Решение № 18 от 20.06.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пещера, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Административно наказателно дело № 20255240200054 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН .

Постъпила е жалба от М. С. К. , ЕГН ********** с адрес: гр. Смолян против Наказателно постановление № 25-0315-000204 от 04.04.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР Пазарджик РУ Пещера, с което на същия за нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал.

1, т. 5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.

Наказателното постановление се обжалва изцяло и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява, представлява се от адв. А. и адв. В.. Ангажират доказателства, жалбоподателят дава обяснения.

Ответникът по жалбата Началник РУ в ОДМВР Пазарджик РУ Пещера, не изпраща представител.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

1

На жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 09.03.2025 г. в 14,00 часа в община Брацигово, на път трети клас път № 375 в посока за град Пловдив управлява лек автомобил „АУДИ А3" с ДК № ****, лична собственост, като извършва следното нарушение: Като водач на нерелсово ППС, завиващо наляво за навлизане в крайпътна територия не пропуска движещия се по пътяу който той напуска, а именно лек автомобил АУДИ А4 с рег. № ****, собственост и водач Ю. М. С. с ЕГН , като го блъска странично, настъпва ПТП с материални щети и леко ранен пътник, а именно Г. И. С. с ЕГН .

Жалбоподателят е вписал „имам възражения“. В срок е депозирано писмено възражение. законоустановения

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите С. К. -актосъставител, Сабахадин П.- свидетел пир съставяне на акта, Иванка Жайгарова- свидетел очевидец, Здравко Делиев , обясненията на жалбоподателя и писмените доказателства представени по делото.

Съдът намира, че АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на изискванията на чл. 42 и сл. от ЗАНН .Това се отнася и до издаденото въз основа на акта НП. В същото, съобразно чл. 57 от ЗАНН е подробно посочено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, което изключва нарушение на правото на защита.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП предвижда задължение за водач на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.

2

Фактическите обстоятелства описани в обжалваното НП се потвърждават от показанията на свидетелите К., П., Жайгарова.

Жалбоподателят се движел по посочения път, на който имало ограничение на скоростта от 50 км./ч., забранено е било изпреварването, нямало хоризонтална маркировка, същият предприел маневра завиване наляво - напускане на главния път и насочване към територия, отстрани на пътя, частично асфалтирана и продължаваща като черен път. Движил се за град Пловдив. Зад жалбоподателят се намирал лекия автомобил на пострадалия Салиев.

Достигайки до този черен път перпендикулярно на главния път жалбоподателят намалил скоростта за завиване на наляво и предприел тази маневра като дал ляв пътепоказател. В този момент настъпило ПТП, като лекият автомобил на пострадалия Салиев бил ударен в предната част отдясно, а този на жалбоподателя странично в предната лява част.

Няма спор относно относно механизма на ПТП и мястото на удара настъпил за двете ППС, който се подкрепят от показанията на свидетелите и представения от жалбоподателя снимков материал, както и схеми на ПТП.

Без значение е дали жалбоподателят е подал светлинен сигнал за предприетата маневра, мястото където е ударен управлявания от него лек автомобил, ясно сочи, че вторият водач е бил започнал маневрата си за изпреварване, с което жалбоподателят е следвало да се съобрази, независимо че е имало знак забранено изпреварването. В случая липсва знак за пресичане на кръстовище, като е действала разпоредбата на чл. 37 ал. 2 от ЗдвП.

Отделно от това не е имало положена хоризонтална маркировка, тоест не е било предвидено при завой наляво в този участък да има отделна секция за наляво. В случая е следвало жалбоподателят да пропусне водача зад него, каквито са изискванията на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП .

Възраженията, изложени в жалбата се свързани основно с това, че няма осъществен състав на вмененото нарушение по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП , тъй като маневрата "завой на ляво" е извършена на кръстовище по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, а не за навлизане в "крайпътна територия".

Това възражение съдът намира за неоснователно.

3

В ЗДвП няма дадено легално определение на "крайпътна територия", като в разпоредбата на чл. 37 е направено непълно изброяване какво представлява това понятие, като е посочено че крайпътна територия, представляват двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни.

Що се отнася до посоката на движение при завиване на ляво на лекия автомобил, в която посока са всички свидетелски показания, води извода, че маневрата от жалбоподателя е предприета за навлизане в "Крайпътна територия" по смисъла на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП , макар пътя да не попада в някой от изброените, но може да се приеме като попадащ в понятието "други подобни". В подкрепа на този извод е и липсата на каквато и да е сигнализация , че се пресича кръстовище. / виж Решение № 425 от 21.06.2019 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 202/2019 г., Решение № 952 от 12.05.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 655/2021 г., Решение № 1249 от 18.06.2015 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д. № 905/2015 г. / .

При тези данни от правна страна съдът приема, че от обективна и субективна страна е осъществен фактическият състав на чл. 37, ал. 2 от ЗДП .

Нещо повече освен, че фактите са отразени ясно в АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, същото не се обори от самия жалбоподател, нито се ангажираха доказателства в такава насока. В допълнението към жалбата той не оспорва механизма на ПТП.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, който след разговор с двамата водачи на място и по положението на МПС определил механизма на ПТП. Отделно от това св. К. посочи, че точно на това място на ПТП няма отбивки, има на други места по пътя, но точно там няма, имало само черен път през полето до някъде. В този смисъл са и показанията на св. Делиев , че това не е било урегулирано кръстовище.

Логично е съждението, че след като вторият водач изпреварва жалбоподателя, макар и забранено му, то жалбоподателят е следвало да изчака изпреварването и след това да пресече пътя, за да излезе в крайпътна територия. При така установените факти съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 37, ал. 2 ЗДвП, която изисква водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, 4 предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Като не е съобразил горното жалбоподателя с действията си е извършил вмененото му нарушение.

Правилно наказващия орган е приложил санкционната норма на чл. 179 ЗДвП.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението, начина на извършване. В този смисъл съдът счита, че санкцията е правилно определена в законоустановения императивен размер по чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП , която не може да бъде намалена дори и да има основания за това.

По изложените съображения обжалваното постановление в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0315-000204 от 04.04.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР Пазарджик РУ Пещера, с което на М.

С. К. , ЕГН ********** от гр. Смолян, за нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5,пр. 4 от ЗДвП, му е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.

Решението може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 -дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5