Решение № 575 от 21.12.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 659/2025
- Вид
- Решение № 575
- Подписан
- 21.12.2025
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- Динчер Хабиб
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 575 гр. Кърджали, 21.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100659 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД срещу Е. С. Я. осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 2262,16 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит *****, сключен с цедента „БАНКА ДСК” АД, прехвърлено в полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземане от ***., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до изплащане на вземането, сумата 157,72 лева, представляваща договорна лихва за периода от ***, сумата от 42,91 лева, представляваща лихва за забава за периода от *** до ***., за които суми на ***. е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. ***г. по описа на РС-Кърджали.
Ищецът твърди, че между ответника Е. С. Я. и цедента „БАНКА ДСК” АД е сключен договор за потребителски кредит от *** г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 3258.99 лева за закупуване на мобилен телефон и аксесоари, която ответникът се задължил да върне в срок от 24 месеца, с краен срок на погасяване -** Признава, че ответникът е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията по процесния договор. Задълженията по договора за кредит на основание раздел VI (12.1) от Общите условия към Договора станали изцяло и предсрочно изискуеми, с оглед допуснато просрочие с повече от 90 дни, за което ответникът е бил уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на *** При незачитане на това уведомяване за 1 редовно от страна на съда, евентуално сочи, че същият е уведомен от кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост с връчването на препис от настоящата искова молба. Твърди се, че вземанията на „БАНКА ДСК” АД по договор за кредит били прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземане от 2***Посочва, че ответникът бил уведомен за цесията с уведомление, както и поддържа, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършеното прехвърляне на вземания и с получаване на препис от исковата молба. Сочи, че бил предприел действия по събиране на вземането си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК.
По така подаденото заявление на дата ***. било образувано ч. гр. д. *** г. по описа на Районен съд - Кърджали. С Разпореждане ********** Районен съд Кърджали отхвърля подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Счита, че е в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което е налице интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск, за сумите по заявлението.
Моли съда да осъди ответника да заплати посочените суми. Претендира деловодни разноски.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:
С Разпореждане *** Районен съд - Кърджали по ч. гр. д. **., е отхвърлено заявление с *** подадено от заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез адв. Ж.Д. срещу Е. С. Я. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 2262,16 лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит ********** за периода от ********** ведно със законната лихва за период от.... до изплащане на вземането; 157,72 лв., представляваща договорна лихва за период от *** – начална дата на забава до ... – датата на полученото уведомление за предсрочна изискуемост; 42,91 лева, представляваща лихва за забава за период от .... – начална дата на забава до ....- датата на полученото уведомление за предсрочна изискуемост, вземанията по който договор са прехвърлени на *** г. с Приложение № 1 към допълнително споразумение за цедиране на вземания от *** към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от ..... на „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Така издаденото разпореждане е връчено на заявителя на *** като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Осъдителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за стоков кредит **********, сключен между ответника и 2
„Банка ДСК” АД, на лицето бил отпуснат кредит в размер на ***, за срок от 24 месеца, за закупуване на стоки от ***** (мобилен телефон и аксесоари за мобилен телефон), с фиксиран лихвен процент - 12,20 % и ГПР - 12,91 %. Към договора са представени погасителен план и общи условия, ведно с касов бон за закупената стока.
С договор за цесия от **** г. и Приложение № 1 към допълнително споразумение за цедиране на вземания от ****. „Банка ДСК” АД е прехвърлила вземането по процесния кредит на ищеца, като са приложени пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори.
Съгласно приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза ответникът е внесъл обща сума в размер на 1229,76 лв., с които са били погасени дължимите главница и лихва за периода от 2***/първата падежна дата/ до ***г. – 8 вноски по ****, като неиздължената главница към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и към датата на подаване на исковата молба е в размер на 2262,16 лв.
Представено е и уведомително писмо за цесията до длъжника, без данни за получаването му на адреса.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума за закупуване на стока, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема.
Вземането по този кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 16 от ОУ към договора, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да се изисква съгласието на клиента.
Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в ОУ от договора за кредит изрично е предвидена възможността банката да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл.
26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), 3 доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен от „Банка ДСК“ АД да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици. Действително не се установява съобщението реално да е било получено от длъжника, но от страна на финансовата институция са били предприети необходимите действия за уведомяване на длъжника за новия му кредитор. Писмото е изпратено до адреса на лицето, посочен в договора за кредит, който е регистрираният му такъв по справка и по отношение на който в договора изрично е предвидено, че уведомленията ще се считат за достигнали до адресата, след като са изпратени точно там - чл. 10 от договора. Кредиторът е изпълнил задълженията по договора в тази връзка в риск на длъжника е да осигури получаване на известията, изпращани на декларирания от него адрес за кореспонденция, доколкото той изначално се е съгласил с подписването на договора на този начин на уведомяването си. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал претендираните плащания на процесните суми (2262,16 лв., представляваща остатък от главница по Договор за стоков кредит ********** за периода от ********** ведно със законната лихва за период от ***. до изплащане на вземането; 157,72 лв., представляваща договорна лихва за период от **********; 42,91 лева, представляваща лихва за забава за период от *** – начална дата на забава до *** - датата на полученото уведомление за предсрочна изискуемост) на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникътзащитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
По иска с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ
За да се уважи иск с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ следва да са налице следните материалноправни предпоставки, а именно: предаване от кредитора на ответника на паричната сума, предмет на договора за заем, писмена уговорка за заплащане на възнаградителна /договорна/ лихва в претендирания размер, изискуемост на задължението за заплащане на 4 главница, възнаградителна лихва, както и размера на вземането за главница, възнаградителна лихва.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на *** между ответника и "Банка ДСК" ЕАД е сключен договор стоков кредит, който е договор за заем, по смисъла на чл. 240 от ЗЗД.
Договорът е надлежно подписан от ответника и в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума в размер на *** от заемодателя на заемателя.
Последната е била преведена на търговец, за закупуване на стока, за което е и била отпускана на кредитополучателя.
Срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а именно от ***., като съгласно погасителния план, вноските са 24, от които 23 месечни вноски в размер на ****, с падеж на 20–то число на съответния месец и една последна вноска в размер на 153,63 лв., с падеж на ***
От доказателствата по делото следва, че ответникът, в качеството си на кредитополучател не е заплатил нито една дължима месечна вноска, като доказателствената тежест в тази насока му е била надлежно разпределена.
От прочита на рамковият договор, приложен към делото, както и от приложение 1.1. към него, следва да се направи извода, че предмет на договора за цесия е обявеното за предсрочно изискуемо от праводателя на ищеца /цесионер от "БАНКА ДСК" ЕАД вземане по договор за стоков кредит, тъй като в т. 1.1 от Рамковият договор е предвидено, че „вземания“ са всички дължими на продавача суми по представените от него необезпечени стокови кредити на физически лица, със забава между 181 и 210 дни към края на месеца, предхождащ прехвърлителното действие, които са просрочени и не се погасяват надлежно.