Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260111 от 12.10.2020, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 596/2020
Вид
Решение № 260111
Подписан
12.10.2020
В сила
09.11.2020
Състав
БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

НОМЕР

260111 ,12.10.2020 год.,гр.Търговище

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд- Търговище, седми състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА

ПЕТРОВА

СЕКРЕТАР:

Михаил Пенчев като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 596 по описа за 2020 год. на Районен съд Търговище, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ.

Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила при ответника по трудово правоотношение, което към момента е прекратено. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ на 04.03.2020 година. След прекратяване на трудовото правоотношение, твърди, че ответникът не и е изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 28 дни, в размер на 777.92 лв., както и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, в размер на 773.23 лв. Ответникът не е изпълнил доброволно задълженията си, поради което ищцата моли съда да постанови решение, с което да го осъди да и заплати дължимите обезщетения.

Претендира да и бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът не упражни правото си на отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Видно от приложената по делото Заповед № 11/04.03.2020 година на председателя на ответната кооперация, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 04.03.2020 година, на основание чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата. В самата заповед работодателят е признал, че на ищцата следва да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ, за 23 дни неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Видно от изготвената по делото икономическа експертиза, неоспорена от страните, обезщетението за 23 дни неизползван платен годишен отпуск на ищцата възлиза на 777.92 лв., а обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е в размер на 773.23 лв. Общият размер на задължението на работодателя към ищцата е в размер на 1 551.15 лв., което е изплатено на 09.09.2020 година, с разходен касов ордер.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Трудовото правоотношение е двустранно, като всяко от страните по него има съответни права и задължения. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 04.03.2020 година, на основание чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ. Преди прекратяване на правоотношението, ищцата не е използвала полагащия и се платен годишен отпуск за 23 дни, което поражда задължение за работодателя да и заплати съответното обезщетение. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, поражда задължение за работодателят да изплати на ищцата и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, което е в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Не се спори, а и видно от събраните по делото доказателства, е че работодателят е погасил задълженията си към ищцата, но след предприетите от нея действия за установяване на тези задължения.

С оглед на изложеното и събраните по делото доказателства, предявените от ищцата искове са неоснователни, поради извършено от работодателя плащане в хода на процеса. Факт, настъпил след предявяването на иска и който съдът е длъжен да съобрази. Поведението на ответника – погасяване на задължението към ищцата в хода на процеса, както и липсата на признание от негова страна, поражда за него друго задължение, а именно да понесе отговорност за сторените в настоящото производство разноски от страна на ищцата. Последната е сторила разноски в размер на 150 лв., представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение, по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.А.Т. ЕГН **********

***, съдебен адрес ***, адв. Л.М., против

„Напред-районна потребителна кооперация“ ЕИК ********* гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, № 1, представлявана от Е. М. П. - Председател, иск за сумата от 777.92 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.А.Т. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Л.М., против „Напред-районна потребителна кооперация“ ЕИК ********* гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, № 1, представлявана от Е. М. П. - Председател, иск за сумата от 773.23 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Напред-районна потребителна кооперация“ ЕИК ********* гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, № 1, представлявана от Е.

М. П. - Председател да заплати на Е.А.Т. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Л.М., направените по делото разноски, в размер на 150 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.

СЪДИЯ :