Решение № 178 от 15.11.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Бяла, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100844 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.493, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и чл.86 вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД и насрещни възражения с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ.

Постъпила е искова молба на И. Л. Т. срещу „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

Ищецът И. Л. Т. твърди, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди, чиято обезвреда желае, в следствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 23.06.2023 г., причинено по вина на З. Т. З. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ****, с валидна към тази дата застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Твърди, че на посочената дата, по път от републиканската пътна мрежа до село П.К., З. З. при управление на лек автомобил с рег.№ **** не спазил правилата за движение да поддържа дистанция с движещия се пред него автомобил и да съобразява скоростта си с пътната обстановка и предизвиквал ПТП, удряйки отзад управлявания от ищеца, негова собственост автомобил – „Рено Еспейс“ с рег.

№ ****. Сочи, че на местопроизшествието се отзовали служители на Министерството на вътрешните работи и съставили констативен протокол.

Твърди, че уведомил застрахователя на делинквента, за което била заведена щета с номер ***** и след оглед от експерт на застрахователя, ответникът приел, че материалните вреди на ищеца от загубата на автомобила се равняват на сумата 6371,43 лв., че ще обяви „тотална щета“ на автомобила и след калкулации изплатил на ищеца обезщетение в размер на 4778,57 лв. Излага 1 твърдения, че възразил срещу размера на обезщетението, но получил отговор от ответника, че това е окончателната сума. Изтъква, че автомобилът му бил в перфектно за годините и експлоатацията си състояние, обслужен сервизно, снабден с екстри - навигация, Bluetooth, CD, камера за задно виждане, подгряване на седалките, двузонов климатроник, а следфабрично и с автомобилна газова уредба. Твърди, че през месец март 2023 г. автомобилът бил обслужен, като били подменени ангренажните ремъци, ролки, водна помпа, масла и филтри. Посочва, че пазарната стойност на автомобил с подобни на неговия характеристики понастоящем е трудно да се намери за продан, като малкото обяви за продажба са с цени около 10000 лв., като има обяви и за над 15000 лв. Според ищеца разликата над заплатеното от застрахователя до стойността, на която действително може да се закупи подобен автомобил, оборудван с аналогична газова уредба, към момента на предявяване на иска е в приблизителен размер на 4 000 лв. Сочи още, че при инцидента от удара шофьорската му седалка се сгънала и коланът го притиснал силно и около две седмици след това имал болки в лявото рамо и гърдите. Твърди, че от удара при инцидента преживял сериозен стрес, който в определени моменти продължавал да се проявява, след катастрофата изпитвал дискомфорт и безпокойство когато се вози или управлява автомобил, понякога сънят му бил нарушен, по-често се повишавало кръвното му налягане, било увеличено нивото на кръвната му захар, станал по-раздразнителен и избухлив с близките си, като преживеният стрес се отразявал негативно и на заболяванията му – сърдечна недостатъчност и диабет. Изтъква още, че липсата на автомобил затруднява дейността му и също му създава дискомфорт и неудобства.

При тези твърдения ищецът претендира ответникът да му заплати сумата 4 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 2000 лв.

– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените две суми от 23.06.2023 г. до окончателното изплащане.

В постъпилия по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД заема становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Заявява, че не оспорва, че между делинквента и дружеството-застраховател е бил сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****, не оспорва настъпването на пътнотранспортния инцидент на 23.06.2023 г. между лек автомобил “Ауди А3“ с рег.

