Решение № 370 от 18.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Цонев

Членове:

Филип Владимиров

Невин Шакирова при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002100645 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Образувано е по молба на В. Е. Т., М. П. Т. и П. В. Т., подадена чрез процесуални представители адв. К. Б. и адв. Г. А. за частична отмяна на влязло в сила решение № 230 от 12.09.2018г., постановено по в.гр.д. № 48/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С определение № 1914 от 18.04.2024г. по настоящото дело, в качеството на молител по него, наред с останалите молители е конституиран и „ТИМ – ЕР“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя В. Е. Т..

С решението, чиято отмяна се иска по въззивна жалба на молителите е потвърдено решение № 324/11.07.2017г. постановено по гр.д. № 627/2013г. на Окръжен съд – Русе, в частта, с която по мотивирано искане с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на КОНПИ е постановено отнемане в полза на Държавата на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, на имущество придобито в рамките на проверявания период 13.06.1988г. – 13.06.2013г. от престъпната дейност на В. Е. Т., както следва:

- от В. Е. Т. на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ – парични суми;

- от М. и В. Т. на основание чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - идеални части от поземлен имот;

- от М. и В. Т. на основание чл. 9 и чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - лек 1 автомобил и парични суми;

- от М. Т. – недвижими имоти;

- от П. Т. на основание чл. 8 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - недвижим имот;

- от „ТИМ – ЕР“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 6 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - недвижими имоти, леки автомобили, самолети и парични суми.

Молбата за отмяна няма за предмет частта от влязлото в сила решение № 230 от 12.09.2018г., постановено по в.гр.д. № 48/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която мотивираното искане на КОНПИ за отнемане на имущество от В. Е. Т., от М. и В. Т., от ЕТ „ТИМ – ЕР – Милка Тимченкова“, ЕИК[ЕИК], от Е. В. Р. и от „ТИМ-ЕР“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е отхвърлено.

Молбата е основана на твърдения, че с окончателно решение от 13.04.2023г. по делото К. и други срещу България /жалба № 28151/15, жалба № 7413/21 и жалба № 30642/21/, Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, допуснато в контекста на влязлото в сила решение на по в.гр.д. № 48/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В този смисъл твърдят, че е налице процесуалното основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК за отмяна на това решение и молят влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде разгледано отново.

В отговор на молбата Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител – служител с юридическо образование В. П. изразява становище за неоснователност на същата, като оспорва в случая да е налице необходимост от ново разглеждане, за да се отстранят последиците от нарушението, без да е конкретизирана същата за всеки един от молителите. Моли като неоснователна молбата да се остави без уважение.

В съдебно заседание молителите чрез процесуален представител, а КОНПИ в писмено становище, поддържат изразените позиции по делото.

Прокуратурата на Република България, чрез представител изразява становище за основателност на молбата и отправя искане същата да бъде уважена.

В производството по чл. 307, ал. 1 от ГПК, съдът взе предвид следното:

КОНПИ е предявила мотивирано искане с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ против молителите в настоящото производство за отнемане в полза на държавата на подробно индивидуализирано имущество, придобито в проверявания период 13.06.1988г. до 13.06.2013г. от престъпната дейност на В. Е. Т., което е на значителна стойност.

С решение № 324 от 11.07.2017г. по гр.д. № 627/2013г. по описа на Окръжен съд – Русе предявеният иск е уважен частично по отношение на молителите и описаните имущества, а с решение на Апелативен съд – Велико Търново, чиято отмяна е предмет на предявената молба, първоинстанционното решение е потвърдено.

Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 2 от ГПК /решението на ЕСПЧ е станало окончателно на 13.04.2023г., а молбата за отмяна подадена на 09.06.2023г./, от процесуално легитимирани страни – ответници по делото с правен 2 интерес от искането за отмяна срещу подлежащ на отмяна съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 306, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна.

Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 от ГПК – основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК предполага наличие на две кумулативни условия: окончателно решение, с което ЕСПЧ е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, установени с окончателно решение от ЕСПЧ.

