Решение № 69 от 04.03.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Станислав Стефански

Любка Милкова

Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500713 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение 260124/21.08.2020г., постановено по Гр.д.№2419/2019г. по описа на ВТРС е прието за установено в отношенията между страните, че Й. В. В., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В.Търново, ул.“ГМ“ №*, в качеството на поръчител по договор за потребителски кредит №3626/17.01.2018г. и запис на заповед от 17.01.2018г., дължи на „У“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“В“ №*, сумата от 432,13лв. главница, представляваща неплатена част от общото задължение от 1085,27лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата от 240,98лв. до пълния претендиран размер от 673,11 лв. отхвърля иска, като неоснователен, както и е осъдена Й.

В. В. да заплати на „У“ ЕООД със седалище гр.Ш сумата от 304,95лв. разноски в исковото производство и сумата от 208,65лв. разноски в заповедното производство.

Против първоинстанционното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от Й. В.

В., чрез назначения й по реда на чл.47 алл.6 от ГПК особен представител адв.Й.Х. от ВТАК, В ЧАСТТА, с която, с която е уважен частично предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.537 вр. чл.483 вр. чл.485 ал.1 вр. чл.513 ал.1 от ТЗ за сумата от 432,13лв., представляваща неплатена част от общото задължение от 1085,27лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Релевира оплаквания за недопустимост на съдебното решение в 1 обжалваната му част с довод за липса на идентичност в основанията на паричното вземане, за което е издадена Заповед №140/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК и вземането, по което е постановено съдебното решение в обжалваната му част. Излага, че в издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение вземането произтича единствено от Запис на заповед от 17.01.2018г., а в съдебното решение вземането произтича от качеството на ответника на поръчител по Договор за потребителски кредит и от Запис на заповед от 17.01.2018г. В условията на алтернативност, релевира оплаквания, че първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилни и незаконосъобразни изводите на първоинстанционният съд, че ищцовото дружество е доказало соченото от него каузално правоотношение, произтичащо от договор за кредит, по който ответницата се е задължила солидарно, в качеството на поръчител. Релевира оплакване за неправилна преценка на представените по делото доказателства, довела до неправилни изводи, с които е уважен частично предявеният от ищеца иск. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да обезсили първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част като недопустимо, алтернативно, да го отмени в тази част като неправилно, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „У“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Т. от АК – Ш, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговора. Претендира съдебни разноски.

В СЗ въззивника Й. В. В., чрез назначения й особен представител адв.Й. Х. от ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по съображения, изложени в представено в СЗ писмено становище, с което релевира възражение, че разпоредбите на Договор за потребителски кредит №3626/17.01.2018г. са сключени в нарушение на императивните разпоредби на ЗПК, вкл. за неспазване разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като в процесния ДПК е посочен ГПР, но не е посочен начинът, по който е формиран и какво включва, предвид което процесния ДПК е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Позовава се на забраната на чл.34 от ЗПК, според която кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. Не претендира разноски.

В СЗ въззиваемата страна „У“ ЕООД гр.Ш, чрез пълномощника си адв.Т. от АК – Ш, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, респ. съдебното решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите 2 от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Възражението на въззивника за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е неоснователно, доколкото съдът се е произнесъл по процесуално допустим иск и при съществуване на абсолютните процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск на ищеца, като е разгледал и се е произнесъл по предявения от ищеца иск, предмет на делото.

Предмет на предявения установителен иск по чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК е съществуване на вземането, съгласно издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК по Чгр.д.№346/2019г. по описа на ВТРС, основано на запис на заповед, издаден на 17.01.2018г., по който ответницата е авалист, като, с оглед въведеното в процеса от ищеца с ИМ твърдение за конкретно каузално правоотношение между страните, а именно Договор за потребителски кредит под формата на договор за заем №3626/17.01.2018г., по който ответника е поръчител, за обезпечаване вземането по който е издаден от издателя процесния запис на заповед от 17.01.2018г., авалист по който е ответника, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, разгледано от първостепенният съд /т.17 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, поради което и доколкото съдебното решение е единство от мотиви и диспозитив, не е налице твърдяната липса на идентичност в основанията на вземането по издадената заповед по чл.417 т.9 ГПК и по което е постановено обжалваното съдебно решение, т.е. не е налице произнасяне по непредявен иск, поради което и първоинстанционното решение в обжалваната му част е допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново е бил предявен от „У“ ЕООД против Й. В. В. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.537 вр. чл.483 вр. чл.485 ал.1 вр. чл.513 ал.1 от ТЗ за приемане за установено, че ответника Й. В.

