при „строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода по включеното в съвкупността НОХД № 80/2019 год. на РС-Попово.
На основание чл.25, ал.1,вр. с чл.23, ал.1 НК e определено общо наказание глоба в 2 размер на 1 000 лв. между двете отделни такива, всяка от които в размер на 1000 лв. наложени й като кумулативна санкция по НОХД № 209/2020 год. и НОХД № 68/2020 год. на РС- Попово, което на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло към определеното погоре общо наказание в размер на 1 г. и 3 м. лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.2 от НК е присъединено към наложеното наказание 1 год. и 3 м. ЛОС и наказанието Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с продажба на акцизни стоки за срок от 2 години.
Видно от приложената справка за съдимост С. е изтърпяла наказанието ЛОС на 21.04.2021 год., както и наказанието Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с продажба на акцизни стоки, на 09.09.2022 год., а от приложената вносна бележка се установява, че С. е заплатила и глобата от 1 000 лв.
От приложеното по делото постановление за привличане на обвиняем от 12.09.2024 год. - лист 11 по наказателно дело № 565/2025 год. на ВКС (с което е възобновено наказателното производство по постановено определение за допускане на реабилитация), се установява, че по ДП № 74/2024 год. по описа на ГД „БОП“, В. С. е привлечена като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал.3, предл. 2, т.2 във вр. с ал.2 от НК и по чл. 234, ал.3, т.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
В атакуваното Определение първоинстанционният съд е разгледал детайлно основанията, при които се допуска реабилитация по чл.87 от НК, като пречка за допускане на реабилитация е посочил, че В. С. не е доказала, че в течение на три години от изтърпяване на наказанието не е извършила друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода.
Посочва се, че от данните по делото се установява, че срещу нея са повдигнати обвинения за престъпления от общ характер по чл. 321, ал.3, предл. 2, т.2 във вр. с ал.2 от НК и чл. 234, ал.3, т.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, извършени в периода 01.01.2023 год. - 12.09.2024 год., т.е. в рамките на тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 НК.
Твърдяното от страна на защитата, че в материалите по делото няма доказателства, че в периода от 01.01.2023 год. до 11.09.2024 год. В. С. е извършила престъпление, е ирелевантно. Факт е, че по приложеното по КНД № 565/2025 год. по описа на ВКС постановление за привличане от 12.09.2024 год. спрямо В. С. са повдигнати две обвинения, като по първото е посочено период за извършване от 01.01.2023 год. до 12.09.2024 год. за престъплението по чл.321, ал.3 пр.2 т.2 във вр. с ал.2 от НК. Тоест през тригодишния срок от изтърпяване на наказанието ЛС – изтърпяно на 21.04.2021 год. същата е привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление.
Съдът, разглеждащ производство по реабилитация, не е компетентен да посочи извършено ли е престъпление, кога е извършено и виновно ли е извършено от страна на подсъдимия. Той е компетентен само да констатира, че по време на тригодишния период искащият реабилитация е извършил или не друго престъпление, за което се предвижда наказание от свобода или друго по-тежко престъпление. В конкретния случай тази предпоставка за отказ на реабилитацията е налице, видно от посоченото по-горе.
3
От така изложеното въззивната инстанция счита, че с факта на привличането и като на обвиняем за извършено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода, е опровергано твърдяното от В. С., че е имала добро поведение, каквото е изискването в чл.87, ал.1 т.1 от НК.
Относно посоченото във въззивната жалба, че АС – Варна е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения следва да се посочи следното:
Прекратяването на съдебното производство по своята същност е различно от прекратяване на наказателното производство. Докато при първото (прекратяване на съдебното производство) наказателното производство продължава след отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. При второто (при прекратяване на наказателното производство) независимо на какво основание вече не се води наказателно производство, т.е. не е налице повдигнато обвинение. Докато при прекратяване на съдебното производство обвиняемият запазва статута си на обвиняем, при прекратяване на наказателното производство той представа да бъде такъв.
Предвид така изложеното и в тая част жалбата е неоснователна.
Предвид горното Определението на РС – Попово следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 436, ал.2 във вр. с чл. 338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение с рег. № 123 от 04.12.2025 год., постановено по ЧНД № 226/2025 год. на Районен съд – Попово, с което е оставена без уважение молбата на В. Й.
С. от гр. Попово, с ЕГН ********** за постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК за осъжданията й по НОХД № 236/2017 год., НОХД № 287/2017 год., НОХД № 80/2019 год., НОХД № 209/2020 год. и НОХД № 68/2020 год., всички по описа на ПРС.
УКАЗВА на В. С., че нова молба за реабилитация може да бъде подавана не по-рано от една година от датата на решението – чл.436, ал.4 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Търговище, 26.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЙОРДАН П. И.
Членове:
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