№ **** и лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№ ****, валидността на застрахователния договор към датата на процесното събитие, механизма на настъпване на имуществените вреди по лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№ **** и обстоятелствата около тяхното настъпване, както и обстоятелството, че ищецът е завел извънсъдебна претенция при него под щета № *****на дата 04.07.2023 г., като не възразява тези обстоятелства да бъдат отделени за безспорни по делото. Твърди, че по експертен път установил действителната стойност на моторното превозно средство на ищеца към датата на настъпване на събитието, а именно: 6371,43 лв., определил процента на запазените части, които били приспаднати от действителната стойност на автомобила, констатирал че необходимата за отремонтиране на установените увреждания по автомобила сума надхвърля 70% от пазарната стойност на автомобила и ликвидационната дейност протекла при отчитане на „тотална щета“ на автомобила. Твърди, че въз основа на сключения застрахователен договор и предявената извънсъдебна претенция изплатил на ищеца сумата 4778,57 лв. – 2 обезщетение за причинените при пътно-транспортното произшествие имуществени вреди по лекия автомобил на ищеца, като счита, че с тази сума изцяло репарира действителните имуществени вреди на ищеца, в прякопричинно следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Оспорва всички наведени от ищеца твърдения по отношение на неимуществените вреди. Оспорва ищецът да е получил каквито и да било травматични увреждания при инцидента, както и да е изпитвал болки в гърдите и рамото две седмици след процесното ПТП. Оспорва ищецът да е преживял силен стрес и такъв да се проявя и до днес, да изпитва сериозен дискомфорт и безпокойство когато се вози или управлява моторно превозно средство, да е с нарушен сън, оспорва вида и характера на телесните увреждания, както и всички те да са в причинно-следствената връзка с процесното ПТП. В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на получените при пътно-транспортното произшествие увреждания поради непоставен обезопасителен колан, като оспорва и размера на претенцията като силно завишен. Оспорва и исковете за изплащане на обезщетение за забава като неоснователни, поради неоснователност на главните искове. Оспорва и началната дата на дължимост на обезщетението за забава, като счита, че сочената от ищеца дата касае претенция насочена срещу деликвента, неприложима в отношенията със застрахователя.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощени адвокати. Поддържа исковата молба. В последното по делото открито заседание от страна на ищеца е заявен отказ по иска за заплащане на обезщетение за имуществените вреди за горницата над 3 821,43 лв. до предявените 4 000 лв., както и по иска за заплащане на законна лихва за периода от 23.06.2023 г. до 28.04.2024 г. включително, в която част на основание чл.233 от ГПК съдът е прекратил производството по делото с определение, влязло в законна сила. В хода на устните състезания ищецът чрез пълномощниците си моли за уважаване на исковата претенция, като се прави анализ на събраните по делото доказателства, претендират се и разноски по производството и се представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба.

Моли за отхвърляне на иска за неимуществени вреди, а при произнасяне по иска за имуществени вреди моли за съобразяване на събраните по делото доказателства, отчитане на платеното по доброволен ред от застрахователя обезщетение, възможността за реализиране на автомобила на пазара за вторични суровини и приспадане стойността на газовата уредба на автомобила. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с доводи, че не е дал повод за завеждане на иск и че такива за заплатени в предходен съдебен процес, а в условията на евентуалност навежда възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с твърдения, че делото не е с фактическа и правна сложност, тъй като се касае за вземане въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо. Представя списък по чл.80 от ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на увредено лице.

По правилото на чл.498, ал.3 вр.ал.1 от КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск от увреденото лице е преди сезирането на съда, то да е отправило към застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 от КЗ писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, отказал е да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. С доклада си по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване завеждането на извънсъдебна претенция от страна на ищеца до ответника на дата 04.07.2023 г., образувана под щета № ****. Материалите по преписката са приобщени към доказателствения материал по делото, като видно от същите предявената от ищеца претенция касае заплащането на имуществени вреди. Видно от ликвидационен акт от 31.08.2023 г. и уведомление до ищеца изх.№ *****/14.07.2023 г. застрахователят е определил обезщетение 4778,57 лв., срещу което е подадено възражение от увредения от 29.07.2023 г., но застрахователят е отказал да изплати обезщетение в по-голям размер, установимо от отговор на последния до ищеца с изх.№ ****/07.08.2023 г.

