Решение № 646 от 12.02.2020, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№646/12.2.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр.Варна 12.02.2020г.

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир

Нинов при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8084/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от К.Р. срещу ГДИН МП с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., претърпени за периода от 01.03.2014г. до 10.03.2014г. и съответно такова в размер на 2 500 лева - за периода от 28.05.2014г. до 05.06.2014г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Обезщетението се претендира във връзка с осъществено дискриминационно отношение от страна на администрацията в Затвора в гр.София по отношение на ищеца, където той е бил преведен като „чужда делегация” – по-неблагоприятно третиране спрямо други лишени от свобода на основата на признак „лично положение” като изтърпяващ наказание „доживотен затвор с право на замяна” и признак „имуществено състояние”. Твърди, че други двама затворници изтърпяващи наказание „доживотен затвор без право на замяна” разполагат с повече средства от него. Като конкретни действия на администрацията на Затвора гр.София се посочва неиздаването на карта от системата Contel, с която да провежда телефонни разговори и да пазарува в лавката на Затвора гр.София, където е пребивавал във времето от 1.03.2014г. до 10.03.2014г. и от 28.05.2014г. до 5.06.2014г.

Ищецът твърди в исковата молба, че изтърпява наказание „доживотен затвор” в Затвора в гр.Варна, като често е превеждан в Софийския централен затвор по повод съдебни дела. Във връзка с престоя му там се налага да пазарува от лавката и да ползва телефон, което може да стане само посредством карта от системата Contel, която „важи” единствено на територията на този затвор. За целта при пребиваването си в Затвора - гр.София на 01.03.2014г. е подал молба до началника на затвора да му издаде такава карта, която била уважена, но само „на хартия” - карта не му била издадена. На 29.05.2014г. същият подал нова молба до началника на затвора, като му е бил даден да попълни формуляр по образец, в който да посочи телефонните номера, които ще ползва и го информирали, че за му бъде издадена карта следва да разполага с пари в наличност в Затвора-гр.София.

На 04.06.2014г. ищецът подал молба-декларация до началника на същия затвор да разпореди да не му връщат пощенския запис, който междувременно е получил в Затвора-гр.София, дори и след връщането му в Затвора гр.Варна, където изтърпява присъдата си, за да му бъде издадена поисканата карта. Пощенският запис бил обаче върнат на подателя. Твърди, че на други лица –такива карти били издадени, което го кара да се чувства дискриминиран. Заявява, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на злепоставеност и лишеност от право на избор, вследствие на отнетото право на телефонен контакт с близките и адвокатите си; чувство на обреченост и предрешеност, вследствие на невъзможността за връзка с адвокатите му, поставяне в състояние на постоянно тягостно напрежение от неизвестността, безвремие, тревога, униние, страх, главоболие, както и чувство на глад.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за неоснователен. Твърди се, че ищецът не е посочил по кой признак е дискриминиран, като се твърди, че начинът на ползване на карти от системата Contel е еднакъв за всички лишени от свобода, като той е разполагал със създадена възможност да ползва тази система в затвора София, а това че не е могъл да се възползва от нея в затвора Варна е резултата на липсата на средства по профила му създаден в нея, като неосъществените негови очаквания не представляват дискриминация.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.71, ал.1 от