Определение № 19721 от 27.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19721 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110110358 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от ищеца ***********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от изпълнителните директори ***********, против **************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***********, осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2456,29 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „*************“, с ДК № ************ от настъпило на 17.01.2025 г. *******, по вина на водача на лек автомобил „********“, с ДК № ***********, гражданската отговорност на който е застрахова при ответника, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 17.04.2026 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата от 313,06 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2025 г. до датата на депозиране на исковата молба 17.04.2026 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата при които е настъпило ПТП, което съдът намира за допустимо и необходимо, поради което следва да уважи.

Ответникът също е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата при които е настъпило ПТП, което съдът намира за допустимо и необходимо, поради което следва да уважи.

Следва да се допусне изслушването на съдебно-автотехнчиеска експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба.

Доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид извършената размяна на книжата по делото и не са налице предпоставките за провеждане на задължителна информационна среща за процедура по медиация, на основание чл. 140, 1 ал. 6 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля **********, ЕГН **********, с адрес ***********, при режим на призоваване за първото по делото съдебно заседание, за установяване на фактите и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за свидетеля в размер на 20 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ДОПУСКА събиране на поисканите от ответника гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля *********, ЕГН **********, с адрес: ********, при режим на призоваване за първото по делото съдебно заседание, за установяване на фактите и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за свидетеля в размер на 20 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на свидетеля *********.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за заседанието свидетелите на посочените по-горе адреси, както и на посочените телефонни номера, а свидетелят *********, да се призове и по постоянен и настоящ адрес по справката в НБД „Население“, в случай че са различни от посочения по-горе адрес, като в призовката да се отрази изрично, че при неявяването на свидетелите без уважителна причина, на същите ще бъде наложена глоба в размер от 25,56 евро до 153,39 евро и съдът ще постанови принудителното им довеждане.

ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, платими от страните в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, както следва: от ищеца 350 евро, а ответника 50 евро.

НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза ***********.

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото съдебно заседание след представяне на документи за внесения депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.07.2026 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните възражения:

2 права и

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че лек автомобил „*************“, с ДК № ************, е застрахован при него по застраховка „Каско“ със срок на действие от 04.02.2024 г. до 03.02.2025 г., при уговорено покритие клауза „П“ – Пълно каско на рисковете, съгласно Общите условия на предлаганата застраховка. Сочи, че в срока на застрахователното покритие - на 17.01.2025 г., ********* е настъпило ПТП между застрахованото при него МПС и лек автомобил „********“, с ДК № ***********. Поддържа, че вината за настъпилото ПТП е на водача на лек автомобил „********“, с ДК № ***********, който при излизане от паркомясто удря преминаващия по пътя лек автомобил „*************“, с ДК № ************ и предвид липсата на спор между водачите същите съставили двустранен протокол за ПТП. Излага, че след настъпване на застрахователното събитие е подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС, както и че е образувана ликвидационна преписка по щета № **********, по която е определено и заплатено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 4789,09 лв. за вредите на лек автомобил „*************“, с ДК № ************, локализирани около заден десен панел и задна дясна врата. Твърди се, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и с писмо, получено на 21.02.2025 г. е поканил ответника да възстанови сумата от сумата от 4804,09 лв., включваща платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но същото не е заплатено.

Поради допусната забава на ответника претендира и мораторна лихва в размер на 313,06 евро (612,29 лв.) за периода от 21.03.2025 г. до 17.04.2026 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че лек автомобил „********“, с ДК № *********** е застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не се оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружество като застраховател по имуществена застраховка „Каско“ е заплатил за щетите на лек автомобил „*************“, с ДК № ************ застрахователно обезщетение в претендирания размер. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва твърдените вреди по лек автомобил „*************“, с ДК № ************ да са настъпили в резултат на процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоностния резултат, обосновано с действията на водача на лек автомобил „*************“, с ДК № ************, който се е движил с несъобразена скорост и не е осъществил достатъчен контрол над управляваното от него МПС. Оспорва претенцията като силно завишена. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание 411, изр. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

- лек автомобил „*************“, с ДК № ************, е застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“;

- лек автомобил „********“, с ДК № *********** е застрахован при ответника по застраховка гражданска отговорност;

3

- на дата 17.01.2025г. ******* е настъпило ПТП с участието на двете МПС-та, и във връзка с което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4789,09 лв. и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв..

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По иска с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата молба възражения, включително релевираното възражение за съпричиняване в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил „*************“, с ДК № ************, изразяващи се в управление на МПС с несъобразена скорост и неупражняване на достатъчен контрол върху него..

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на 4 исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.