Решение № 260242 от 09.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София,09 .12.2020г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

АДРИАНА А.А

При участието на секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Димитър Хаджийски, след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 3727 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 25.06.2020 г., постановена по НОХД № 4063/2019г. на СРС, НО, 19-ти състав е признал подсъдимия В.В.Р. за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.55 ал.1 т.2 б. Б от НК, поради което го е осъдил на наказание обществено порицание. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Против присъдата, в законоустановeния срок е постъпила жалба от подсъдимия, с която се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост. Постъпило е допълнение към въззивната жалба, в което се развиват съображения за липса на мотиви предвид липса на отговор от районния съд на наведените в хода на съдебните прения възражения, за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите, оспорва се направения от първата инстанция доказателствен анализ.

Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея. Твърди, че съдът неправилно е допуснал изменение на обвинението, с което правата на подсъдимото лице са накърнени, като се излагат съображения в тази насока.

Преповтарят се доводите за неправилен доказателствен анализ, като се оспорва и заключението на съдебномедицинската експертиза. В заключение се прави извод за недоказаност по категоричен и несъмнен начин на вмененото деяние на подсъдимия Р., поради което се моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Представителят на държавното обвинение намира жалбата и допълнението към нея за неоснователни, поради което моли те да бъдат оставени без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като правилна.

В правото си на последна дума подсъдимият Р. моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.В.Р. е роден на *** ***, български гражданин, основно образование, ученик в ПГ „Хенри Форд“, специалност „Автомобилни мехатроника“, с адрес: гр. София, ж. к. „**********, с ЕГН **********.

Същият е неосъждан и няма данни за образувани възпитателни дела по ЗБППМН в Столични община, район „Връбница“. Видно от справка характеристика, изготвена от ИДПС при 09 РУ-СДВР е, че е бил известен на ИДПС и заведен на отчет в ДПС при 09 РУ - СДВР през март 2014 г. по повод съучастие в кражба на емблеми от МПС-та и впоследствие е снет от отчет в ДПС. Установява се от социалния доклад за В.В.Р., че след развод на родителите му той живее с майка си и по-малкия си брат, като поддържа контакти с баща си, познава и своята сестра, като твърди, че я обича, но не посещава дома на баща си, има приятелска среда сред съучениците си, разбира се много добре с брат си, приема съжителстващия с майка му мъж, по данни на класния ръководител е буен, но не е конфликтен, има лидерски качества, пуши, но няма данни за други зависимости, няма данни да дружи с по-големи от него или с възрастни.

През пролетта на 2017 г. подсъдимият В.В.Р. бил ученик в осми клас в ***СУ „Иван Богоров“, находящо се в гр. София, ж. к.***. В същото училище учел и неговия брат Я., който е по-малък от него. Преподавател в училището и библиотекар била майката на подсъдимия – И.Р..

В същото училище учили и братята М., С.и Д.К.. Преди години М. учил в един клас с подсъдимия, но след като се върнал след пребиваването му със семейството си в чужбина, бил в по-долен клас.

Между братята Р.и К.имало неразбирателство, изразяващо се в негативно отношение едни към други и отправяне на обиди помежду им.

На 05.04.2017 г. свидетелката

Л.К.– майка на М. и С.К., решила да разговаря за проблема между синовете ѝ и братята Р.с майката на последните – И.Р., тъй като предходния ден отново имало конфликт между децата. М. и С.К.били споделили на майка им, че са били гонени от В. и Я. Р.до входа на блока им, като били обиждани от последните и заплашвани, че ще бъдат бити.

В изпълнение на взетото решение на 05.04.2017 г., около 9:30 часа по време на голямото междучасие свидетелката Л.К.отишла в училището на децата ѝ. Тя се срещнала със синовете си, заедно с които бил и свидетелят А.Н., пред училището, пред павилиона в близост до трамвайна спирка на трамвай №6. Към тях се приближил брата на подсъдимия Я. Р., който започнал да се заяжда с М. К.. Свидетелката К.а се учудила, че това става в нейно присъствие. Започнала разправия между тях. Я.

Р. бил предупреден от двамата братя и майка им да не се закача с тях. Към групата се приближил подсъдимият Р. заедно със своя съученик свидетеля С.А., който поискал да разбере какво се случва. Разпрата не продължила дълго, като свидетелите К.заедно със А.Н. се отправили към вътрешността на училището.

Малко преди 10:00 часа свидетелката К.а влязла в училището и се запътила към библиотеката, където работела майката на подсъдимия Р., за да разговаря с нея. Библиотеката се намирала на първия етаж, като в близост до нея бил медицинският кабинет, където работела по това време като медицинска сестра в училището свидетелката А.В.. На същия етаж се намирали и класните стаи на предучилищните групи, като учители на същите били свидетелите М.Н.и И.Е..

