Решение № 1731 от 17.12.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1731 гр. Русе, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520102171 по описа за 2024 година

Предявен е иск с процесуално-правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Сити Кеш" ООД с ЕИК:202531869 моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И. Й. Р. с ЕГН:**********, че дължи на „Сити Кеш" ООД с ЕИК:202531869, следните суми:

- гл а в н и ц а в размер на 3634,51 лева по договор за заем №325105/11.06.2019г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението;

- възнаградителна лихва в размер на 1989,65 лева дължимата и неплатена за периода от 11.06.2019г. до 13.06.2022г.

- договорна неустойка в размер на 777,84 лева дължимата и неплатена за периода от 11.06.2019г. до 13.06.2022г.

- законна лихва за забава в размер на 731,82 лева дължимата и неплатена за периода от 08.09.2020г. до 01.07.2022г.

- неустойка за забава в размер на 1000 лева, дължима и неплатена, 1 начислена еднократно на 01-09-2020г.

Претендират се направените в производствата (заповедно и исково) разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер на 350,00 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.13, ал.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв.М. П. е депозирал писмен отговор, с който развива съображения за неоснователност на предявените искове. Моли съда да приеме, че процесният договор за кредит е нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и да присъди само чистата стойност на дадения заем, след като приспадне платените от ответника вноски.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор и се установява от доказателствата по делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем N:325105 от 11.06.2019г. с параметри – отпуснат заем в размер на 4000 лева, 3052,07 лева – възнаградителна лихва, 1371,93 лева – неустойка при непредставяне на обезпечение. Общият размер на погасителните вноски възлизал на 7052,07 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.З от ГПК /ДВ. бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Безспорно, ищецът „Сити Кеш" ООД с ЕИК:202531869 е финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1, т.З о т ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. От друга страна ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.З и ал.4 ЗПК, съответно сключеният договор но своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

2

От събраните по делото доказателства се установява, че претендираните вземания се основават на договор, който на основание чл.22 ЗПК е недействителен поради това, че не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит. Това е така, тъй като ЗПК въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори и неспазването им води до тяхната недействителност.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, а той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

От събраните по делото доказателства се установ ява, че процесния договор е недействителен и следва да се приложи чл.23 от ЗПК. Това е така, тъй като съгласно чл.22 о т ЗПК, вр. чл.11. ал.1, т.9 о т ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран , но липсва разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв период се отнася-годишеп. месечен или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване.

Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му и в случая това изискване не е изпълнено.

Установи се по делото, че са нарушени разпоредбите на чл.11, т.9 и т. 9а о т ЗПК, като липсва информация за основата, върху която се начислява 3 лихвения процент и как се разпределя във времето - върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Отгук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и какъв е нейния размер. В конкретния случай, не са спазени и изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на юдишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Безспорно е, че ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образувай размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент иа разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, пе е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да 4 може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер па предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали гя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена г. ГПР, противоречи па изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, г. 10 ЗПК в т см-Рсшенне № 242 18.02.2016 г. по гр. д. № 452016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499'20! 7 г.; Решение А^ *** г. но в. гр. д. № 3025/2017 г. и др. на Окръжен съд Пповдив /.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл.

П, т. 10 ЗПК. е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен.

От приетото и неоспорено заключение по назначената ССчЕ се установява, че в договора за кредит е налице невярно посочен размер на ГПР.

От друга страна според вещото лице действителният ГПР надхвърля максимално уговорения праг.

По делото от вещото лице се установи, че предвид размера на кредита, срока за погасяване и посочения лихвен процент и ГПР, включената неустойка не е била взета предвид при определянето на ГПР. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение от 50%. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв, както бе установено по категоричен начин о т вещото лице. Това означава, че размерът на ГПР не е съобразен с разпоредбата на чл.19 от ЗПК и противоречи на добрите прави, тъй като се явява несъответен на интереса и на двете страни от сключването на договора, респективно обуславя неоправдано разместване на имущество, като последица от изпълнението му. Неясното определяне на ГПР представлява самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл.22 от ЗПК.

Посочената в договора за кредит по-ниска стойност на ГПР, 5 представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 33П във вр. с чл.68д, ал.1 33П. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването па договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. па ОС -Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив но в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Установи се от събраните доказателства, че представеният договор за потребителски кредит е с бланков характер и нарушава разпоредбите от Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, поради което е недействителен. На ответницата не е бил предоставян стандартен европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация. Не е спазено правилото на чл.5 от ЗПК, според който, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания, и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Това води до извода, че не се установява да са били разяснени на потребителя клаузите във връзка с крайните задължения по договора, който, видно от съдържанието му, е бил изготвен въз основа на типизиран модел. Не е изпълнено задължението на кредитора да уведоми потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора и непредоставяпето на информация относно крайните параметри на заема води до невъзможност за потребителя да вземе информирано решение относно сключването на сделката и го поставя к неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна противоречи на основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл. 12 от Закона за задълженията и договорите.