Решение № 862 от 22.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330202331 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36 - 0000919, издадено от и.д. директор РД АА – Пловдив, с което на „Детелина Дрита“ ЕООД на основание чл. 102, ал. 5 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.

22, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата и в съдебно заседание дружеството – жалбоподател, действащо чрез пълномощника си адв. П. моли за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по ангажиране отговорността на санкцианираното лице. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно потвърдено. Не претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

1

В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на нарушението:

На 07.10.2022 г . в гр. Пловдив, ул. "Вегетарианска" № 14, седалището на управление на "Детелина Дрита" ЕООД, като лице с предмет на дейност превоз на пътници по шосе на територията на Република България, притежаващ лиценз на Общността № 1169, извършва следното нарушение:

1. Превозвачът извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия, по направление гр. Казанлък - Горно Черковище, от Републиканската транспортна схема, възложено с договор № Д06-25/ 10.02.2022 г., със срок на действие до 07.02.2023 г. и маршрутно разписание за междуселищна автобусна линия Казанлък - Горно Черковище. Допуска да не се изпълнява маршрутното разписание по линия Казанлък - Горно Черковище в частта - не използване на автогара Казанлък, като начална спирка, видно от пътен лист № 242497/07.10.2022 г. и копие на дневник (Приложение № 9 от Наредба № 33/03.11.1999 г.) по чл. 57, ал. 4 от същата Наредба, за дата 07.10.2022 г.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в офиса на фирмата, след приключване на тематична проверка по писмо с peг.

№ 50-00-715/10/24.10.2022 г.

Настоящият състав намира, че при описание на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в НП e допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е точното и безпротиворечиво посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1) какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.

Както в АУАН, така и в НП се сочи, че извършеното нарушение е по чл. 22, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, като е санкционирано бездействието на жалбоподателя в отклонение на задължението му да осигури използване на автогара Казанлък като начална спирка по маршрутно разписание за междуселищна автобусна линия по направление гр. Казанлък – Горно Черковище. Очевидно е, че с процесните АУАН и НП изпълнителното деяние на вмененото противоправо поведение се състои в бездействие, поради което и мястото на извършване на нарушението е мястото, където е следвало да се извърши дължимото действие, т.е. град Казанлък.

Допуснатия порок е съществен, тъй като изискването за посочване по ясен и безпротиворечив начин на мястото на извършване на деянието в АУАН и НП не е самоцелно, а е свързано със самата същност на деянието, разбирано от трайната съдебна практика като съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място. От цитираното 2 определение следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.

Допуснатия порок е изцяло неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на релевантното място на извършване на нарушението, доколкото подобен начин на процедиране:

- би влезнал в противоречие със задължителните указания на основополагащото за формата и съдържанието на правораздавателните актове ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения (изпълнително деяние, време и място на извършването му), които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото;

- би поставил жалбоподателя в положение да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020г., с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти, а в случая тази предпоставка не е налице.

В процесния случай пороците в АУАН и НП свързани с мястото на извършване на нарушението са съществени и на още едно самостоятелно основание. НП е издадено от Директор на РДАА –Пловдив, а актосъставителят е инспектор към РД АА - Пловдив. От гореизложеното следва, че териториалната компетентност както на актосъставителя, така и на наказващия орган е обвързана с извършването на нарушението на територията на област Пловдив. В процесния случай, обаче при описанието на фактическата рамка на обвинението се установява, че дължимото поведение на санкционираното лице е следвало да бъде реализирано в град Казанлък, поради което и актосъставителят и администртивнонаказващият орган са действали извън рамките на своята териториална компетентност.

В тази връзка следва да се отбележи, че действително чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаването на НП, дори и в случаите когато при съставянето 3 на АУАН са допуснати нарушения, които обаче не са ограничили съществено правото на защита на наказаното лице. В случая съществената неяснота досежно мястото на извършване на деянието е налице, както в АУАН, така и в НП, поради което и НП следва безусловно да се отмени, като безпредметно се явява обсъждането на останалите релевирани с въззивнага жалба и в съдебно заседание възражения.

По разноските

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400,00 /четиристотин/ лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР № 6/2012 г.

ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че се споделят доводите й, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.

В случая обаче уговореният и заплатен размер от 400,00 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000,00 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ИААА, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36 - 0000919, издадено от и.д. директор РД АА – Пловдив, с което на „Детелина Дрита“ ЕООД, ЕИК 160064229 на основание чл. 102, ал. 5 от Закона за автомобилните превози е 4 наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 22, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" ДА ЗАПЛАТИ на „Детелина Дрита“ ЕООД ЕИК 160064229 сумата от 4 00,00 /четиристотин/ лева,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5