Определение № 1377 от 18.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1377 гр. София, 18.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002100369 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби: на Г. М. Х. – ищец в производството, и на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД, ЕИК[ЕИК] – ответник в производството, срещу въззивно решение № 238 от 24.09.2025 г., постановено по в. гр. дело № 310/2025 година по описа на Великотърновския апелативен съд.

С обжалваното и от двете страни въззивно съдебно решение съдът е отменил решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС - Русе в частта, с която „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, за сумата над 15 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 024.10 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.05.2020 г. до окончателното им изплащане, както и в частта за разноските, с която „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. разноски над 1 236.57 лв. до присъдената сума 2006.40 лв., вместо което е постановил:

1

- отхвърлил е като неоснователен предявения от Г. М. Х. против „УМБАЛ К.“ АД [населено място] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 05.05.2020 г. медицински деликт - за разликата над 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. до присъдения размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане;

- отхвърлил е като неоснователен предявения от Г. М. Х. против „УМБАЛ К.“ АД [населено място] иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане на 05.05.2020 г. - медицински деликт - в размер на 2 024.10 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане;

- потвърдил е решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС - Русе в останалата му обжалвана част (за сумата от 15 000 обезщетение за неимуществени вреди и в частта, в която са отхвърлени исковите претенции до пълния им размер).

Г. М. Х., действаща чрез еднолично адвокатско дружество „Ш. и партньори“, в частност – чрез адв. С. Р. М., обжалва посоченото по-горе решение в следните му части: - в частта, в която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за обезвреда на неимуществени вреди над сумата от 15 000 лева до 30 000 лева и в частта, с която е отхвърлен искът за обезвреда на имуществени вреди в размер на 2 024.10 лева; - в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезвреда на неимуществени вреди над сумата от 30 000 лева до пълния размер от 40 000 лева и за отхвърляне на иска за обезвреда на имуществени вреди до пълния предявен размер от 2 107.05 лева.

В касационната жалба на Г. М. Х. въззивното решение се обжалва както неправилно - постановено при всички основания, разписани в чл. 281, т. 3 от ГПК: нарушение на материалния закон (в частност - чл. 52 от ЗЗД), необоснованост и съществено процесуално нарушение.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът-ищец, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи на първо място разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 – че въззивното решение е очевидно неправилно, и на второ място – разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

2

1. За задължението на въззивния съд да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства, да обсъди и прецени заключението на вещите лица в съвкупност с всички събрани доказателства, а не изолирано, и на тази база да обоснове крайните си изводи за липса или наличие вреди, причинени от неправомерно поведение при оказване на медицинска помощ;

Сочи съдебна практика по този въпрос, в противоречие на която твърди, че е постановено обжалваното съдебно решение: решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. №1062/2010 г., IV г. о. на ВКС, решение №108/16.05.2011 г. по гр. д.

№1814/ 2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 142/20.06.2017 г. по гр. дело № 3673/2016 г., IV г.о. на ВКС, решение № 12/25.02.2019 г. по гр. д. № 1456/2018 г., III г. о. на ВКС, решение № 130/13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., III г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 6457/2013 г., III г. о. на ВКС.

2. За определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Посочва се съдебна практика по този въпрос, а именно: решение № 264 от 12.02.2015 г., постановено по гр. д. № 6457/2013 г., III г. о. на ВКС; решение № 120/12.06.2013 г. по гр. д. № 1330/2012 г. на ВКС, III г. о., решение № 10/08.02.2018 г. по гр. д. № 1600/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 274/17.01.2020 г. по гр. д. № 4473/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 654/03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 3059/2024 г. на ВКС, състав на II г. о., решения - № 149 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., III г. о.; № 67 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 1101/2011 г., III г. о.; № 136 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о.; № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1237/2009 г., III г. о.; № 259 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г., III г. о., № 121 от 15.11.2017 г. по гр. д. № 5321/2016 г., III г.о., № 211 от 04.02.2020 г. по гр. д. № 831/2019 г., III г. о., № 232/29.10.2014 г. по гр. д. № 754/2014 г., III г. о.

Ответната по тази касационната жалба страна – „УМБАЛ К.“ АД е депозирала отговор на касационната жалба със становище за нейната неоснователност.

