Определение № 1072 от 11.08.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№*072 гр. Плевен, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500760 по описа за 2026 година Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, чрез пълномощника и юрк.С. Д., против разпореждане № 545/ 21.07.2026г., постановено по ч.гр.д. № 775/2026г. на Районен съд – Левски, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.

Жалбоподателят счита за неправилно приетото от РС, че е следвало да представи договора за цесия, на който се позовава. Счита, че такова задължение има само досежно договор сключен с потребител доколкото съдът е длъжен да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не.Във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или на добрите нрави, е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което РС няма основание да тълкува разширително нормата на чл.410, ал.3 от ГПК. Аргументите са изложени подробно в частната жалба. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на PC Левски, като неправилно и да се разпореди издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за пълния размер на заявените суми, в 1 т.ч. и за разноски.

Въззивния съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:Частната жалба е допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 775/2026г. със заявление от 13.07.2026г. ”Агенция за събиране на вземания“ЕАД, чрез пълномощника си адв. И. Н. Н.-юрисконсулт, е поискало от Районен съд да се издаде изпълнителен лист в полза на дружеството против А. Ц. С. от гр.П., по реда на чл.410 от ГПК за посочените в него суми: 216.49 евро –главница; 22.38евро - договорна лихва за периода от 15.07.2025г. до 15.09.2025г.; 28.57евро – мораторна лихва за периода 16.07.2025г.-13.07.2026г.; 132.86евро – такса, както и за законната лихва върху главницата от 13.07.2026г., а също и за разноски в размер на 10.86евро - държавна такса и 25.56евро юрисконсултско възнаграждение. За да постанови обжалваното определение, Левченски РС е приел, че за доказване на качеството си на кредитор заявителят следва да представи договора за цесия, на който се позовава. След като не е представил това доказателство, РС е счел, че заявлението не е редовно от външна страна и не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК.

Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд.

След като е констатирал следните нередовности на заявлението за издаване на заповед за изпълнение:непредставен договора за цесия, на който се позовава заявителят и липсваща вносна бележка за заплатена ДТ в размер на 10,86 евро, РС е оставил без движение заявлението.Заявителят е отстранил в указания му срок само единият пропуск, като е представил доказателства за заплатена ДТ от 10,86 евро по сметката на съда. Настоящият състав на Плевенски окръжен съд намира, че РС е процедирал неправилно като е приел, че заявителят следва да доказва качеството си на кредитор, което произтича от качеството му на цесионер по твърдения договор за цесия. Непредставянето на договора за цесия, на които заявителят се позовава, не следва да се третира неизпълнение на изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК.Нормата на чл. 410 ал.3 от ГПК /нова, ДВ бр.100/2019г. / следва да се разглежда съвместно с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 /нова, ДВ.бр.100/2019г./, тъй като двете норми заедно имат за цел да дадат възможност на съда до когото е подадено заявлението по 2 чл. 410 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Поради това в чл. 410, ал.3 от ГПК е въведено едно изключение от общото правило в заповедното производство по чл.410 ГПК, да не се изискват доказателства за съществуването на вземането, за което е подадено заявлението до съда. Изключението касае само и единствено договорите сключени с потребител и тази норма изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, поради което няма основание тя да бъде тълкувана разширително, извън буквалния й смисъл. Съгласно вложеното в нея съдържание, към заявлението трябва да се представят договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Очевидна е целта на законодателя да направи достояние на съда конкретния договор, сключен с потребител, заедно с неговите приложения и изменения, за да може да се извърши проверка на съдържанието му относно това дали в него има неравноправни клаузи, които да са и нищожни по тази причина.Договорът за цесия е съвсем различен, нов договор и не може да се третира като договор за изменение на договора с потребителя/анекс/.

Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води само до промяна по отношение на една от страните по облигационното правоотношение, материализирано в съответния договор. Договорът се сключва с трето лице – цесионер, без да е необходимо участието на длъжника по облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. В т.см.договора за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор, за да бъде необходимо представянето му, на основание чл. 410, ал.3 от ГПК .В тази връзка следва да се изтъкне и това, че договорът за цесия е неформален, т.е. не е предвидена в закона форма за неговата действителност, и тъй като не е задължително този договор да е в писмена форма, то и представянето на такъв документ не е задължение на заявителя. Писмената форма ще е необходима с оглед евентуално доказване съществуването на договора за цесия на стойност над 5000лв., за каквото доказване може да става дума само в един бъдещ исков процес. Едва в такъв процес цесионерът ще следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението, че е придобил даденото вземане 3 посредством договор за цесия.По същия начин стои и въпросът с уведомление да длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Изследването на въпроса дали длъжникът е уведомен за цесията не е предмет на заповедното производство, а би имало значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането, и то ако длъжникът направи възражение, че е платил част или целия дълг на предишния кредитор, преди уведомяването за цесията.

Поради изложеното, Плевенски окръжен съд намира, че като е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу длъжника А. Ц. С., РС-Левски е постановил едно неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено и вместо това следва да се постанови издаването на исканата заповед за изпълнение. Делото следва да се върне на РС-Левски за издаване на заповедта за изпълнение.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я разпореждане № 545/21.07.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 775/2026г., по описа на Районен съд –Левски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 от ГПК, по заявление подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК *** срещу длъжника А. Ц. С., с ЕГН **********, от гр.П., ул.“С.“ №*, за заплащане на сумите : 216.49 евро –главница; 22.38евро договорна лихва за периода от 15.07.2025г. до 15.09.2025г.; 28.57евро – мораторна лихва за периода 16.07.2025г.-13.07.2026г.; 132.86евро – такса, както и за законната лихва върху главницата от 13.07.2026г., а също и за разноски в размер на 10.86евро - държавна такса и 25.56евро юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС-Левски за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно 4 обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5