По делото е прието Решение на ЕСПЧ от 13.04.2023г. по дело К. и други срещу България, образувано по съединени жалби № 28151/15, жалба № 7413/21 и жалба № 30642/21, последната подадена от В. Е. Т., М. П. Т., П. В. Т. и „ТИМ-ЕР“ ЕООД.

От съдържанието на това решение се установява, че по обединените жалби, ЕСПЧ е приел за установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 по отношение на отнемането на имущество, за което се твърди, че е от престъпна дейност.

Съгласно мотивите към решението, делото е от вида, разгледан във водещото решение Т. и други срещу България /№ 50705/11 и 6 други, 13.07.2021г./ за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност на основание Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност от 2005г. С оглед установени недостатъци в Закона от 2005г. и за да се гарантират правата на жалбоподателите, съдът е приел, че от определящо значение е било националните съдилища да засегнат в решенията си конкретиката на престъпната дейност, от която се твърди, че произхожда имуществото, което е станало обект на отнемане и да покажат обосновано, че процесното имущество може да е било облага от тази престъпна дейност. При прилагане на тези стандарти към конкретните дела, съдът достигнал до извод, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в онези части от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на описаната причинно-следствена връзка, а са разпоредили отнемане на имущество на основание презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005г. и на основание несъответствие между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди. Когато е доказано, че съществува такава причинно-следствена връзка и в случаите, в които националните съдилища са установили по разумен начин, че имуществото обект на отнемане, е облага от престъпление, съдът посочил, че не се установява такова нарушение. Отбелязал, че в делото Т. и други /жалба № 30642/21/, г-н В.

Т. е бил осъден за престъпление, извършено между 2006г. и 2008г., но националните съдилища са приели, че той е бил замесен в неуточнени престъпни дейности, придобивайки доходи от престъпна дейност от 1998г., именно когато фирмата му започнала да бъде икономически активна. Ето защо, ЕСПЧ приел, че властите не са предоставили относими 3 факти относно престъпната дейност, която да е могла да генерира предполагаемите облаги от престъпление. Освен това властите не са показали по обоснован и следващ се начин, че конкретното имущество, което е било обект на проверка, може да е било облага от престъпна дейност, а са разчитали на вероятността, че фирмата на г-н В. Т. е започнала икономическата си дейност през 1998г., както и на установените несъответствия между доходите на жалбоподателите, считани за „законни“ и техните разходи. Ето защо преценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между всяко престъпно поведение на жалбоподателите и имуществото, станало обект на отнемане, приел за явно неразумна, а мотивите в подкрепа на такава връзка – очевидно недостатъчни. В заключение ЕСПЧ приел, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК се въвежда специфичен, допълнителен критерий за основателност на молбата за отмяна – разглеждането на делото да е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, установено с окончателно решение от ЕСПЧ.

Съдебният състав намира, че в случая е налице такава необходимост.

Съгласно приетото в решението на ЕСПЧ, най-подходящото средство за защита от допуснатото нарушение е възобновяване на производството на национално ниво и повторно разглеждане на казуса от националния съд в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

Следователно по делото са установени предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК – установено е релевантно нарушение с окончателно решение на ЕСПЧ, за отстраняване на което е необходимо ново разглеждане на делото. На това основание решението на АС – Велико Търново следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази окончателното решение на ЕСПЧ от 13.04.2023г. по дело К. и други срещу България, както и задължителната практика на ВКС, съдържаща се в ТР № 7 от 30.06.2014г. по т.д. № 7/2013г. и ТР № 4 от 18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г. и двете на ОСГК на ВКС.

В първото от тях е прието, че за упражняване на преобразуващото субективно право на държавата по чл. 28 от ЗОПДИППД, обн. ДВ бр. 19/2005г., отм. ДВ бр. 38 от 18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г. в лицето на Комисията, да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права, като неблагоприятна последица и санкция за субекта – извършител на престъпно деяние, законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност – пряко или косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./.

Във второто Тълкувателно решение е дадено разрешение, че релевантното имущество по смисъла на специалния закон е наличното такова. Незаконно придобито и подлежащо на 4 отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Разяснено е, че законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи, като изискването е да е налице, а не да липсва предмет на отнемане. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на свързаните с него лица, не попадат в предметния обхват на подлежащото на отнемане имущество, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието.