Решение № 58 от 09.09.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Търговище, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Търговско дело № 20263500900035 по описа за 2026 година

Иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 1420/30.03.2026 г. на ищеца В. С. Х. с ЕГН ********** от с. М., общ. К., обл.

С., чрез пълномощник адв. Д. И. от АК – С., с която срещу ответното търговско дружество „ФРЕШ БЕРИ“ ЕООД с ЕИК 207894366, гр. Попово, обл. Търговище, е предявен иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощник адв. П.

К. от АК - София, е депозирал писмен отговор, със становище за недопустимост на иска с доводи, че Постановление № 1/16.03.26г. на ДСИ П.П. по изп.д. № 67/24 г. за овластяване на ищеца да предяви настоящия иск не е вляло в сила, поради обжалването му, както и за неоснователност на иска, по подробно изложени доводи и съображения, с признание, че към 16.03.2026 г. дългът към ищеца е в размер 31 527.32 евро, ведно с лихви и разноски, като възразява, че предвид началния размер на задължението 181 250 лв.-главница, по изпълнителното дело „е имало отлична събираемост“, показваща, че длъжникът или сам плаща дълга си, или има достатъчно активи, които да бъдат осребрени и взискателят да бъде удовлетворен, а прекратяването на 1 дружеството чрез иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК представлява крайна мярка, към която се пристъпва само когато взискателят не разполага с други средства, за да удовлетвори вземането си.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, със становище на ищеца по възраженията на ответника и доводи, че Постановлението на ДСИ от 16.03.26 г. не е от актовете, подлежащи на обжалване. Ответникът не е упражнил правото си да подаде отговор в срока по чл. 373, ал.1 от ГПК.

В проведеното първо публично заседание на на 03.09.2026 г. ищецът лично и със своя процесуален представител заявява, че в хода на производството еу извършено плащане от страна на длъжника, с което е погасено изцяло задължението му към ищеца, поради което на осн.чл. 517, ал.

4 от ГПК искът следва да бъде отхвърлен поради плащане, но претендира заплатените разноски в производството, тъй като с поведението си ответникът е дал основание за завеждане на иска. В писмено становище от 24.07.2026 г. и от 01.09.2026 г., процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на иска, поради плащане на задължението, обусловило издаване на разпореждането на ДСИ от 06.07.2026 г., претендира разноски на осн.чл. 78, ал. 2, респ. чл. 78, ал. 4 от ГПК за заплатено адв.възнаграждение в размер 520 евро без ДДС или 624 евро с ДДС.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и след преценката на събраните по делото писмени доказателства, направена справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество, както и настъпилата промяна в относимите към спора обстоятелства във връзка с производството по изп.дело № 67/2024 г. на ДСИ при РС – Попово, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е кредитор на физическото лице Д.Ж.С.а, едноличен собственик на ответното търговско дружество „ДИ БЕРИ ЛАЙК“ ЕООД, гр.

Попово за сумата 181 250 лв.- неизпълнена част от поето задължение по запис на заповед от 22.11.2018 г., с падеж 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, сч.от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и 9 625 лв.разноски по Чгрд № 16/23 г. на РС – Попово – изискуемо и падежирало вземане, за принудителното събиране на което на 24.06.2024 г., въз основа на представения изп.лист № 7/1.01.2023 г. е образувано изп.дело № 67/2024г.

2 на ДСИ при РС – Попово. За обезпечение на вземането е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в ответното дружество, вписан в ТР на 10.12.2025 г. По искане на взискателя/настоящ ищец с Постановление от 16.03.2026 г. ДСИ го е овластил да предяви иск за прекратяване на търговското дружество по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК. В издаденото постановление ДСИ е удостоверил, че задължението по изп.дело не е погасено, като към 16.03.2026 г. задължението на длъжника Димитринка С.а по ИД е в размер, както следва: главница 31 527.32 евро, лихви 8 465.61 евро, разноски 5 604 евро и публични вземания 24 825.11 евро.

Видно от представеното към удостоверение изх. № 1548/17.07.2026 г. на ДСИ при РС-Попово копие от у-ние изх. № 1358/17.06.2026 г. на ДСИ , дължимите суми по изп.дело 67/2024 г. (л. 72-74) към посочената дата са били в размер: главница 31 527.32 евро, лихви 9 476,28 евро + разноски, адв.възнаграждание, такси, както и публични вземания.

