Решение № 155 от 26.01.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20212120102432 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „БНП П.П.Ф. С.А.“ Франция, рег. № * – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление *, упражняващо дейност в България чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Г. Р. Т., ЕГН **********, адрес: *, дължи на ищеца сумите 653,19 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № CREX-*/ 05.06.2019 г., 78,73 лева възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.09.2019 г. до 05.04.2020 г., 46 лева мораторна лихва, дължима за периода от 05.10.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.05.2020г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260161/30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 5950/2020 г. на БРС. В условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем, моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми поради обявяване на предсрочната изискуемост с исковата молба.

Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № CREX-*/05.06.2019 г., съгласно който на длъжника е предоставен кредит в размер на 799 лева за закупуване на стоки на изплащане. След усвояване на кредита за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91,49 лева, последна с падеж 05.04.2020 г. Съгласно приложения погасителен план на 5-то число на месеца кредитополучателят е трябвало да направи месечни погасителни вноски.

1

Длъжникът е погасил само 1 месечна вноска, след което на 05.09.2019г. е преустановил плащанията.

Ответната страна чрез особен представител е оспорила претенциите.

Посочено е, че неправилно главницата е формирана като сбор между чистата сума и сумата за застраховки по договори за застраховка, сключени заедно с договора за кредит. Сочи се, че приложения към исковата молба стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити не е подписан от ответника, поради което не му е предоставен. Навеждат се доводи за недействителност на договора за потребителски кредит, поради неспазване на изискванията от ЗПК, уреждащи размера на шрифта. Твърди се, че в договора има неравноправни клаузи, които са наложени на ответника посредством общи условия, с които той не се е съгласил. Сочи се прекомерност на възнаградителната лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва.

Моли се съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца само главница, представляваща чистата стойност на кредита.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Представен е договор за потребителски кредит № CREX-*/05.06.2019 г., сключен между Г.Т. и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. Дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 707,41 лева за закупуване на стоки на изплащане, която включва сумите 649 лева стойност на закупената стока, която кредитодателят заплаща на магазина, и застрахователна премия 58,41 лева, видно от приложеното към исковата молба уведомително писмо.

Посочено е, че общата цена на стоките е 799 лева, а първоначалната вноска – 150 лева.

Сумата е заплатена от ищцовото дружество на „Технополис България“ ЕАД, видно от приложения касов бон от 05.06.2019 г. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент 31,20 %, а годишният процент на разходите – 36,08 %. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 9 месечни погасителни вноски от по 91,49 лева. Падежът на първата вноска е на 05.08.2019 г., а на последната такава – 05.04.2020 г. Предвидено в договора е сключване на договор за застраховка със застрахователна премия 58,41 лева.

Представен е и сертификат за застраховка „Закрила на плащанията плюс“ към договора за кредит от 05.06.2019 г., подписан от страните.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и уведомлението 2 до длъжника за сключения договор за цесия и обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.

Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било налице валидно облигационно отношение следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК. За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Възражението на процесуалния представител на ответника, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като същият е със шрифт 10, което противоречи на чл. 10, ал. 1 ЗПК, е неоснователно. Съдът намира, че договорът е сключен в предвидената за това форма, има всички изискуеми реквизити, към него е подписан погасителен план, в който са описани по пера и стойност размерите на дължимите ежемесечни вноски. Видно от представения оригинал на договор и общи условия към него същите действително са разпечани на шрифт 10 или 11, т. е. по-малък от 12, като за извършването на това визуално сравнение не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. В посочената разпоредба от ЗПК ясно е формулирано основанието за недействителност на договора – шрифтът на договора следва да е не по-малък от 12. Това условие обаче не освобождава съда от преценка за същественост на нарушението, като решаващи са и стилът, на който е изписан текстът на договора, отстоянията между редовете, разположението на текста върху страницата – идеята на законодателя е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на договора. Според настоящия съдебен състав представеният по делото договор, ведно с погасителен план и общи условия, са достатъчно четливи, при запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в съдържанието им. Ето защо и съдът счита, че нарушението не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на договора, след като останалите изисквания на закона са изпълнени.

