Протоколно определение № 3055 от 09.06.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 3055 гр. Варна, 09.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова и прокурора Ж. Т. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20263110202386 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Районна прокуратура Варна - редовно уведомена, изпраща представител Ж. К..

ОБВИНЯЕМИЯТ Ш. Ф. - явява се лично в режим на водене от РД „Охрана“ гр.

Варна, и с адв. А. А. от ВАК, редовно упълномощен и приет от съда по делото.

В залата се явява преводачът С. Н. И., която ще извърши превод от български на китайски език и обратно.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

На основание чл. 272 от НПК, се сне самоличността на обвиняемия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Ш. Ф. /*******/ – роден на ********* г, в Китай, провинция Дзилин, град Чанчун, неосъждан, работи, неженен, ЕГН ********** и ЛНЧ ********.

1

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, вр. чл. 254 от НПК, съдът провери сроковете за връчване на съдебните книжа. Същите са спазени.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, председателят на състава разясни на страните правото на отвод. Искания не бяха направени.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по отвод.

АДВ. А.: Нямам искания по отвод.

ПРОКУРОРЪТ: Представям постановление за назначаване на преводач.

АДВ. А.: Да се приеме.

СЪДЪТ намира, че така представеното писмено доказателство следва да бъде приобщено по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото оригинал на постановление за назначаване на преводач.

След влизане на определението в сила и връщане на ДП на ВРП, да се остави копие на постановлението за назначаване на преводач по делото.

АДВ. А.: Характеристика от З. П., заверени за вярност копия на бланка на ************ с вписани данни, договор за наем и допълнително споразумение към договор за наем от 31.07.2018 г.

ПРОКУРОРЪТ: Не доказателства. се противопоставям да бъдат приети представените

СЪДЪТ намира, че така представеното писмено доказателство следва да бъде приобщено по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за вярност копия на бланка на ************ с вписани данни, договор за наем и допълнително споразумение към договор за наем от 31.07.2018 г.

АДВ. А.: Моля да допуснете до разпит един свидетел при режим на водене.

2

ПРОКУРОРЪТ: Възразявам за допускане до разпит на лице, тъй като производството не е по същество, производството е строго рамкирано в рамките на чл. 63 от НПК, което не допуска изслушване на свидетели, поради което се противопоставям.

Съдът намира, че направеното искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на водене, не следва да бъде уважено, тъй като производството не допуска изслушване на свидетели, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от страна на адв. А., за допускане до разпит на свидетел.

Съдът докладва изготвено искане от ВРП за вземане мярка за неотклонение на обв.

Ш. Ф., по ДП № 649/2026 г., по описа на Второ РУ към ОД на МВР Варна.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението напълно във вида, в който е представено.

АДВ. А.: Запознати сме с предложението.

СЪДЪТ, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

П О С Ъ Щ Е С Т В О:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, поддържам искането за вземане на МНО „Задържане под стража“. Обоснованото предположение се извежда от конкретните и последователни показания на пострадалата, подкрепени от показанията на майка й, относно причината за посещенията, възприемането на обвиняемия като терапевт със специални знания, фактическото поверяван на пострадалата за процедурата и състоянието й непосредствено след второто посещение. Квалифициращите признаци зависимост и надзор са налице не формално, а фактически. Зависимостта произтича от терапевтичната ситуацията, тъй като пострадалата е следвала указанията на обвиняемия, защото го е възприела като компетентно лице. Надзорът се извежда от това, че за времето на процедурата тя е била фактически поверена на него, а той е контролирал обстановката и развитието. Реалната опасност за извършване на друго престъпление се извежда от повторяемостта и ескалацията. Още при първото посещение обвиняемият е преминал границите на допустимата процедура, въпреки, че родителите са били наблизо. След като не 3 е последвала незабавна реакция, при второто посещение е предприел нови и по-настойчиви действия, като отново ги е поставил в привидна терапевтична рамка. Това сочи не на еднократно отклонение, а на модел на поведение.

Относно възрастта, законът не говори за лице, което разговорно е на 16 години, а за лице ненавършило 16-годишна възраст. Данните, че е била представена като на 16 години, не означава, че на обвиняемия е било ясно и недвусмислено съобщено, че тя вече е навършила тази възраст. При гранична възраст, родителско присъствие и липсата на каквото и да е уточнение от негова страна, е налице обоснован извод, че той най-малкото е допускал възможността пострадалата да е ненавършила 16 години, поради което считам, че е налице както обоснованото предположение за престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, така и реална опасност за извършване на друго престъпление от обвиняемия, поради което моля да вземете най-тежката МНО „Задържане под стража“.

АДВ. А.: Уважаеми г-н Председател, уважаема госпожо прокурор, мерките за неотклонение представляват законово регламентирани мерки за процесуална принуда, които съобразно разпоредбата на чл. 57 от НПК, се налагат с цел да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото се наказателно производство и да гарантират изпълнението на евентуална влязла в сила присъда. Формулирайки целите следва да посочим това, че при определяне МНО, независимо от нейната тежест и вид, трябва да се търси баланс между съществуващия обществен интерес, в случая наказателното производство да се развие и да приключи нормално от една страна и от друга страна да съблюдаваме основните права на обвиняемия, като не следва да се допуска прекомерно засягане на личната му сфера, което не е непосредствено необходимо, с оглед целите на чл.

