Разпореждане № 64292 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 64292 гр. София, 01.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20241110115576 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в адрес, представлявано от Изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б., чрез пълномощника им юр. В. Ц.. Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение против Е. В. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в адрес, за сумата от 1 491,88 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки), от която а) 531,65 лв. (петстотин тридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 18.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 108,83 лв. (сто и осем лева и осемдесет и три стотинки ) – договорна лихва за периода от 30.04.2008 г. до 30.09.2008 г. и в) 851,40 лв. (осемстотин петдесет и един лева и четиридесет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 01.05.2008 г. до 26.02.2024 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и за сумата от 129,84 лв. (сто двадесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за потребителски кредит номер *** – 01682337, сключен на 15.12.2007 г. между ЮЛ и Е. Д.. С договор за цесия от 08.07.2014 г. ЮЛ е прехвърлило вземането си към Е. Д. на дружеството – заявител, като длъжникът е уведомен за прехвърлянето.

Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. Ц., платежен документ за внасянето на държавна такса, списък на разноските и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и основателно, предвид следните съображения:

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за 1 която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

В този смисъл искането на ЮЛ – *** попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.

411 ал. 1 изречение второ от ГПК. Настоящият адрес на длъжника, който има качеството на „потребител“, според справка за постоянен и настоящ адрес е в *** т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощно, удостоверяващи представителната власт на юр. Ц., от която изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.

Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал.

3 от ГПК и доколкото длъжникът има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съдът не констатира заявлението да се основава на неравноправни каузи или да е налице обоснова вероятност за това.

С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ЮЛ – *** против Е. Д.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на държавна такса в размер на 29,84 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. С оглед материалния интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в АДРЕС, представлявано от Изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б., за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение против Е. В. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в адрес, за сумата от 1 491,88 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки), дължима по договор за потребителски кредит номер *** – 01682337, сключен на 15.12.2007 г. между ЮЛ и Е. Д. и договор за цесия от 08.07.2014 г. , от която а) 531,65 лв. (петстотин тридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) – главница, 2 ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 18.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 108,83 лв. (сто и осем лева и осемдесет и три стотинки) – договорна лихва за периода от 30.04.2008 г. до 30.09.2008 г. и в) 851,40 лв.

(осемстотин петдесет и един лева и четиридесет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 01.05.2008 г. до 26.02.2024 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и за сумата от 79,84 лв. (седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.

ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за уважената част от заявлението.

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на уведомление.

Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3