Наведени са доводи, че договорът е недействителен, тъй като ГПР, разписан в договора, е неверен, тъй като реално е приложен по-висок процент – в него не са включени застрахователна премия и такса ангажимент. Съдът намира възраженията за основателни. По делото е представен погасителен план, който е предоставен и на кредитополучателя, но в него не е упоменато какво се включва в месечната вноска от 91,49 лева – какъв е размерът на дължимите лихва, главници, вноска за застрахователна премия.

Посочено е какъв е размерът на оставащата главница след заплащане на вноската, поради 3 което, за да разбере какво погасява, потребителят трябва да направи изчисление – т. е. за него остава неясно за погасяване на кои вземания са отнесени направените плащания.

Следователно не е изпълнено изискването на закона на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за компонентите, от които се състои задължението му, както и за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да направи избор дали да го сключи. Тази неяснота в посочването на компонентите на погасителните вноски води след себе си и неяснота как е формиран размерът на годишния процент на разходите.

Същият следва да включва съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички такси на кредитодателя по отпускане и управление на кредита, дължими такси за застраховка, както и възнаградителната лихва, като се изчислява по формула, посочена в приложение № 1, към което препраща чл. 19, ал. 2 ЗПК. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, като в случая са посочени единствено застрахователната премия, годишният лихвен процент за дължимата възнаградителната лихва, но не са представени доказателства за уговорени между страните напр. годишни такси, такса за кандидатстване, такса за управление на кредита и др. За съда остава неясно как е формиран размерът на посочения ГПР, формиращ стойността на дължимата от ответника сума – от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и какви са компонентите на посочения ГПР. Поради това настоящият съдебен състав счита, че посочването единствено на крайния размер на ГПР, без да са представени доказателства за това по какъв начин е формиран или от какви компоненти се състои, както и че кредитополучателят е информиран за дължимостта на същите, на практика обуславя невъзможност да се провери правилното му изчисление от потребителя и съда.

Ето защо съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 ЗПК, според които планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което е основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. В разпоредбата на чл. 23 ЗПК е предвидено, че „когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“.

По отношение на клаузата за заплащане на застраховка „Защита на плащанията“ и дължимостта на сумата 58,41 лева застрахователна премия, включена в размера на месечните погасителни вноски, съдът намира следното:

Видно и от приложения сертификат № CREX-*/05.06.2019 г. договорът за застраховка е сключен между Г.Т. и „Кардиф животозастраховане, клон България“, като няма данни по делото ищцовото дружество да е заплатило уговорената в договора застрахователна премия от името на кредитоплучателя, за да претендира плащане по нея.

Освен това, доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена от ищцовото дружество на застрахователя, не може да 4 се направи и извод за валидност на полицата. Ето защо и искането за плащане на дължимите вноски по нея е неоснователно.

Поради изложените доводи съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 649 лева, която сума е била заплатена в полза на магазина, от който е закупена стоката, видно от приложеното по делото уведомителното писмо.

Предвид извършеното от кредитополучателя плащане по договора, което се установява от представената счетоводна справка за погасяване – извлечение по кредит, Т. е направил плащане на една вноска на 07.08.2019 г. в размер на 91,49 лева. Тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от него чиста стойност на кредита, като дължимата сума за главница е в размер на 557,51 лева, представляваща неплатена част от главницата. Тъй като крайният срок на договора е 05.04.2020 г. – дата на последна вноска, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение всички задължения по договора са падежирали. Ето защо искът за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 653,19 лева е основателен само до размера от 557,51 лева, като за разликата над тази сума следва да се отхвърли като неоснователен. Претенцията за заплащане на възнаградителна лихва е неоснователна поради недействителност на договора за кредит и на основание чл. 23 ЗПК, аргументи за което бяха изложени по-горе.