57 от НПК. За да определим най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, следва да сме установили кумулативно наличието на следните предпоставки, като за всяка от тях съдът дължи самостоятелна преценка и конкретен анализ на относимите доказателствени материали. Първата е авторството на деянието, като на този ранен етап се изисква само едно обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен. В настоящия случай какво имаме - показания на една свидетелка, ненавършила 18 години и от друга страна – обясненията на подсъдимия, с които ще моля да се запознаете, тъй като ясна е правната природа на обясненията на обвиняемия, но все пак законодателят ги е поставил на първо място като основно доказателствено средство, посредством което се цели обективната истина. В настоящия случай обвинението е за две дати, необяснимо и което ме смущава, ако на първата дата е преминал допустимите стандарти, то защо това момиче е отишло и на следващата дата. Още с предварителното записване и снемането на анамнезата е посочено в кои точки ще се работи. Представили сме медицинския лист, в който е обяснено, че това не е обикновена медицина, а е традиционна китайска медицина, което е обяснено пред родители й и те са се съгласили. По никакъв начин не мога да се съглася, че са налице двата квалифициращи признака по чл. 149, ал. 2, т.

4 от НК - чрез използване положение на зависимост или надзор. Съдебната практика е ясна, че въпреки, че са посочени алтернативно, законът не касае изискването да е налице само 4 едно от двете „зависимост“ или „надзор“. Съюзът „или“ между двете не изключва възможността да съществуват едновременно, но в случая ясна е практиката какво значи „зависимост“. Зависимост се определя като финансова, социална, възпитателна или друга, включително извършителят може да е член на семейството или домакинството, в което живее пострадалия, като в случая това го нямаме. По никакъв начин Д. не е зависима от Ш.

Ф.. Надзорът се осъществява както по силата на биологична родителска връзка, така и по силата на осиновителна или духовна. Надзорът може да бъде осъществяван чрез възлагане на трудово правоотношение или чрез поведение на трето лице, като субектът на престъплението може да бъде възпитател, треньор или други. В случая не се разкрива поведение на нито едно от тези квалифицирани обстоятелства, тъй като обвиняемият не е съзнал умишлено отношение на зависимост, не е била в безпомощно състояние, в безсъзнание и всеки един момент по време на прегледа, ако нещо я смущава, е могла да стане и да излезе, като родителите са били пред кабинета и да потърси тяхното съдействие.

Самата тя не казва, да е казала, че иска да прекрати процедурата, нито в нейните показания, нито в обясненията на обвиняемия. Това, което ме смущава е, че ако на 02.06.2026 г. са извършени действия, които са нетърпими, няма да отидеш на 04.06.2026 г., а ще отидеш да подадеш сигнал. За да се даде отговор трябваше да извършат или очна ставка или да съберат нещо за традиционната китайската пластична медицина.

Втората предпоставка е да съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Според чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека, такава опасност е налице, ако по отношение на обвиняемия има висящи дела и многократно осъждане, каквото в случая нямаме. Практиката на Европейския съд за правата на човека е последователна и непротиворечива, че една такава опасност следва да е явна, конкретна и непосредствена, т.е. изводът за съществуването на опасност не може да се основава на предположения и догадки и да е версия. Член 63 от НПК визира случаите, когато е налице опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, но те следва да послужат на съда само като извод на база при преценката му, тъй като този член е оборима законова презумпция. В случая няма риск от извършване на престъпление. Прокурорът ни каза, че било модел, но представихме характеристика и по делото е събрано, че 20 години извършва такава дейност и за 20 години няма друг случай някой да се е оплакал. Ако беше модел поне още един път някой щеше да подаде сигнал. Относно твърдението на прокурора за граничната възраст, в представения медицински лист от майката, където е записан нейният телефон, е съобщено, че Д. е на 16 години. Той не й гледа личната карта и няма как да разбере с точност дали е гранична или подгранична възраст и дали е навършила 16 години или не. Рискът, който се обсъжда в настоящото производство, имащ отношение към най-тежката МНО, следва да е реален, а не хипотетичен и по-важното – да се изхожда от доказателства по делото, а не да се предполага. Както казах доказателствата са показанията на едно момиче, ненавършило 16 години. При липсата на повече доказателства в разглежданата насока, изводът може да бъде само един, че реален и непосредствен риск подзащитния ми да извърши престъпление няма. При липса на установени такива предпоставки държавното обвинение, моля да констатирате прекомерността на исканата 5

МНО и ако вземете такава, то би било неоправдано тежка репресия. Ще посоча практика на Европейския съд, че при преценката за съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление, следва да се вземе предвид не само тежестта на обвинението, но също така и характера на въпросното лице, неговия морал, дом, професия, спестявания, неговите семейни връзки и всички други връзки в страната, в която е обвинен делото М. срещу Франция. От всички събрани по делото доказателства следва да се установи, че у лицето съществува престъпно поведение за извършване на престъпление делото Т. срещу Италия, като такова в случая няма. Лицето е неосъждано, 20 години практикува традиционната китайска медицина, няма никакви данни да е криминално регистриран, няма никакви отрицателни характеристики за него. Както казах, от всички тези неща той не може да бъде определен като лице с някаква висока степен на обществена опасност. Той има постоянно местожителство, известен адрес, който до момента никога не е напускал и ако бъде търсен винаги ще се явява. Няма доказателства за процесуално поведение от негова страна, което да е разрез с вписаното в НПК, и да навежда на извод, че може да възпрепятства наказателното преследване, обратно – видно е, че още от задържането му е оказал съдействие и е дал подробни обяснения. Никой по-добре от него не може да обясни това, за което го обвиняват. Няма и доказателства, че по някакъв начин може да въздейства или да осуети събирането на доказателства по делото. Много пъти съдът взема мярката механично, но мярката „Задържане под стража“ няма за цел предварително изтърпяване на наказание, а се налага с оглед обвиняемото лице да не се укрие или да извърши престъпление, както и за осигуряване провеждане на действия по разследването.