Определение № 43 от 16.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Ловеч, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500025 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт И. Н. срещу разпореждане № 2791/17.12.2025 год. по ч.гр.д. № 1776/2025 г. по описа на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. Н. С., ЕГН ********** за следните вземания по Договор за предоставяне на гаранция във връзка с Договор за потребителски кредит № 521****/03.09.2024 г., а именно: 400 лв. – главница за периода от 12.09.2024 г. до 26.12.2024 г., ведно със законната лихва от 15.12.22025 г. до изплащането й, 33.44 лв. - договорна лихва за периода от 12.09.2024 г. до 26.12.2024 г., 65.75 лв. – мораторна лихва за периода от 13.09.2024 г. до 15.12.2025 г.

Счита, че обжалваното разпореждане на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Цитира практика на окръжни съдилища, в която е прието, че при преценка на основателността на искането по чл.410 ГПК, съдът е ограничен единствено до наличието на твърденията, изложени в заявлението, което следва да съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане. Твърди, че съдът не следва да събира доказателства за дължимостта, характера, произхода и сформиране компонентите на дълга, както и процесуалната легитимация на страните, а проверява служебно само съдържанието на договора и наличието на неравноправни клаузи.

Моли въззивната инстанция да отмени разпореждане № 2791 от 17.12.2025 год. по ч.гр.д. № 1776/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с 1 което е отхвърлено заявлението му и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 1776/2025 год. по описа на РС Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. Н. С., ЕГН ********** за парично вземане в размер на сумите:

400 лв. – главница за периода от 12.09.2024 г. до 26.12.2024 г., ведно със законната лихва от 15.12.22025 г. до изплащането й, 33.44 лв. - договорна лихва за периода от 12.09.2024 г. до 26.12.2024 г., 65.75 лв. – мораторна лихва за периода от 13.09.2024 г. до 15.12.2025 г. и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ловешкият районен съд е отхвърлил подаденото заявлението, като в мотивите на обжалваното разпореждане е изложил съображения, че липсват данни относно фактическото уведомяване на длъжника за извършената цесия и няма твърдения дали писмото от 09.05.2025 г. действително е получено от него. Направен е извод, че уведомяването на длъжника за извършената цесия е част от обстоятелствата по индивидуализация на вземането, тъй като е налице промяна в кредитора и длъжникът след ад знае на кого да изпълни.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло направените от районния съд правни изводи. В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК и понастоящем има препращане относно изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на изпълнителен лист - чл. 127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Настоящата инстанция също счита, че от страна на жалбоподателя не са наведени в заявлението твърдения относно формиране на вземането и посочването на всички обстоятелства, обосноваващи качеството му на кредитор. В т.2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че при заявлението по чл.

410 от ГПК обстоятелства не могат да се извличат от приложените към заявлението документи, тъй като целта е само да се установи дали вземането е спорно.

На следващо място следва да се отбележи, че в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор.

Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно датата на получаване 2 на съобщението за цесията от длъжника. Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложените съображения настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че се касае до проверка, която следва да се извършва от съда в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК.

Ето защо въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2791/17.12.2025 год. по ч.гр.д. № 1776/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3