Касаторът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД чрез адвокат Е. Н. обжалва посоченото по-горе въззивно решение в частта му, в която е потвърдено решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС – Русе в частта, в която „УМБАЛ К.“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане за сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 3 датата на деликта 05.05.2020 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално – неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът-ответник, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като поставя следния конкретен въпрос в светлината на задълженията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, а именно:

1. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си на невъведени от страната факти или възражения и да постановява решение въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала?

Въпросът се задава във връзка с твърдението на този касатор за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на въззивния съд, които са довели до недопустимост на съдебното решение.

Сочи се следната съдебна практика - ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК; решение № 30/27.01.2025 г. по т. д. № 2115/2023 г. на ВКС; решение № 171/09.03.2025 г. по к. гр. д. № 701/2023 г. на ВКС; решение № 234/01.08.2025 г. по к. гр. д. № 1407/2023 г. на ВКС; решение № 509/04.09.2025 г. по к. гр. д. № 4721/2023 г. на ВКС; решение № 486/31.07.2025 г. по к. гр. д № 2654/2023 г. на ВКС; решение № 50121/25.03.2025 г. по т. д. № 1394/2022 г. на ВКС; определение № 2254/13.08.2024 г. по т. д. № 1764/2023 г. на ВКС; решение № 45/10.02.2025 г. по т. д. № 1764/2023 г. на ВКС.

По тази касационна жалба е постъпил отговор от ищцата с твърдения, че не са налице сочените от касатора „УМБАЛ К.“ АД основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „У.“ АД не е изразило становище.

При преценка на допустимостта на касационните жалби, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба на Г. М. Х., насочена срещу постановеното въззивно решение в частта му, в която е отменено решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д.

№ 364/2021 г. по описа на ОС - Русе в частта, с която „УМБАЛ К.“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. обезщетение за претърпени имуществени вреди 4 в размер на 2 024.10 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.05.2020 г. до окончателното им изплащане, и така предявеният иск е отхвърлен, както и в частта, в която е потвърдено решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС - Русе в частта за отхвърляне на този иск до пълния му предявен размер от 2 107.05 лева, следва да се остави без разглеждане на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвиждаща ограничаване на възможността за достъп до касационен контрол на определена категория съдебни актове с оглед цената на иска. В останалата й част касационната жалба на Г. М. Х. се явява процесуално допустима.

Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

Касационната жалба на „УМБАЛ К.“ АД е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел за установено, че от представената медицинска документация се установява, че ищцата Г. Х., към него момент на 44 г., е хоспитализирана в „УМБАЛ К.“ АД на 04.05.2020 г. с приемна диагноза „миома утери” и след направени лабораторни и образни изследвания е насочена към оперативно лечение с умерен оперативен риск, с предоперативна диагноза „лейомиом на матката“ /нераков тумор, който започва в стената на матката/; че оперативната интервенция е проведена на 05.05.2020 г. от хирургичен екип в състав д-р С.

Х., д-р Л. Т. и м.с. Б. Д..

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица - специалисти по хирургия, акушерство и гинекология и урология, според въззивния съд се установяват конкретните действия, извършени при операцията съгласно представения оперативен протокол № /830/290, а именно: според правилата за отстраняване на матката /хистеректомия/ след антисептично почистване на предната коремна стена е извършен напречен разрез на около 10-15 см. под пъпа и след разрязване на 5 фасцията на предните коремни мускули и перитонеума е проникнато в долната част на коремната кухина /малкия таз/; намерена е матка, уголемена колкото бременност във втори-трети лунарен месец, както и множество сраствания на сигмоидното черво и тънките черва към маточната повърхност и на аднексите към задната маточна повърхност; екипът е започнал да разрязва масивните сраствания между червата, матката и аднексите /т.н. дебридман/, за да осигури достъп до матката, аднексите и техните връзки и кръвоснабдяване; след превързване на съдовете на аднексите и матката, същите са отстранени над нивото на маточната шийка, оперативната област е огледана за кървене, поставен е дрен ниско в таза и коремът е затворен.

Съдът е отбелязал, че посоченото от експертите съответства на показанията на св. д-р Л. Т., която при операцията на Г. Х. е била асистент на опериращия лекар д-р Х., че екипът е работил на ниво малък таз, без да е прониквано нагоре в коремната кухина и относно констатираните множество сраствания, които били като при перитонит при липса на данни пациентката да е прекарала такъв.