Определение № 2432 от 27.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2432 гр. Варна, 27.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500907 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕИС-строителна компания“ АД, ЕИК 205921868, срещу Определение №2629/26.02.2025г. по гр. дело №14023/2024г . на ВРС, 16-ти състав, с което след предходно определение на ВОС е оставена без уважение молба с правно основание чл.207-8 от ГПК на „ЕИС-строителна компания“ АД за обезпечаване на доказателства по „бъдещ отрицателен установителен иск между страните, че не съществува претендирано от „Хидроремонт-иг” ООД, ЕИК119038763, задължение на ищеца за заплащане стойността на предстоящ авариен ремонт на временния и постоянния тръбовод за отпадъчни води във Варненското езеро и на монтирания тройник в зоната на Фланец 3“, чрез изготвяне на комплексна СТЕ относно причината и начина на настъпване на аварията на 02.11.2024г. и причинно – следствената връзка между действията на молителя и настъпилата авария.

В жалбата се поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно. Няма пречка да бъдат обезпечавани доказателства по бъдещ иск за отричане задължение на ищеца към бъдещия ответник. В случая бъдещият иск е с предмет „несъществуване на претендирано от „Хидроремонт-иг” ООД вземане от ищеца за заплащане стойността на предстоящ авариен ремонт на временния и постоянния тръбовод за отпадъчни води във Варненското езеро и на монтирания тройник в зоната на Фланец 3“. Вземането на бъдещия ответник е възникнало към момента, независимо от неяснотата в размера и основанието му (договорно или извъндоговорно). Ако на договорно основание вземането на кредитора възниква след намаляване на имуществото му, то при деликтната отговорност това не е така, а в случая не е ясен и видът на 1 претенцията на ответника, с оглед писмото на „Хидроремонт-иг” ООД изх.

№155/01.11.2024г. Невярно е, че тежест за доказване на вземането си в бъдещия процес ще носи само кредиторът, тъй като ищецът-длъжник ще има правото да проведе насрещно доказване. Без да се събере сега КСТЕ на въпросите на молителя няма да се изясни точната причина за повредите в тръбовода за отпадъчни води във Варненското езеро и на монтирания тройник в посочената зона. Моли се за отмяна на определението и за допускане на замолената експертиза.

Производството е едностранно и не налага размяна на книжа.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна регламентация за случая, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба по чл.207-8 от ГПК на „ЕИС-строителна компания“ АД за обезпечаване на доказателства по бъдещ иск за признаване за установено спрямо „Хидроремонт-иг” ООД, че не съществува претендирано от „Хидроремонт-иг” ООД вземане от ищеца за стойността на предстоящ авариен ремонт на временния и постоянния тръбовод за отпадъчни води във Варненското езеро и на монтирания тройник в зоната на Фланец 3“.

Бъдещият иск е с така посочения петитум и е обоснован с твърдения за договорно правоотношение между двете дружества, по което ищцовото има качеството на подизпълнител досежно възложен от Община Варна на ответното дружество ремонт на ВиК съоръжения във Варненското езеро, както и получено от „Хидроремонт-иг” ООД по ел. поща писмо изх.

№155/01.11.2024г., с което бъдещият ответник уведомил ищеца, че при изпълнение на договор между тях „ЕИС-строителна компания“ АД уведило временния и основния тръбопроводи, както и монтирания тройник в зоната на Фланец 3. В писмото се посочвало и че след извършване от ответника на авариен ремонт на съоръженията той щял да извести ищеца за стойността на СМР, която подизпълнителят щял да дължи.

Последвала кореспонденция, с оглед на която ответникът отказвал да се допуснат представители на ищеца на мястото на ремонта, което показвало и намерението на „Хидроремонт-иг” ООД да възпрепятства събирането на доказателства за причината за аварията на съоръженията.

С обжалваното определение ВРС,съобразявайки и дадените му указания с предходно въззивно определение на ВОС, е отхвърлил молбата, поради съображения за липса на интерес от бъдещия иск към момента.

Производството по чл.207-8 от ГПК съставлява способ за предварително събиране на доказателства преди започване на същинския исков процес, ако към момента на подаване на молбата съществува реална опасност конкретно доказателство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране, било в резултат на недобросъвестното поведение на 2 насрещна страна, било в резултат на обективни фактори от действителността.

Обстоятелствтото, че производството е функция на бъдещия съдебен процес означава, че както и при обезпечението на иск, следва спорното право да бъде индивидуализирано в достатъчна степен с оглед преценка на страните по него, вида, основанието и размера му, както и съответствието на замоленото за събиране доказателство с тези елементи на спорното право и с обоснованата опасност от изгубване, унищожаване или затруднено за събиране на соченото доказателство.

В настоящия случай е замолена за събиране КСТЕ относно бъдещия отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума.

Положителна предпоставка за допустимост на иск за недължимост на парична сума е ясно оформената извънсъдебна парична претенция на ответника спрямо ищеца за конкретно по размер и основание вземане, което все още не е предявено пред съд. Настоящият случай не е такъв, защото писмо с изх.

№155/01.11.2024г. от „Хидроремонт-иг” ООД има само уведомителен характер за сочено договорно нарушение на „ЕИС-строителна компания“ АД, но не съдържа нито размер, нито начин на формиране, нито срок за изпълнение, нито дори твърдения за изискуемост на вземането. Обратното – с писмото се информира, че в последващ момент и при бъдещи обстоятелства (едва след извършване на ремонт на съоръжението) ответникът ще информира ищеца за размера и параметрите на задължението му към ответника. Ето защо към момента не може да се приеме, че ответникът поддържа да има изискуемо вземане от ищеца с ясни основание и размер, което ищецът да би имал интерес от отрече чрез иск. Бъдещо и несигурно е обстоятелството дали изобщо би се стигнало до такова притезание на ответника към ищеца. Поради това иск за отричане на последното би бил преждевременно предявен към момента, което не обосновава и приложимостта на възможността по чл.207-8 от ГПК в случая.

В продължение на горното и както правилно се посочва в жалбата, за да се претендира изобщо парично обезщетение е необходимо кредиторът вече да е увреден, а в настоящия случай не се сочи претърпяна понастоящем щета от ответника по бъдещия иск. А че отношенията между страните нямат деликтен характер е очевидно, с оглед соченото договорно правоотношение между тях във връзка с ремонта на съоръженията. Това потвърждава горния извод.

На трето място опасенията за изгубване или затрудняване събирането на доказателства относно причините за повредата са по-скоро презумптивни, отколкото базирани на обективни данни. Освен това ако ищецът поддържа, че ответникът отказва да допусне представители на ищеца на мястото на ремонта в нарушение на договорните им отношения, ищецът разполага с иск за реално изпълнение, а не с отрицателен иск за неясно и хипотетично задължение към ответника. И това потвърждава формирания извод.

По изложените съображения определението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2629/26.02.2025г. по гр. дело №14023 за 2024г. на ВРС, 16-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4