Акт от 20.01.2021, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е N 9 гр. Сливен, 20.01.2021г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари през двехиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 767по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 260110/30.09.2020 г. по гр.д. № 5225/2019 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Е.П.Б. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 38 ЗН против Е.Г.К., с който се претендира да се признае за установено между страните, че ищцата е собственик по завещание и наследство на девет подробно описани в исковата молба недвижими имоти и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да бъде отменен констативния нотариален акт № 120, том осми, рег. № 12304, дело № 1249 от 2015 г., отхвърен е като неоснователен и недоказан предявеният от Е.Г.К. против Е.П.Б. инцидентен установителен иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК - автентичността на представеното от ищцата саморъчно завещание, обявено е за нищожно на основание чл. 42, б. "б”, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчно завещание, на което се позовава Е.П.Б., обявено на 21.08.2019 г. в нотариалната кантора на нотариус Катя Тодорова и район на действие РС-Сливен, с което И.П.Д. е завещал на ищцата всичките си движими и недвижими имоти, тъй като същото не е съставено в изискуемата форма и съдържа две дати - 05.07.2007 г. и 07.07.2007 г. и на ответника са присъдени разноските по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, с която то се атакува в отхвърлителната по отношение на първоначалния и уважителната по отношение на втория инцидентен установителен иск части.

Въззивницата счита, че в първоинстационното решение е приета непълна фактическа обстановка, не са възприети и обсъдени всички възражения и становища на страните, при оценка на фактите и обстоятелствата, както и при обсъждането на събраните по делото доказателства са игнорирани и подценени част от тях, като са надценени други, което е довело до крайна неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваните му части. Основава се на няколко довода – първо, че в изложените съдебни мотиви не са обсъдени факти и обстоятелства, че завещанието на ищцата в началото съдържа посочена с цифри и словом датата 05.07.2007г. /пети юли две хиляди и седма година/, следва текстът на завещанието, след него е изписано завещател и е положен подпис на завещателя, а отстрани и извън завещанието е записана дата „07.07.2007г. гр.Сливен”. Текстът отстрани и извън завещанието е със записана само цифром дата „07.07.2007г. гр.Сливен” и не е свързан пряко със завещанието, не е преди подписа на завещателя в текста на завещанието, не е преди подписа на завещателя в текста на завещанието, датата 07.07.2007г. и подписът след завещанието се намират в две различни полета, според показанията на в.л. Подписът е под текста на завещанието и с него то е завършено, а датата 07.07.2007г. е в различно поле, т.е. извън завещанието и не може да се свърже с текста и подписа, подписът, който е положен вдясно в завещанието, а датата 07.07.2007г. вляво в завещанието, не са свързани и не може да се установи по никакъв начин връзка на датата и подписа, също според показанията на в.л. в с.з. Счита, че след като няма връзка между втората дата и подписа на завещателя няма логиката да се твърди, че завещанието е с две дати, тъй като втората дата е очевидно извън текста на завещанието и няма връзка с подписа под завещанието. В този смисъл следва да се тълкува и отбелязването на нотариуса за обявяването на завещанието, с текст „молител: подпис и нотариус: подпис” и с поставен печат непосредствено под текста „07.07.2007г. гр.Сливен” - тоест датата е възприета и от нотариуса като изписана извън завещанието, отстрани и несвързана с цялостния текст на завещанието, завършено с подписа на завещателя, поради което и нотариуса е направил там отбелязването си. Съдът не е отговорил на въпроса би ли било извършено завещанието валидно и без тази недействителна част — допълнителна дата „07.07.2007г. гр.Сливен”. Заявява, че нищо от тези събрани по делото доказателствата не е обсъдено и опровергано в решението, не е обсъдено становището на ищцата относно посочените доказателства. Също така не е обсъждана фактическата близост между 5 и

7 юли 2007г. В обобщение счита, че завещаниетоне е нищожно, а действително, първоначално предявения иск е основателен и доказан, а инцидентния такъв за прогласяване на нищожността е неоснователен. Като последица е основателно и искането за отмяна и на констативния нотариален акт. Вторият довод на въззивницата за неправилност на решението касае твърденията й за две дати в саморъчното завещание, от което се ползва ответникът – те са включени преди подписа на завещателя, като в началото е изписано „17. Февруари 2007. год”, а след това преди подписа на завещателя е изписано „117.02.2007год”. Заявява, че безспорно е установено, че завещанието на ответника съдържа две дати, както е видно от съдържанието на завещанието, което е потвърдено и от вещото лице, тъй като е безспорно, че те са изписани преди подписа на завещателя. Поради това е немотивиран направеният извод в решението относно завещанието, което се ползва от ответника — че то не е нищожно поради наличие на две дати, тъй като се касае за една дата - 17.02.2007 г., записана правилно с думи и цифри в началото на завещанието и допусната волна или неволна грешка при изписване на датата в края на завещанието преди подписа на завещателя, като се добавя 1 и се получава 117.02.2007 г. Този извод е декларативен, доколкото като се добавя 1 и се получава 117.02.2007 г. и не е отхвърлена възможността за волно или неволно изписване на датата 11.02.2007г., а вещото лице няма как да определи от 117 коя дата е изписана - 11 или 17, тъй като и двете са съществуващи. Въззивницата счита, че не е и работа на вещото лице да прави правни изводи, а да определи 217 или 117 са изписаните цифри. Датата, при неясното й изписване или неточното й изписване, или неправилното й изписване е въпрос на тълкуване от съда, и ако волно, т.е. по волята на завещателя, е изписана датата 117 като втора дата - това прави завещанието нищожно, тъй като неточността не е грешка, а и втората дата в текста на завещанието на ответника може да бъде както 11, така и 17.

