Определение № 2556 от 26.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2556 гр. Пловдив, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

М. Анг. Ненова като разгледа докладваното от М. Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, подадена чрез пълномощника адвокат Х. М., против Определение № 7326 от 14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 16239/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с., с което е оставено без уважение искането на „Сити Кеш“ ООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно, като се позовава на декларираните от ищеца доходи и имуществено състояние при сключване на договора за кредит и данните от ТП на НОИ за осигуряването му, с оглед на което счита, че същият не е материално затруднено лице и би могъл да заплати адвокатско възнаграждение. Твърди също така, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК предвид броя на заведените от същата дела, имащи за предмет недействителност на договорни клаузи. По тези съображения моли да бъде изменено постановеното по делото решение, като бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост.

Представя писмени доказателства: искане за сключване на договор за кредит и справка от ТП на НОИ.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата М. П. Г., ЕГН ********** от гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. „А“, ет. 4, ап. 12 чрез пълномощника адвокат Г. М. намира частната жалба за неоснователна. Позовава се на практиката на ВКС и Окръжен съд – Пловдив, според която наличието на основанията за безплатна правна помощ не може да се обсъжда от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение и ангажирани от него доказателства. Оспорва твърденията на частния жалбоподател за добро материално състояние на ищеца, както и наведените от същия доводи за злоупотреба с права.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Производството по гр.д. № 16239/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с.

1 е образувано по искова молба на М. П. Г. против „Сити Кеш” ООД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 75283 от 21.10.2022 г.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С Решение № 1095 от 12.03.2024 г. съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 300 лв.

По искане на ответника за изменение на решението в частта за разноските, съдът е постановил Определение № 7326 от 14.06.2024 г., с което е оставил без уважение искането, като се е мотивирал с липсата на задължение на страната, получила безплатна адвокатска помощ, да доказва наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗАдв., преклудирането на възражението на насрещната страна с приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, както и с липсата на злоупотреба с права от страна на ищеца.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи съгласно чл.

38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. са оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и осъждане на насрещната страна да заплати разноските в производството съобразно правилата на ГПК. Наличието на основанията по чл.

38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на визираните за нея основания – в случая, че е материално затруднено лице, нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е така.

Същевременно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на чл. 78 от ГПК насрещната страна е осъдена за разноските по делото. В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021 г., IV г. о., Определение № 203 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1518/2021 г., I т.о. и други.

Дори да се приеме, че по възражение на ответната страна може да се преценява финансовото състояние на страната, получила безплатна адвокатска помощ, в настоящия случай от доказателствата по делото не може да се установи с категоричност, че към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие имущественото състояние на ищеца е позволявало заплащане на предоставената адвокатска помощ. Декларираните от същия данни за трудово възнаграждение в искането за сключване на договор за кредит не са актуални, тъй като касаят период преди сключване на договора за правна защита и съдействие, а справката за осигурителен доход от ТП на НОИ няма доказателствена стойност, тъй като липсва име, длъжност и подпис на съставилото я лице, и от съдържанието й не става ясно какви са по естеството си посочените суми и дали същите са реално изплатени на ищеца.

2

Не е налице и сочената от жалбоподателя злоупотреба с права. Ищецът е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по-слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие. При това потребителят е в значително по-неблагоприятна позиция в отношенията си с търговеца, доколкото са констатирани неравноправни и нищожни клаузи, с които търговецът е искал да обвърже потребителя с цел извличане на скрита печалба. В този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му в никакъв случай не би могло да се определи като злоупотреба с права.

Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7326 от 14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 16239/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3