Решение № 69 от 11.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско дело № 20215000500460 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 264818/05.07.2021г. г. от О. п. Х. като представител на ПРБ против решение № 260187/22.06.2021г.,постановено по гр.д.220/2021 г. по описа на ОС – Х. в частта ,в която ПРБ е осъдена да заплати на Г. Б. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 12 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.209 ал.I вр. чл.26 ал.I от НК,по което е оправдана с присъда №******* г. по НОХД №******. на Районен съд-Х.,потвърдена с решение №**** г. по ВНОХД №**** на Окръжен съд-Х., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 06.VII.2020 г. до окончателното изпащане на сумата.По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателят ответник моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и бъде постановено друго ,с което присъденото обезщетение бъде намалено.

Постъпила е и въззивна жалба от Г. Б. Д. против същото решение на ОС – Х. в частта ,в която е отхвърлен предявения нея иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над уважения размер от 12 000 лв. до 1 пълния предявен размер на иска от 30 000 лв. като поддържа искане в тази част решението да бъде отменено и предявения от нея иск да бъде уважен в пълен размер.

Отговори от страните не са постъпили.

Контролираща страна Апелативна прокуратура – Пловдив взема становище присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено .

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

С обжалваното решение първоинстанционният окръжен съд е приел за установени следните факти :

Досъдебно производство №******* г. на РДМВР-Х. е образувано с постановление на Районна прокуратура-Х. на 07.Х.2016 г. срещу неизвестен извършител по повод жалба от Ю. Х. Т. от с.Л.,област К. против ищцата за предадени от него на нея суми от 6000 лева веднъж и 5500 лева и 260 евро още веднъж за лечение на трето лице-адвокат,с убеждението,че действително сумите отиват по предназначение.

С постановление от 04.Х.2017 г. Г. Б. Д. е привлечена като обвиняема по делото за извършено престъпление по чл.209 ал.I вр. с чл.26 ал.I от НК за това,че през периода февруари-септември 2014 г. включително в с.К., Х. о. и в гр.Х. при условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Ю. Х. Т. от с.К., Х. о. относно основанието за получаване от нейна страна на парична сума от 12 25 лева и 260 евро/508.51 лева/-а именно извършване на правна услуга от З. Н. П. от гр.К., адвокат от АК-К.,както и за неговото лечение в Република Турция и Израел,и с това му причинила имотна вреда общо в размер на 12 758.51 лева.Спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Районна прокуратура Х. е внесла обвинителен акт в Районен съд-Х. против Г.Д. на 04.ХII.2017 г. с предмет обсъденото по-горе обвинение,по което е образувано НОХД№****** г.В хода производството на проведени 2 още три заседания,като с присъда №31/15.III.2018 г. Г.Д. е призната за виновна по повдигнатото обвинение и е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на това наказание за изпитателен срок от три години.

По жалба на ищцата против горната присъда е образувано на 11. IV.2018 г. ВНОХД №***** г. по описа на Окръжен съд-Х., по което съдът е отменил присъдата и делото е върнато на РС-.Х. за ново разглеждане от друг състав.

Пред РС - Х. е образувано НОХД №******. По делото са проведени пет заседания,като на последното-19.ХII.2018 г. е постановена присъда №101/19.ХII.2018 г. с която РС-Х. оправдава Г.Д. по повдигнатото обвинение.

По протест на прокуратурата против така постановената присъда пред ОС-Х. е образувано НОХД №105/2019 г.,производството по което е проведено в три заседания,като с присъда №25/14.V.2019 г. признава Г.Д. за виновна в това,че през периода февруари-септември 2014 г. включително в с.К., Х. о. и в гр.Х. при условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Ю.

Х. Т. от с.К., Х. о. относно основанието за получаване от нейна страна на парична сума от 7 250 лева и 260 евро -а именно извършване на правна услуга от З. Н. П. от гр.К., адвокат от АК-К., както и за неговото лечение в

Република Турция и Израел,и с това му причинила имотна вреда общо в размер на 7 758.51 лева,като й налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца на основание чл.209 ал.I вр. с чл.26 ал.I от НК и я оправдава за извършване на престъплението в гр.Х. и за сумата от 5 000 лева.,като на основание чл.66 от НК отлага изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от три години.

По касационна жалба на Г. Д. е образувано наказателно дело №883/2019 г. на ВКС,с проведено едно заседание на 15.Х I.2019 г. С решение №219/16.I.2020 г. съдът отменя присъда №25/14. V.2019 г. по НОХД №105/2019 г. и връща делото за ново разглеждане от въззивния съд като след връщането на производството от касационият съд е образувано НОХД №**** по описа на ОС-Х.,проведено в пет заседания и завършило с решение №55/06.VII.2020 г. ,с което потвърждава присъда №101/19.Х II.2018 г. постановена по НОХД №******. на Районен съд-Х..

