Решение № 607 от 23.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220100196 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Д. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес ******* чрез пълномощника си – адв. Б. Й. от САК против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П., с искане за постановяване на решение, с което съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 1039798 от 21.03.2024 г. поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че ищецът на 21.03.2024 г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 1039798 за сума в размер на 1500 лева, която сума кредитополучателят се задължава да изплати разсрочено на 18 месечни погасителни вноски, от които 4 броя по 62,50 лева и 14 броя по 143,57 лева, при годишен лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите 62,80 %, общ размер на всички плащания от 2259,98 лева, падеж на последната вноска на 22.09.2025 г.

Сочи, че съгласно чл. 6, ал. 1 от договора ищецът трябвало в двудневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение, което да отговаря на конкретно посочени в клаузата условия. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 2888,02 лева при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Твърди, че размерът на неустойката не е включен при изчисляване на ГПР.

Прочитът на съдържанието на клаузата по чл. 6. ал. 2 от договора и оскъпяването й с естеството на сключения договор за паричен заем налагали разбирането, че по своята същност неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Твърди, че изискванията, които клаузата на чл. 6. ал. 1 от договора възвеждала за 1 потребителя са на практика неосъществими за него. В този смисъл поставяйки изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът целял да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като неустойка. Същевременно кредиторът не включва така наречената от него „неустойка“ към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Действителната сума за плащане е 5148 лева вместо посочената в договора 2259,98 лева.

Излага съображения, поради които счита, че неустойката следва да бъде включена в ГПР и след прибавянето й към посочения в договора размер на ГПР, се надвишава значително максимално допустимия размер от 5 пъти размера на законната лихва - аргумент от чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

След като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На следващо място като самостоятелно основание за нищожност на договора посочва, че в договора е налице посочване като абсолютна стойност на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 62.74 %, но липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият като %.

Счита, че уговорената в чл. 18, ал. 1 от договора за кредит неустойка реално представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, поради което е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР.

Твърди също, че клаузите на договора не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, а се касае се до еднотипни договори за заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Счита, че уговорките в чл. 6 във връзка с чл. 18, ал. 1 от договора за потребителски кредит нямат друга цел освен създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума. В този смисъл цитира съдебна практика.

Излага съображения, поради които за нищожна отделната клауза от договора, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при предоставяне на обезпечение.

Счита, че с въвеждането на задължението за плащане на въпросната неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, съгласно който текст при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето за забавата.

С договарянето на разгледания разход за потребителя, който е следвало, но не е бил включен в размера на ГПР, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е 2 поставено изискване относно максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на прекомерното оскъпяване на кредита. С този разход се достига до превишаване на допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите в договора, надвишаващи определените по ал. 4 па чл. 19 от ЗПК се считат нищожни.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от пълномощника на ищеца – адв. Б. Й. от САК, който моли съдът да уважи исковата претенция в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който счита исковата молба за неоснователна.

Не се оспорва обстоятелството, че на 21.03.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1039798.

Счита, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем и в случай, че неустойката се приеме за нищожна, то същата не влече недействителността на целия договор за заем.

Смята, че действителността на процесния договор за кредит е обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който е сключен договорът. Представя доказателства във връзка с горното.

Оспорва твърдението, че клаузите в него са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, тъй като ищецът е бил наясно с всички условия по договора преди неговото подписване. Клаузите били индивидуално уговорени.

Относно годишния процент на разходите посочва, че са спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК изисквания относно формирането на годишния процент на разходите /ГПР/. Както в договора за потребителски кредит, така и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При допустима норма от 69 %, ГПР в настоящия случай е определен в размер на 62.80 %, от което било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава.

Твърди се, че неустойката не следвало да се включва в ГПР, тъй като кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. В случая неустойката била уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

3

Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че било изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Посочва, че неустойката обслужва неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Освен това неустойката била уговорена като фиксиран размер и двете страни били напълно наясно с размера й още преди да настъпи факта на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

Оспорената неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да представи на кредитора си поне едно обезпечение – банкова гаранция или поръчител.

Съгласно чл. 11, т. 18 от ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Друга възможност за кредитополучателя било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например, но не се е възползвал от нито една от тези възможности.

Поради гореизложеното не е налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, както и поради възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респ. върху цялостното й отпадане.

Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така била с фиксирани параметри за срока на договора.

Оспорват се всички доводите на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка, включително и тези за неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, като се твърди, че клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани и са дали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение. Тази яснота у ищеца била налице, както преди сключване на договора, така и при подписването му, тъй като в СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В погасителния план са посочени изчерпателно компонентите на всяка вноска, както при предоставено обезпечение, така и в случай, че такова не е дадено. В договора били посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това, както лихвата, така и неустойката били фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.

4

Стойността на неустойката била посочена в общ конкретен размер чрез цифрова стойност, предпоставките, при които се дължи, били точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора.

Отделно от това посочва, че през 2023 г.- 2024 г. ищецът е сключил общо два договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. При сключването на всеки следващ договор потребителят бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка в случай, че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. Твърди, че поведението на ищеца противоречи на принципа за добросъвестност, която страните си дължат в преддоговорните отношения съгл. чл. 12 от ЗЗД и на принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Тези обстоятелства обуславяли и извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като потребителят ползвал двукратно един вид кредитен продукт, т. е. многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки.

Разпечатката съдържа 43 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c35c0281-d423-44a9-8a8c-d7c1c1fc5934