На трето място въззивницата изтъква, че по въведеното от нея взражение по чл. 43, ал. 1,6. “б” от ЗН, че завещанието на ответника е могло да бъде съставено като наследодателят е „бил жертва на грешка, насилие или измама”, съдът се е обосновал с мотиви: „...... че неговото завещание може да бъде в резултат на грешка, насилие или измама с оглед писмени изявления на завещателя за оттегляне на пълномощно и писмо до председателя на фирма ЕООД „Агро услуги” 54, както и споделяно мнение на наследодателя по действията на ответника като негов пълномощник.”, което е основание за унищожаване на завещанието по чл. 43, ал. 1,6. “б” от ЗН, но въпреки това няма възприето такова становище от съда.

Без да обсъди доказателствата, относими към това възражение, той е направил отново декларативен извод в решението – че не се е установило „че към момента на съставянето и на двете завещания завещателят да е действал при грешка, измама или упражнен акт на физическо или психическо насилие върху него.” Въззивницата твърди, че е представила своевременно писмени доказателства, които установяват мнението на наследодателя относно неговия племенник - ответника: оттегляне на пълномощно с per. № 3295 на нотариус Д.Ненов; писмо до председателя на ЕООД Агроуслуги във връзка с оттегленото пълномощно; Жалба до Районна Прокуратура Сливен от 30.07.2012г.; Жалба до Окръжна Прокуратура Сливен от 17.10.2012г.;

Постановление на Окръжна Прокуратура Сливен от 29.10.2012г.; Писмени показания до прокурор Димитров, подписани от И.П.Д. - общо 9 листа. Пправи подробен разбор на същите, като подчертава, че завещателят сам сочи, че ответникът му е причинавял големи щети и се чувства измамен и изнуден от него. Твърди още, че тези писмени доказателства недвусмислено обосновават твърдението, че наследодателя е „бил жертва на грешка или измама” с оглед времето на съставяне на завещанието на ответника и отношението на наследодателя и оценките му за действията и бездействията на ответника към наследодателя от 2007г. до смъртта на наследодателя. Също така сочи, че и свидетелските показания на разпитаните свидетели също подкрепят този извод. Посредством всички тези доказателства и анализа им, може да се направи обоснован правен извод за волята на наследодателя, че оттегля подписа си, че се е почувствал принуден и измамен от ответника, което пък се отразява и на волята на наследодателя да го направи наследник с оспореното завещание в негова полза. Друго оплакване в тази насока е, че макар да са изложени мотиви, че лошите отношения между завещател и бенефициер не се отразяват на валидността на завещанието, защото не се признават от закона за недостойнство, липсват мотиви за това как тези лоши отношения се съотнасят към грешката, измамата или упражнен акт на физическо или психическо насилие върху завещателя по време от изготвяне на завещанието 2007г. и след това към момента на откриването на грешката, измамата и упражнения акт на физическо или психическо насилие върху завещателя. Така и това възражение на ищцата е останало подценено в решението, не е държана сметка и за това, че времето не само на съставяне на завещанието е от значение, но и времето на откриване на грешката, измамата или насилието, което може да бъде в последващ съставянето момент. Четвъртият довод на въззивницата касае неправилното групиране и интерпретиране на свидетелските показания и липсата на внимателна преценка на същите. Излага собствения си анализ, подробно тълкуване и изводи въз основа на събраните показания и счита, че те недвусмислено обосновават твърдяните от нея грешка, измама и насилие, опорочаващи завещателната воля. На последно място въззивницата се оплаква, че съдът и при разпределяне на разноските в решението не е съобразил чл.78 от ТПК, тъй като е отхвърлен единия от двата предявени насрещни искове от ответника, а са му присъдени изцяло разноските, като да са уважени и двата му предявени иска.

С оглед всичко изложено въззивницата моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. с чл.38 от ЗН и признае за установено, че Е.П.Б. е едноличен собственик по завещание и наследство на описаните подробно имоти и на основание чл.537, ал.2 от ГПК и да отмени констативен нотариален акт № 120, том VIII, per. № 12304, дело № 1249 от 2015г. на нотариус Е.Шидерова, вписан в Служба по вписванията Акт № 117, том XXXII, дело № 5058/2015г. с вх.№ 9554 от 14.12.2015г.; да отхвърли предявения от Е.Г.К., против Е.П.Б. инцидентен установителен иск за установяване на нищожност на саморъчно завещание на основание чл. 42, б. "б”, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, , на което се позовава Е.П.Б., обявено на 21.08.2019 г. в нотариалната кантора на нотариус Катя Тодорова, с per. № 126 и район на действие РС-Сливен; да прогласи нищожността на основание чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, на саморъчно завещание, на което се позовава Е.Г.К., обявено на 06.11.2015 г. в нотариалната кантора на нотариус Елена Шидерова, с per. № 128 и район на действие РС-Сливен, с което И.П.Д. е завещал на ответника всичките си движими и недвижими имоти, тъй като същото не е съставено в изискуемата форма и съдържа две дати -17.02.2007 г. и 117.07.2007 г.; да унищожи завещание на основание чл. 42, ал.1, б. „б” от ЗН, на което се позовава Е.Г.К., обявено на 06.11.2015 г. в нотариалната кантора на нотариус Елена Шидерова, с per. № 128 и район на действие РС-Сливен, с което И.П.Д. е завещал на ответника, всичките си движими и недвижими имоти, тъй като същото е недействително като съставено от наследодателя, който е „бил жертва на грешка, насилие или измама”, както и заветника е недостоен да наследява на основание чл.З б.”в” от ЗН.

Разпечатката съдържа 23 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c358e718-160d-47e0-80c3-a23e8fb03d38