Гореустановеното не е било спорно между страните ,а и се установява 3 от приложените наказателни дела.

На база на тези безспорни обстоятелства и във връзка със събраните по делото доказателства за претърпени от ищцата болки и страдания в резултат на гореизложеното съдът е приел ,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за репариране на неимуществените вреди ,претърпени от ищцата от незаконно воденото против нея наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда и като е съобразил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да е в размер на 12 000 лв.,в който размер е уважил предявения иск ,а за разликата до пълния предявен такъв от 30 000 лв. го е отхвърлил.Присъдил е горното обезщетение ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда 06.VII.2020 г. до окончателното изпащане на сумата.

Описаната по-горе фактология не е оспорена с въззивните жалби като със същите се атакува обжалваното решение само досежно размера на присъденото обезщетение ,дължимо от Държавата в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ като жалбоподателят ПРБ прави оплакване за недоказаност на тези вреди по размер и поддържа възражението за прекомерност на присъденото обезщетение. Жалбоподателката Г. Б. Д. също релевира оплаквания за неправилност относно определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като претендира такова в пълния му предявен размер...Следователно и на основание чл.269 от ГПК това са пределите на въззивното обжалване.

По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищцата в резултат на незаконно повдигнатото и водено срещу нея наказателно производство по делото са събрани гласни доказателства и са представени писмени такива.

Така свидетелката Д. Х. установява ,че познава ищцата ,с която е работела в гражданското й сдружение и е организирала курсовете ,които са провеждали.До преди наказателното дело ищцата била весел ,жизнерадостен човек ,много контактна ,дейна.По време на процеса много се променила ,затворила се в себе си ,не била пълноценна ,изпитвала притеснения ,имала конфликт с дъщеря си.Установява ,че коренно се променила в резултат на 4 делото ,както и че през 2019 г. обикаляли заедно по болниците ,защото ищцата имала здравословни проблеми със сърцето ,които може и да са от възрастта ,но според свидетелката били изцяло в следствие на неприятностите ,които ищцата преживявала.

Свидетелката С. К. установява ,че познава ищцата във връзка със собствения си бизнес.Познава и дъщеря й ,която работи в

Общината.Установява ,че ищцата била изключително жизнерадостен ,активен и общителен човек ,страшно много изживявала делото ,което се водело против нея,споделяла притеснения как ще живее с това петно , преди заседанията много й се променяло настроението ,както и установява ,че по време на делото се влошило здравословното състояние ,за което не знае от кога датира ,но във връзка с делото се е активирало.Установява ,че и сега плаче безпричинно и изпада в криза ,както и че се влошили отношенията с дъщеря й.

Така обсъдените свидетелски показания следва да бъдат кредитирани доколкото са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от фактите ,които установяват.

Представени са по делото епикриза от Клиника по кардиология, Б. Л. от която е видно,че ищцата е постъпила за лечение на 05.ХI.2019 г. и е изписана на 07.ХI.2019 г. с поставена окончателна диагноза „Микроваскуларна ангина.Артериална хипотертония II степен“ и придружаващи заболявания „Тиреодит на Хашимото. Свръхактивен пикочен мехур“. ,както и епикриза на Клиника по кардиология при МИМВР,от която е видно,че ищцата е постъпила на 09.IХ.2019 и е изписана на 12.IХ.2019 г. с диагноза „Изострена хронична сърдечна недостатъчност“. А видно от етапна епикриза от 25.II.2021 г. на д-р И. М.,ищцата има дългогодишна артериална хипертония,като от септември 2019 г. е установена хронична застойна сърдечна недостатъчност.

Обезщетението за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с оправдателна присъда се определя от съда ,съблюдавайки принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД .Както се приема в категорично наложилата се касационна практика понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД , не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно 5 съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Такива правно релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.

По делото безспорно се установи на първо място ,че ищцата е претърпяла обичайните вреди за лице ,обвинено в извършване на престъпление като притеснение ,страх, стрес , ,накърнено достойнство,оронен авторитет,чувство за онеправданост,коренна промяна в психо емоционалното състояние,негативни изживявания, свързани с чувството за вина и срам пред обществото,близки,приятели и роднини .Тези неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на незаконно водено наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда и са в безспорна причинно следствена връзка с последното.

За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретния случай следва да бъдат преценявани и т.нар. специфични вреди ,които в случая ищцата твърди да е влошеното и здравословно състояние ,за което се установи на първо място ,че артериалната хипертония ,от която ищцата страда е от дълги години и не може по тази причина да бъде приета като вреда ,пряка и непосредствена последица от незаконно воденото наказателно производство.Ще се отнася до кардиологичните проблеми и другите такива ,констатирани с епикиризите от 2019 г. също не може да се приеме ,че са в пряка връзка с наказателното производство доколкото е възможно да са възрастово причинени ,но може да бъде прието ,че в резултат на последното са се обострили.