В библиотеката влезнала свидетелката Л.К.заедно със синовете ѝ М. и С., но И.Р. казала на момчетата да изчакат отвън. М. и С.останали пред вратата на библиотеката заедно със свидетеля Н.. В същото време в училището влязъл и подсъдимият Р. заедно със свидетеля А.. Подсъдимият се отправил към М. и започнал да вика и да обижда, като впоследствие го ударил. Свидетелят С.К. тръгнал да отваря вратата на библиотеката и в коридора излезли двете майки, за да видят какво се случва, тъй като чули врява. В същия момент пострадалият М. К. и подсъдимият Р. си разменили удари в коридора на училището пред библиотеката. Двете майки се опитали да отделят децата си. Въпреки това свидетелят М. К. ударил подсъдимия с ръка по главата. Подсъдимият Р.отскочил и след това успял да се покачил на близката пейка в коридора откъдето отправил удар с крак към М., който се опитал да се предпази с ръка и ударът от крака на подсъдимия попаднал в дясната му ръка в областта преди китката. Свидетелят М. К. извикал от болка. Подсъдимият продължил да рита, ритнал телефона на свидетелката К.а, който се разглобил.

По-късно се установило, че работи. Намесили се присъстващите включително свидетелят А.. От близките стаи излезли учителите – свидетелките Е.и Н.а, които чули крясъци. Свидетелката Е.видяла скупчване на група хора, но тъй като след като излязла излезли и дечицата от класната стая се принудила да влезе и да остане с тях. Свидетелката Н.а видяла как подсъдимият и пострадалият си разменяли удари с ръце.

Междувременно майките на пострадалия и подсъдимия успели да преустановят конфликта, след което свидетелката К.а подала сигнал за случилото се на тел. 112 и заедно със синовете си отишли при директорката на училището, която в този момент се замествала от свидетелката Я.. К.а обяснила, че М. е бит от В.Р., поради което била извикала полиция. Свидетелката Я. се опитала да ѝ обясни, че синът ѝ М. е с проблемно поведение. В това време подсъдимият бил прибран от майка си, която била притеснена, като преди това били посетили медицинския кабинет, където подсъдимият бил прегледан от свидетелката В.– медицинска сестра.

На място за проверка на сигнала били изпратени свидетелите П.К.и Д.Т., които установили лицето подало сигнала – свидетелката К.а, както и участниците в конфликта. Разговаряли както със свидетелите К., така и с подсъдимия и неговата майка, като предупредили всички участници да не се саморазправят. Предложили да бъде извикана бърза помощ, тъй като свидетелят М. К. видимо изпитвал болка, но свидетелката К.а отказала и сама завела сина си в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

В лечебното заведение М. К. бил прегледан, извършена му била рентгенография на ръката и черепа. Не били установени травматични или патологични промени по обхванатите кости на черепа, установено било счупване на друга метакарпална кост (в основата на пета предкиткова кост) на дясна ръка. Ръката била имобилизирана с гипсова шина за срок от 35 дни.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинската експертиза ведно с направените уточнения от вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че на свидетелят М. К. е причинено мозъчно сътресение, което поради липса на данни за изпадане в безсъзнателно състояние е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с посочено възстановяване за две-три седмици, а счупването на петата предкиткова кост е причинило на пострадалия трайно затруднение в движенията на десен горен крайник за период по-голям от 30 дни, възстановяването е за 1,5-2 месеца. Като механизъм на причиняване на счупването вещото лице в съдебно заседание посочва, че се касае за индиректна фрактура, която може да се получи по начина съобщен от прегледания с пресрещане с ръка. Посочва, че ударът е един, като се касае за силен удар върху костта и е налице въздействие върху самите кости, може да е над дланта или да е пресрещнат предмет.

От заключението на СППЕ спрямо подсъдимия Р. се установява, че същият не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение, няма интелектуален дефицит, който да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране, като по време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, не се коментира лекомислие и увлечение, тъй като отричал деянието, можел да участва в наказателно производство и е в състояние да дава адекватни обяснения по обстоятелствата и фактите от съществено значение за досъдебното производство.

От заключенията на СППЕ по отделно за свидетелите М. К., С.К. и А.Н. се установява, че те са психично здрави и с адекватно за възрастта си психично развитие. По време на инкриминираното събитие са могли да се ориентират правилно във фактическата обстановка, могат да участва в наказателното производство като свидетели и са в състояние при желание да дават адекватни показания по обстоятелства и факти от съществено значение за досъдебното производство.

Въззивната инстанция счита,че фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт и от извършеното в хода на съдебното следствие изменение на обвинението рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Контролираният съд не е допуснал превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, нито е игнорирал едни доказателства за сметка на други, като ясно е посочил на кои доказателства се доверява и на кои не. Противно на доводите на защитата СРС изчерпателно е отговорил в мотивите си и на възраженията, изтъкнати в хода на съдебните прения. В тази връзка изводите на първоинстанционния съд относно извършването на това деяние, авторството в лицето на подсъдимия Р., квалификацията на деянието и относно приложението на материалния закон са напълно обосновани и почиват на правилна интерпретация на доказателствата по делото, които са от значение при формиране на вътрешното убеждение досежно главния факт на доказване. Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящата инстанция намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното: