Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 370 от 24.04.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1279/2023
Вид
Решение № 370
Подписан
24.04.2024
В сила
04.11.2024
Състав
Иван Режев

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 370

-, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ -ЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. -жданско дело № 20235530101279 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Ищецът Д твърди в исковата си молба, че на 11.07.2020 г., при движение по автомагистрала „-", в посока -, в района на -, водачът на лек автомобил марка „-", модел „-", с рег. № - - -, преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това било реализирано ПТП, при което били нанесени имуществени вреди на същия автомобил. Към момента на настъпване на ПТП, за лекият автомобил имало сключена валидна застраховка „каско +" при ищеца с полица № 440219213017805. След подадено уведомление при него, била образувана щета № 44010212003901 и били изготвени опис - заключение и ликвидационен акт, въз основа на които било изплатено с платежно нареждане от 04.08.2020 г. застрахователно обезщетение в размер на 287.15 лева.

Увреждането било настъпило поради наличието на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, което не можело да се вмени във вина на водача. Пътят, по който се движел автомобила при настъпване на произшествието, бил част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът. Произшествието било настъпило в резултат на неизпълнение на произтичащо от закона задължение на ответника, да поддържал пътя в изправно състояние, с което да осигурявал безопасното придвижване на участниците в движението, да сигнализирал за наличието на опасности по него, респективно да предприемел мерки за тяхното о-ничаване и отстраняване. До ответника била изпратена ресна покана за заплащане на сумата от общо 302.15 лева, която представлявала изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 44010212003901, с включени 15 лева 1 ликвидационни разноски за обработка на щетата. Към поканата били приложени всички необходими доказателства за установяване на горепосочената щета. Ответникът отказал да изплати претендираното обезщетение, като отказът му бил изцяло неоснователен. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 302.15 лева за ре-сно вземане за изплатено в същия размер застрахователно обезщетение по щета № 44010212003901, за причинени имуществени вреди на застрахованото по горепосочената имуществена застраховка трето лице -, вследствие на горепосоченото ПТП на 11.07.2020 г., и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Ответникът А. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, н-ери за установено следното:

На 29.10.2019 г., с представената по делото застрахователна полица № 440219213017805, между ищеца, като застраховател, и представител на О., като застрахован/застраховащ собственик на л.а. „- -”, с рег. № -, видно от представеното с исковата молба свидетелство за регистрацията му (л. 17 от -д. № 29619/2022 г. на С.), е бил сключен, при представените общи условия (л. 23-28), договор за имуществена застраховка „каско +” на същия автомобил, в който, като застрахован, в качеството му на лице, което може да използва превозното средство по силата на право, различно от правото му на собственост, което е видно от същото свидетелство за регистрация на този автомобил, тъй като други данни/доказателства за такова право на ползването му от това лице, различно от правото на собственост, не са посочени в полицата и представени по делото (л. 17 от -д. № 29619/2022 г. на С.) – разпитаният по делото свидетел, за срок от 04.11.2019 г. до 03.11.2020 г. (л. 9 от -д. № 29619/2022 г. на С.). От с-ата полица и представената с исковата молба сметка от 29.10.2019 г. се установява още, че на датата на последната е била платена първата вноска от застрахователната премия, чието плащане е уговорено в полицата разсрочено, на четири вноски (л. 10 от -д. № 29619/2022 г. на С.).

На 13.07.2020 г., в срока на действие на тази застраховка, свидетелят -, но като упълномощено от собственика лице, без по делото да е представено и такова пълномощно, е подал от името на застрахования собственик на процесното МПС, до офис на ищеца в - -, представеното по делото уведомление за щета 44010212003901 (л. 8 от -д. № 29619/2022 г. на С.). Със същото този свидетел, посочен и като водач на застрахованото при ищеца горепосочено МПС, е заявил в -фата за „данни за събитието“, че на 11.07.2020 г., в непосочен час, „населено място“ – „С., -, - -“, „място:“ - „-“, „виновен“ – „неизвестен“, „използвана ли е пътна помощ?“ – „не“, в „описание на събитието:“ - „по време на движение 2 съм минал през дупка от - до - км. до - стигнахме на бавен ход и т- я сменихме с резервната гума“ (л. 8 от -д. № 29619/2022 г. на С.). А в -фата за „увреждания по МПС вследствие на събитието:“, същият свидетел е посочил в това уведомление: – „задна дясна гума“ (л. 8 от -д.

№ 29619/2022 г. на С.). В същото уведомление този свидетел е посочил за „начин на определяне на размера на застрахователното обезщетение:“ – „по фактура“, а за лице, на което желае да бъде преведено:“ – „упълномощено лице“, като е посочил, че след изплащането му иска да бъде уведомен по телефон, като е декларирал с подписването му, че за горепосочените увреждания не е получавал обезщетение от други лица или застрахователни компании (л. 8 от -д. № 29619/2022 г. на С.).

На същата дата 13.07.2020 г., в - -, експерт на ищеца изготвил по същото уведомление представения с исковата молба опис – заключение по щета 44010212003901/13.07.2020 г. (л.

20 от -д. № 29619/2022 г. на С.). Направени са на тази дата и представените по делото от пълномощника на ищеца снимки на застрахованото МПС, приети като веществени доказателствени средства по делото, след извършеният им оглед по чл. 204 ГПК в първото заседание (л. 60-63 и 86). В описа-заключение по щета от 13.07.2020 г. експертът на ищеца е вписал, че увредена при ПТП е задна дясна гума - - -/- - -, която е за подмяна (л. 20 от -д. № 29619/2022 г. на С.). Върху този опис, за застрахования се е подписал, като получил копие от същия, подалият уведомлението свидетел (л. 20 от -д. № 29619/2022 г. на С.).

На 04.08.2020 г. представители на ищеца в - - са изготвили и представените с исковата молба - калкулация по претенция и ликвидационен акт (л. 21-23 от -д. № 29619/2022 г. на С.). С тях определили за декларираното увреждане при процесното ПТП на застрахования автомобил да се изплати по посочената в ликвидационния акт банкова сметка на свидетеля С. сумата от общо 287.15 лева, от която 278.75 лева за доставената за подмяна от „-“, на единична цена от 348.44 лева, с корекция от 0.80 - гума з. дясна - -/-R-- - mm, и 8.40 лева труд за монтаж и демонтаж (л. 21-23 от -д. № 29619/2022 г. на С.). В този ликвидационен акт няма одобрявани и ликвидационни разноски, за направата на каквито по делото няма и други доказателства (л. 23 от -д. № 29619/2022 г. на С.). В ликвидационния акт няма отразено и --фата му за „основание за ре-сен иск към:” (л. 23 от -д. № 29619/2022 г. на С.).

На 04.08.2020 г. ищецът превел на свидетеля С. сумата от 287.15 лева (л. 24 от -д. № 29619/2022 г. на С.). Това обстоятелство се установява и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства по делото (л. 33).

На 19.07.- г. ищецът изпратил до - в С. на ответника представената с исковата молба ре-сна покана (л. 26 от -д. № 29619/2022 г. на С.). С нея го поканил да му възстанови сумата от общо 302.15 лева, от която 287.15 лева за платеното застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка и 15 лева за ликвидационни разноски (л. 26 от -д. № 29619/2022 г. на С.). Тази покана е получена от - С. на 20.07.- г. (л. 27 от -д. № 29619/2022 г. на С.). На 18.08.- г. директорът на последното изпратил отговор, който ищецът получил на 20.08.- г. (л. 28 от -д. № 29619/2022 г. на С.). С него ответникът отговорил, че от изпратената от ищеца ре-сна покана и приложенията към нея не може да се установи категорично 3 мястото, на което е възникнало твърдяното ПТП, като не е безспорно и пълно доказано настъпването му, причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и наличието на препятствие на пътя, който следва да се стопанисва от държавата, в лицето на ответника, поради което не били налице основания за възстановяване на претендираната сума от 302.15 лева за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щетата (л. 28 от -д. № 29619/2022 г. на С.).

Съдът не кредитира, защото са непоследователни, нелогични и вътрешно противоречиви, а противоречат и на подписаното от него уведомление до ищеца за процесната щета, и на представените от пълномощника на ищеца снимки по делото показанията на свидетеля С. в частта им, за времето, мястото и обстоятелствата на ПТП, и настъпилите п-щото вреди на застрахования при ищеца автомобил. А тази непоследователност, нелогичност и вътрешна противоречивост в показанията на този свидетел в частта им за времето, мястото и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, и уврежданията п-щото, както и противоречието им в същите им части с уведомлението му до ищеца за същото ПТП, и представените по делото снимки, в съчетание с обстоятелството, че същият свидетел е застрахован при ищеца и получил от последния застрахователно обезщетение по процесната застраховка, предмет на ре-сния иск по делото, оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност в тези им горепосочени части, за механизма на ПТП и причинната връзка му същото и вредите на застрахования при ищеца автомобил (чл. 172 ГПК).

По делото са назначени и първоначална съдебна – автотехническа експертиза, определеното да изготви която вещо лице - е представило заключение (ПЗСАТЕ, л. 43-46), а поради оспорване на отговорите по точки 9 и 12-13 от същото с молбата на пълномощника на ищеца от 11.10.2023 г. по делото - и нова съдебна – автотехническа експертиза, определеното да изготви която вещо лице - също е представило заключение (ЗНСАТЕ, л.

101-106), поради оспорване и на което, но от пълномощника на ответника в съдебно заседание на 07.12.2023 г., е назначена и нова съдебна – автотехническа експертиза, определеното да изготви която вещо лице - също е представило заключение (ЗНСАТЕ, л.

142-170). От тях съдът възприема, поради неоспорването им от страните в тези им части и липсата на противоречие в същите с останалите доказателства по делото, съответно - т. 1 (с изключение на необосновано посоченото в скоби от вещото -същата, че в уведомлението не било уточнено коя точно гума се била увредила, тъй като това е посочено в т. 2 на същото уведомление, че увредена е задна дясна гума – л. 8 от -д. № 29619/2022 г. на С.), т. 2, 4-7 и 10-11 от ПЗСАТЕ, изпълнено от вещото лице -, т. 6 и 12-13 от ЗНСАТЕ, изпълнено от вещото лице -, и т. 5-7 и т. 12, абз. 1-3 на л. 149, и абз. 1-2 на л. 150 от делото, и 13, изр. 1 от ЗНСАТЕ, изпълнено от вещото лице - (чл. 202 ГПК). И не възприема, поради необоснованост и противоречие с останалите доказателства по делото, останалите съответно – т. 3 и 8 (защото необосновано вещото -иема в тях, че за участъка на ПТП, максимално 4 разрешената скорост била определена в ЗДвП на 140км/ч, тъй като липсвали данни за това пътят да бил в ремонт или сигнализиран като такъв, по който се извършвали ремонтни работи, което противоречи на ноторно известното горепосоченото обстоятелство, че с цел осигуряване на безопасността на движението, поради неравности на пътната настилка, по „-“, в участъка - – С., от км - до км -, е било въведено и за процесната дата 11.07.2020 г. оничение на скоростта, но до 90 км/ч, с горепосочената заповед № РД 11-913/27.09.2018 г. на ответната -, изменяна с последващи заповеди), и т. 9 и 12-13 от ПЗСАТЕ, изпълнено от вещото лице - (защото в тези му последно посочени части, същото заключение не почива на доказателства по делото, а на странични данни и предположения на вещото лице, на които не може да почива заключението - Р 356 -1955-І г.о., Р 1072-1956-ІІ г.о., Р 174-2016-І т.о.); т.