Определение № 7393 от 15.08.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7393 гр. София, 29.07.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506301 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от ответника Г. В. С. въззивна жалба против решение № 20010326 от 03.02.2022 г. по гр.д. № 89639/ 2017 г. на СРС, 171 състав, с което са отхвърлени предявените, по реда на чл. 422 ГПК, от „Т.-С.“ ЕАД срещу Г. С. искове за признаване за установено, че ответникът, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължи сумата 3566,29 лв., от която: 1/. 2848,05 лв. – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. 30.04.2015 г., както и дължима сума за реално потребена енергия за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., отразена в общи фактури № 0056028699/ 31.07.2014 г. и № 0065030773/ 31.07.2015 г.; 2/. 699,03 лв. – законна лихва за периода 15.09.2014 г. – 14.08.2017 г., както и 3/. сумата за дялово разпределение в общ размер на 19,21 лв., от които 15,64 лв. – главница от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. и 3,57 лв. лихва за периода 15.09.2014 г. – 14.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 59081/2017 г. на СРС, 38, състав.

С разпореждане № 10258/ 27.06.2022 г. на СГС са дадени указания на въззивника да обоснове правния си интерес от обжалване на горецитираното първоинстанционно съдебно решение.

С молба вх. № 42378/ 05.07.2022 г. въззивникът- ответник по иска Г. С. твърди, че интересът от обжалване на въззивното решение произтича от обстоятелството, че в мотивите към решението съдът не е обсъдил заключението на съдебнопочерковата експертиза и направено възражение за неавтентичност на частен свидетелстващ документ – 1 списък на живущите в сградата. Твърди, също, че съдът е трябвало не да отхвърля исковете, а да прекрати производството по същите, тъй като исковете били изначално недопустими.

При тези данни настоящият състав намира, че въззивната жалба е недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма правен интерес да обжалва първоинстанционното решение.

Интерес от обжалването липсва, тъй като решението е изгодно за обжалващия – със същото правният спор е разрешен изцяло в негова полза, тъй като предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „Т.-С.“ ЕАД срещу Г. С. са отхвърлени изцяло.

Дори да се приеме, че исковете са били недопустими и производството по тях е подлежало на прекратяване, каквито са твърденията в уточняващата молба, то с отхвърлителното решение, необжалвано от ищеца, ответникът по иска е получил по-голяма защита от поисканата – вземанията на ищеца към ответника са отречени със сила на пресъдено нещо и този спор не може да бъде пререшаван и повдиган отново със следваща искова молба, което не би било така, ако производството по делото би било прекратено с влязло в сила определение, поради недопустимост на предявените искове.

Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението (диспозитивът) на съдебния акт, но не и мотивите към него. По отношение на съдържащите се в мотивите констатации и становища не се формира сила на пресъдено нещо и затова мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, отделно от решението, дори да съдържат необосновани изводи, неправилни изводи или да не съдържат обсъждане на всички твърдения, възражения и доводи на страните. В този смисъл е точка 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04. 01. 2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС.

Ако самото решение е непълно, защитата срещу него не е по реда на обжалването му, а по реда на чл. 250 ГПК. Тази разпоредба в случая е неприложима, тъй като въззивникът не е предявил инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, за установяване неавтентичност на частен свидетелстващ документ – списък на живущите в жилищната сграда, както твърди в уточняващата молба.

Като процесуално недопустима, въззивната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК и разясненията, дадени в мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС, определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА въззивна жалба вх. № 25017441/ 01.03.2022 г., подадена от Г. В. С. против решение № 20010326 от 03.02.2022 г. по гр.д. № 89639/ 2017 г. на СРС, 171 състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 6301/2022 г. по описа на Софийския градски 2 съд, ГО, IV- Д въззивен състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3