С Разпореждане от 06.07.2026 г. на ДСИ изпълнителното производство по ИД 67/2024 г.по описа на СИС при РС – Попово е обявено за приключило на осн.чл. 433, ал. 2 от ГПК – поради погасяване на задължението по делото.

Това обстоятелство се заявява и от ищеца в съдебно заседание.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно осн.чл. 517 ал. 4 от ГПК – за прекратяване на ответното търговско дружество с ограничена отговорност. Процесуална предпоставка за предявяването му е висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК. От приетите доказателства се установява, че към датата на образуване на делото е било налице висящо изпълнително производство, непогасен изцяло дълг, овластяване на ищеца от ДСИ при наличието на предпоставките и условията на чл. 517, ал. 4 вр. с ал. 3 от ГПК, което се установява и от приложените доказателства/справка в ТР относно наложен запор върху дяловете на ответното дружество. Предмет на иска не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняване на потестативното право за прекратяване на търговското дружество и откриване на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението на длъжника по реда 3 на чл. 266 и сл. от ТЗ.

В хода на исковото производство, видно и от представените от ДСИ справки/удостоверения, длъжникът по изпълнителното дело Д.Ж.С.а (едноличен собственик и управител на ответното ЕООД) е погасил вземанията си към ищеца, обусловило и приключване (а не прекратяване на делото на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 от ГПК) на производството по изп.дело на осн.чл. 433, ал. 2 от ГПК – изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

С оглед изложеното, предвид извършеното плащане и пълното удовлетворяване на вземането на взискателя, извършено от длъжника преди първото по настоящото дело заседание, предявеният иск следва да бъде отхвърлен на осн.чл. 517 ал. 4 изр. 2 от ГПК.

Доколкото погасяването на задължението е станало в хода на настоящото исково производство, ответникът, с поведението си, е станал причина за неговото завеждане, поради което основателно се явява искането на ищеца за присъждане на заплатените от него съдебни разноски в общ размер 640.90 евро (40.90 евро-д.такса и адв.хонорар 600 евро), съгл.представен списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства за заплащането им (л. 16-17).

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски на осн.чл. 78, ал. 2 от ГПК, обусловено от твърдението му, че не е станал повод за завеждане на иска, тъй като е признал съществуването на вземането и неговата дължимост, по изпълнителното дело е била налице „добра събираемост“, поради което и ищецът „изначално не е следвало да предявява иска“ за прекратяване на дружеството.

При липса на споразумение за разсрочено плащане, кредиторът не е длъжен да изчаква длъжникът да погасява своето задължение на вноски, внасяйки суми в размер и период по свое усмотрение. В случая, при налично изпълнително производство ЗА ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ на задължението на едноличния собственик на капитала на ответното дружество към ищеца/взискател по ИД № 67/2024 г., образувано на 24.06.2024 г., т.е. почти две години преди образуване на настоящото исково производство, настоящият съдебен състав не споделя като обоснован довода на ответника, че с поведението си не е станал повод за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 от 4

ГПК.

Мотивиран от горните съображения, на осн. чл. 517, ал. 4, изр. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. Х. с ЕГН **********, от с. М., общ.

К., чрез пълномощник адв. Д.И. АК – С., срещу ответника „ФРЕШ БЕРИ“ ЕООД с ЕИК 207894366, гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Иван Братанов“ № 43, с управител и едноличен собственик на капитала Д.Ж.С.а, за прекратяване на дружеството на осн. чл. 517, ал. 4 от ГПК – поради пълното удовлетворяване на вземането на ищеца (взискател по изп.д.№ 67/2024 г. по описа на СИС на РС – Попово) преди приключване на първото заседание по делото, на основание чл. 517 ал. 4, изр. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА „ФРЕШ БЕРИ“ ЕООД с ЕИК 207894366, гр. Попово, обл.

Търговище, ул. „Иван Братанов“ № 43, представлявано от управителя Д.Ж.С.а, ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Х. с ЕГН **********, от с. М., общ. К., обл.

С., ул. „Г.Г.“ № 4, сумата от 640.90 евро (шестстотин и четиридесет евро и деветдесет цента) – заплатени разноски по производството.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от връчването му на страните Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 5