Претенцията за заплащане на неимуществени вреди пред застрахователя е предявена в хода на настоящото исково производство – на 29.04.2024 г., установимо от материалите по застрахователна преписка на ответника № *****, приети като писмени доказателства по делото. Съдебната практика приема, че дори при подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки или да са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, при липса на прекратяване на производството, ако в хода на същото отпаднат процесуалните пречки, съответно осъществят се всички процесуални предпоставки за допустимо исково производство, производството се санира и следва да продължи. В посочения смисъл са Определение № 477/27.07.2010 г. по ч.гр.дело № 646/2009 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 339/29.05.2019 г. по ч.т.дело № 972/2019 г., II ТО на ВКС, Определение № 60368/21.10.2021 г. на по ч.т.дело № 1947/2021 г. на I ТО на ВКС и др. Ето защо, предвид новонастъпилите в хода на процеса обстоятелства – предявена 29.04.2024 г. пред застрахователя претенция за заплащане на неимуществени вреди и изтекъл в хода на исковото производство тримесечен срок от предявяването по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне на застрахователя и с оглед наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.

За безспорно между страните по делото и ненуждаещо се от доказване съдът е обявил, че на 23.06.2023 г. по път от републиканската пътна мрежа до село П.К. между лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, управляван от З. Т. З. и лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№ *****, управляван от ищеца И. Л. Т. е настъпило пътно-транспортно произшествие, като лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***** удря отзад лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№ *****; че вината за пътно-транспортно произшествие е на водача на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *****, който не спазил правилата за дистанция и скорост – да се движи на такова разстояние от движещото се преди него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, както и при избиране на скоростта на движението да се съобразява с 4 атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Безспорно между страните и обявено като ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелство е и че лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***** е собственост на ищеца и че към 23.06.2023 г. за същия е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Не е спорно между страните и че при пътно-транспортното произшествие като пряка е непосредствена последица от същото по лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№ ***** са настъпили материални щети, като от приобщените по делото материали от застрахователните преписки е видно, че в деня на предявяване на щетата за обезщетение на материални щети е извършен оглед на процесния лек автомобил, за което е съставен снимков материал и резултатите от огледа са обективирани в опис-заключение по щета, изготвен от експерт. Увредените детайли на автомобила са подробно описани в седемнадесет позиции, тринадесет от които са посочени като подлежащи на подмяна и десет за боядисване. По делото са допуснати и приети като писмени доказателства наличната в базата данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ техническата документация от преминат технически преглед на автомобила на ищеца на 31.01.2023 г., в това число и издаденото на база извършения преглед удостоверение за техническа изправност на превозното средство. След съобразяване на материалите по делото и извършен външен оглед на автомобила, вещото лице по назначената от съда автотехническа експертиза дава заключение за средната пазарна цена на автомобила към датата на пътно-транспортното произшествие, а именно: 8600 лв. По поставения на експертизата въпрос „Кои части на автомобила не са увредени при процесното ПТП и каква е тяхната средна пазарна стойност при реализирането им на вторичния пазар?“ вещото лице сочи, че отделните възли, агрегати и детайли на автомобила биха имали пазарна стойност и тя би могла да бъде установена при условие, че те не са взаимосвързани в един механизъм – автомобил, както и че основните системи и механизми на един лек автомобил включват повече от 10000 различни детайла, поради което отговора на въпроса предполага пълно разглобяване на лекия автомобил, почистване на отделните възли, агрегати и детайли и установяване на техническото им състояние, което изисква влагане на автомонтьорски труд и то на лицензирана площадка при спазване на екологичните и санитарнохигиенни изисквания съгласно действащото законодателство, като поради липсата на данни по делото експертизата не може да определи експлоатационната годност на запазените части от автомобила и тяхната стойност. След съпоставка на няколко различни пункта за вторични суровини, експертизата дава заключение за стойността на автомобила при предаването му на вторични суровини за скрап, а именно: 800 лв. при доставка на автомобила във фирма, специализирана в разкомплектоването на излезли от употреба моторни превозни средства, 600 лв. ако се вземе от фирмата от гр.Русе, както и че цената за репатриране на автомобила от мястото, където се намира /с.К., обл.Р./ до произволен пункт в гр.Р. е 160 лв. Заключението на вещото лице, не е оспорено от страните, като съдът намира същото за обосновано и почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта и го кредитира напълно като компетентно 5 изготвено, правилно и обосновано.