Решение № 103 от 23.07.2024, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Каварна, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20233240100072 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, чрез пълномощника юрк. Й. Г., срещу В. С. К., за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: сумата 3732,94 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 05.2019 г. до 04.2021 г.; сумата 539,76 лв. представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 12.08.2022 г.; сумата от 33,15 лв. главница за дялово разпределение за периода 07.2019 г. до 04.2021 г.; сумата 6,51 лв. лихва за периода 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението – 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 186,25 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 411/2022 г. по описа на КРС.

В исковата молба се твърди, че между ищеца "Топлофикация София" ЕАД и ответника В. С. К. е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чийто клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа се, че съгласно тези общи условия ищецът е доставил за процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база 1 прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ул. **** № 16, апартамент – мезонет.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното производство.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, като сочи, че не е клиент на топлинна енергия предоставяна от дружеството. Оспорва правилността на извършено от Техем сървисис ЕООД изчисление и разпределение в сградата. Твърди, че е собственик на имот в сградата, но не е сключвал договор за дялово разпределение и не е давал съгласие за сключване на такъв от другите собственици. Моли за частично отхвърляне на иска с преизчисляване на потребената от него битова гореща вода.

Третото лице – помагач на страната на ищеца "Техем сървисис" EООД, не взема становище по предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. К. е предявил насрещен иск срещу "Топлофикация София" ЕАД, с искане за осъждане на дружеството на осн. чл.

59, ал. 1 ЗЗД да му заплати сумата от 3780 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения му имот находящ се в гр. София ул. **** № 16, мазе, за периода 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г. Твърди, че ответникът без правно основание ползва собственият му имот, като тръбната инсталация, по която се пренася подавана към абонатната станция топла вода и се отвежда охладената вода към топлопровода на „Топлофикация София“ ЕАД е прокарана освен през общите части на жилищната сграда и през неговия имот. Посочената инсталация се ползвала за стопанската дейност на дружеството и му осигурявала приходи. В същото време ответникът пропускал ползи и търпял загуби от невъзможността да отдава под наем имота. Освен това, в следствие на възникнали повреди в канализацията е направил разходи за поддръжка и почистване на инсталацията и площта около нея възлизащи на 900,00 лева.

Ответникът по насрещния иск го оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди, че е налице валидно правно основание за ползване на процесното зимнично помещение от страна на „Топлофикация София“ ЕАД, 2 закрепено в разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗЕ, респ. чл. 59, ал. 4 от ЗЕЕЕ (отм.) действал в периода 1999-2004 г., които установяват правото на енергийните предприятия/операторите на преносни и разпределителни мрежи да ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на съоръжения, свързани с доставката на топлинна енергия. Наред с горното счита, че ищецът не е доказал наличие на пропусната полза, доколкото възможността за увеличение на имуществото му чрез получаване на наемна цена следва да е сигурна, а не предполагаема, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските 3 взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.

Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за собственост върху жилище /апартамент/ построено върху държавно място от ЖСК „****, м. ****, гр.

София се установява, че В. С. К. заедно със съпругата си Ж.К.З. – К.а са придобили правото на собственост върху апартамент № 8, находящ се на 3 и 4 етаж, вх. А. Горното обосновава извода, че ответникът е собственик на процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.

От приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните и приета от съда като компетентно извършена се установява, че процесният имот е част от блок с монолитна конструкция на 5 етажа. На приземния етаж е разположен гараж.

4

Общите части на всеки етаж на сградата включват асансьорна шахта, стълбище, стълбищни площадки и сметопровод. Общи части са и коридорите и площадките в сутерена, където са разположени избените помещения и абонатната станция. В общите части на сградата няма монтирани отоплителни тела. Общият отопляем обем на жилищната сграда етажна собственост е 2801 куб. м., а отопляемият обем на процесния имот е определен на 248 куб. м.

Сградата се ползва за жилищни нужди и доставяната топлоенергия е за битови нужди. Отоплителната инсталация на сградата е водна конвективна, двутръбна. Топлоснабдителното предприятие доставя топлинна енергия за отопление и БГВ на сградата в така наречената абонатна станция. Доставената топлинна енергия се измерва с общ за сградата топломер и се подава към отопляваните жилища чрез разпределителна мрежа, разположена над отоплителните тела, от която излизат вертикалните щрангове, които преминават през жилищата, разположени едно над друго. През едно жилище преминават няколко двойки щрангове, като всяка двойка включва тръба за подаване на горещата вода и тръба за връщане на охладената в отоплителните тела вода. Водата за БГВ идва от водопроводната мрежа, подгрява се в отделен топлообменник в абонатната станция и се доставя по други тръби към жилищата. Общото (за сградата) количество ТЕ за загряване на вода за БГВ се измерва в абонатната станция с отделен топломер. Във всяко жилище има по един или повече водомера за гореща вода. Освен чрез отоплителните тела (радиаторите) в обема на сградата се отдава топлина и от щранговете, тръбите на разпределителната мрежа, разширителния съд, връзката между последния и абонатната станция и др. тела. Тази част от общо потребената енергия се нарича "топлоенергия, отдадена от сградната инсталация (СИ)". В сгради етажна собственост- с такава схема на вътрешна отоплителна инсталация (ВОИ) - едно жилище не може да се изолира от останалите. Затова се прилагат схема и методика за дялово разпределение на подадената към абонатната станция топлинна енергия, описана в Наредбите по топлоснабдяване.

Съгласно чл. 70 на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр. София Общите условия са задължителни и заварените потребители на топлинна енергия към датата на влизането им в сила (23.10.2014г.) се счита, че от тази дата между тях и продавача има сключен договор.

Съгласно представената справка на „Техем сървисис“ ЕООД е изготвена 5 коригиращата индивидуална справка за отопление и топла вода за двата процесни отоплителни периода. За целия отоплителен сезон 2019 – 2020 г. е 18 702,231 kWh. От представените от „Топлофикация София“ ЕАД данни за начислена топлинна енергия е установено, че количеството на използваната енергия е 21 406,550 kWh. Разликата от - 2 704,319kWb, на стойност - 393,43 лв. без ДДС, 78, 69 лв. ДДС или общо 472,12 лв., която Топлофикация ще възстанови, според индивидуална справка за отопление и топла вода. За отоплителен период 2020 - 2021 г. по данни от „Техем сървисис“ ЕООД за целия отоплителен сезон е 18 891,446 kWh. От представените от „Топлофикация София“ ЕАД данни за начислена топлинна енергия е установено, че количеството на използваната енергия е 19 903,552 kWh.