Решение № 12313 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12313 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110108897 по описа за 2024 година

Предмет на делото са следните обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „**********“ ЕАД, чрез юрисконсулт *********, против Н. А. Н., за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че Н. А. Н. дължи на „**********“ ЕАД следните суми:

1. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - сумата от 1682, 98 лв., представляваща месечни абонаментни такси и стойността на потребление по предоставени услуги по рамков договор № *************/9. 06. 2019 г., приложенията към него и общите условия, начислени по партида № **********, за периода от 18. 02.

2022 г. – 16. 08. 2022 г. , за която сума са съставени 5 бр. фактури, индивидуализирани в исковата молба, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата;

2. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – сумата 2639, 24 лв. неплатени вноски за закупени устройства на изплащане, дължими за периода 18. 02. 2022 г. – 16. 08. 2022 г., на основание посочения по-горе рамков договор и сключени въз основа на него договори за продажба на изплащане, начислени по посочената по-горе партида № **********, за която сума са издадени 6 бр. фактури, индивидуализирани в исковата молба ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното плащане на сумата;

3. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД - сумата в общ размер на 2556, 39 лв., представляваща неустойки за едностранно прекратяване на рамков договор № *************/9. 06. 2019 г., партида № **********, по вина на абоната, дължима на основание чл. 54.12 от общите условия и приложение № 1 към рамковия договор, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата;

4. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 858, 12 лв. обезщетение за забавено плащане на главниците по точки 1 2 и 3, възлизащи общо на сумата 6878, 61 лв., считано от падежа на всяко вземане по изготвените фактури до подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.

1

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответника е сключен рамков договор № *************/09.06.2018 г., ведно с приложения към него, по силата на който са предоставяни електронни съобщителни услуги и са му предадени устройства за изплащане, като цените са начислявани по партида с № **********, като за периода от 18.02.2022 г. до 16.08.2022 г. ответникът не е заплатил задълженията си за предоставените услуги в размер на 1 682.98 лева, представляваща месечни абонаментни такси и стойността на потребление по предоставени услуги по рамков договор № *************/9. 06. 2019 г., приложенията към него и общите условия, начислени по партида № **********, 2639, 24 лв. неплатени вноски за закупени устройства на изплащане, дължими за периода 18. 02. 2022 г. – 16. 08. 2022 г., на основание посочения по-горе рамков договор и сключени въз основа на него договори за продажба на изплащане, начислени по посочената по-горе партида № **********, за която сума са издадени 6 бр. фактури и за сумата от 2556, 39 лв., представляваща неустойки за едностранно прекратяване на рамков договор № *************/9. 06.

2019 г., партида № **********, по вина на абоната, дължима на основание чл. 54.12 от общите условия и приложение № 1 към рамковия договор и за взетите устройства на изплащане, поради което и на 12.07.2022 г. поради неплащане договорът е бил прекратен. Съгласно договора, при прекратяване по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер от 2 556.39 лева. Моли исковите претенции да бъдат уважени, за които по-рано е подал и заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53245/2023 г. по описа на СРС, ГО, 171ви състав.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. А. Н..

С протоколно определение от 10.06.2026 г. съдът е прекратил настоящото производство на основание чл. 233 ГПК в частта, в която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер от 858,12 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците по точки 1 2 и 3, възлизащи общо на сумата 6878, 61 лв., считано от падежа на всяко вземане по изготвените фактури до подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, като определението на съда е влязло в сила. В същото съдебно заседание е докладвана и молба от ответника, с която изрично признава предявените осъдителни искове за главниците в общ размер от 6 878.61 лева, както и заплатените от ищцовото дружество държавни такси по настоящото производство и по ч.гр.д. № 53245/2023 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав.

В открито съдебно заседание на 15.06.2026 г. съдът е уважил искането на дружеството ищец за постановяване на решение при признание на иска.

Налице са предпоставки за постановяване на решение при признание на иска при предпоставките на чл. 237 ГПК – ответникът е признал исковете с нарочна молба, признанието не нарушава императивна правна норма, признато е право,с което страната може да се разпорежда. При това положение решението следва да бъде основано на формулираното от ответника признание като исковете подлежат изцяло на уважаване.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на 2 признанието на иска.

По делото е прието и споразумение от 11.05.2026 г., сключено между страните след иницииране на настоящото производство, като съдът намира, че волята на страните, обективирана в него, следва да бъде зачетена от съда, включително и в частта, в която страните са договорили начина за разпределяне и на разноските помежду си.

При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски, изразяващи се единствено в заплатена държавна такса в настоящото и в заповедното производство в общ размер от 170.14 евро, съдът приема, че следва да бъдат присъдени такива. Доколкото в останалата част страните изрично са уредили взаимотношенията си и досежно разноските, съдът намира, че не следва да се произнася допълнително в тази част.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Н. А. Н. с ЕГН: **********, с адрес: гр.

******, дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******“ №, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53245/2023 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав, а именно:

- 862.36 евро, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и стойността на потребление по предоставени услуги по рамков договор № *************/9. 06. 2019 г., приложенията към него и общите условия, начислени по партида № **********, за периода от 18.02.2022 г. – 16.08.2022 г., по издадени фактури № *********/18.02.2022 г., № ***********/18.03.2022 г., № *********/20.04.2022 г., № *********/18.05.2022 г. и фактура № ********/20.06.2022 г.;

- 1 352.35 евро, представляваща неплатени вноски за закупени устройства на изплащане, а именно: апарат Samsung Galaxy A72 Black+HF TTEC, апарат Samsung Galaxy A72 Black+HF Л600, апарат Apple iPhone 12 128GB Blu+Adapter, раблет Lenovo Tab M10 HD 32GB, апарат Samsung Gal A 32 5G Black+HF TTEC и апарат Samsung Gal A12 32GB Bla+TTEC HF, дължими за периода 18.02.2022 г. – 16.08.2022 г., на основание рамков договор № ************* и сключени въз основа на него договори за продажба на изплащане, начислени по партида № ********** по фактури № *********/18.02.2022 г., № ***********/18.03.2022 г., № *********/20.04.2022 г., № *********/18/05/2022 г., № ********/20.06.2022 г. и фактура № ********/20.07.2022 г.;

- 1 309.89 евро, представляваща начислени неустойки за едностранно прекратяване на рамков договор № *************/9.06.2019 г., по партида № **********, по вина на абоната Н. Н., дължима на основание чл. 54.12 от общите условия и приложение № 1 към рамковия договор;

ОСЪЖДА Н. А. Н. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****** да заплати на 3

„**********“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******“ № 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер от 170.14 евро – разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 53245/2023 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4