В. като поръчител на А.Р.О., дължи на „У“ ЕООД гр.Ш сумата от 673,11лв., представляваща дадена в заем и невърната сума по Запис на заповед от 17.01.2018г. и по Договор за потребителски кредит от 17.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 3 от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда – *.01.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на издадена Заповед №140/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по Ч.гр.д.

№346/2019г. по описа на ВТРС. В ИМ са изложени твърдения, че на 17.01.2018г. между А.Р.О. и ищеца „У“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит /ДПК/ под формата на договор за заем, въз основа на който ищецът е предоставил на Антоанета Огнянова в заем сума, която е реално предадена на лицето. Твърди се, че поръчители по договора за кредит, отговарящи за всички задължения на длъжника, са ответника Й. В. В. и КМЙ, както и че за обезпечение на задължението длъжникът и поръчителите са подписали и издали в полза на ищцовото дружество Запис на заповед на 17.01.2018г., като същият им е предявен за плащане на 19.02.2018г. Сочи се, че част от сумата е заплатена от длъжника, но оставащата част в размер на 673,11лв. е дължима към „У“ ЕООД. Твърди се, че в уговорения срок дадената в заем сума не е изцяло върната, поради което по заявление на ищеца по чл.417 т.9 ГПК е образувано Чгр.д.№346/2019г. по описа на ВТРС, по което против А.Р.О., Й. В. В. и КМЙ солидарно е издадена заповед по чл.417 ГПК за исковата сума, връчена на ответника Й. В. В. по реда на чл.47 ал.5 ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване на настоящия установителен иск по чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.

Претендира разноски.

С уточняваща ИМ молба вх.№4896/09.03.2020г. ищецът пояснява, че последното извършено плащане по ДПК е на *.07.2018г. и от 17.07.2018г. /6 вноска по Погасителен план/ е налице неизпълнение по ДПК, както и че исковата сума от 673,11лв. е формирана като сбор от: 1/Неплатените вноски по Погасителен план в просрочие в общ размер на 628,25лв. с падежи на 17.07.2018г., 17.08.2018г., 17.09.2018г., 17.10.2018г. и 17.11.2018г., 2/Лихвата за забава на платените вноски с просрочие в размер на 2,32лв., 3/Обезщетение за неизпълнение в размер на 5,24лв., представляващо договорна неустойка, начислена, съгласно чл.15 от ДПК и изчислена за периода 17.07.2018г. – 09.01.2019г. и 4/Пропуснати ползи в размер на 37,30лв. за периода от 17.07.2018г. – 09.01.2019г., основани на чл.18 от ДПК, както и на обстоятелството, че ако заемната сума е била върната на падежа, би била предоставена на трето лице и би носила приход в размер на договорната лихва.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответника Й. В. В., чрез назначения й особен представител адв.Й. Х. от ВТАК, релевира възражение за процесуална недопустимост на предявения иск, отхвърлено като неоснователно от първостепенния съд с определение от 14.02.2020г. По същество оспорва предявеният иск изцяло по основание и по размер и моли да бъде отхвърлен. Релевира възражение за недължимост на исковата сума, тъй като задължението по каузалното правоотношение е изпълнено чрез плащане.

Релевира възражение за нищожност на клаузите от процесния ДПК за договорна лихва и ГПР, като накърняващи добрите нрави /чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД/ и като противоречащи на закона /чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД/. Позовава се на липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника – авалист, поради неспазен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД. Релевира възражение за 4 липса на идентичност на правоотношенията, създадени с процесния ДПК и представения Запис на заповед от 17.01.2018г., в която връзка оспорва наличието на каузално правоотношение. Отрича обезпечителния характер на ценната книга. Релевира възражение за недобросъвестност на приносителя на записа на заповед при придобиване на правата по него по смисъла на чл.465 от ТЗ. Посочва, че записа на заповед е предявен за плащане на 19.02.2018г., към който момент не е налице неизпълнение по ДПК, както и възражение за нищожност на клаузите на ДПК, с които се урежда дължимост на лихви, неустойки и други разходи по кредита. Оспорва наличието на връзка между процесния запис на заповед от 17.01.2018г., по който е авалист, и ДПК, по който ответницата е поръчител. Не претендира разноски.

Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните: